Решение № 2919 от 07.11.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4942/2019
- Вид
- Решение № 2919
- Подписан
- 07.11.2019
- В сила
- 29.11.2019
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.243 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.140, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.150 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2919
07.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова и при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 942 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Г.К. ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Б., против Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за периода от 20.06.2016 година до 20.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата 500 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че от 1994 година е държавен служител при ОД на МВР – град Бургас и заема длъжността „охрана на обществения ред“ – патрулно постова дейност във 2- ро РУ при ОД на МВР- град Бургас. Посочва още, че изпълнявайки длъжността си е полагал труд като е давал 24 - часови дежурства. Твърди, че през периода от 20.06.2016 година до 20.06.2019 година е полагал извънреден труд, който не компенсиран с полагащото му се възнаграждение или по друг начин.
Уточнява, че положения от него нощен труд не е приравнен от органа по назначението му на дневен труд с коефициент 1,143 съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответно разликата не му е заплатена от органа по назначаването.
Конкретизира, че коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден от 8 ч. дневен труд, се раздели на нормалната продължителност от 7часа нощен труд или 8:7= 1.143. Това преизчисляване се налага от факта, че служителите работещи на смени в ОД на МВР-Бургас полагат през нощта не нормалния законоустановен 7 часов нощен труд, а 8 часов нощен труд.
В исковата молба е изложен довод, че предвид това, че ЗМВР разграничава заплащането на извънреден труд от заплащането на нощен труд- чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР, часовата разлика, получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв по посочения по-горе коефициент представлява извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал.
6 от ЗМВР, следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, каквото не ми е заплатено.
Посочено е от страна на ищеца още, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. Според ал. 2 на същата разпоредба условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. В исковата молба е изложен правен довод, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Конкретизира и наредбите, издадени на посоченото основани, действали за периода, описан в исковата молба както следва:
През процесния период са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6,00., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и б.ООч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 81213-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Ищецът счита, че за времето след отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. е налице празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна. Посочва, че доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът счита още, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Излага довод, че с оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Поради това ищецът излага, че ответникът му дължи заплащане на положения от него извънреден нощен труд в пълен размер, след приравняването на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал.
6 от ЗМВР.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на
МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер.
В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от 01.01.2016г. до
31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място), при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай.
Разпечатката съдържа 39 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1de57d91-8c76-4a70-8269-b0d0cd7de10b