Решение № 59 от 06.06.2023, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

Ловеч, 06.06.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА РАДЕВА при секретаря Татяна

Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 105/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 124 във вр. чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Делото е образувано по Жалба вх. № 788/13.03.2023г. по регистъра на Административен съд гр.

Ловеч, подадена от И.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.В. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Момчил Манчев“, ЕИК:

*********, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 21, ет. 1, ателие 2, представлявано от адвокат М.Г.М., против Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Първоначално жалбата е била подадена в Административен съд София град, но с Определение № 2015 от 07.03.2023г. делото е изпратено по подсъдност в Административен съд гр. Ловеч.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и неправилност на заповедта, като се иска отмяна на същата. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят И.И.Р., редовно призована, се явява лично и със своя процесуален представител адв. Н.В. от САК. Адвокат В. поддържа жалбата и в хода на делото по същество излага подробни аргументи за отмяна на обжалваната заповед в представени писмени бележки.

Ответникът – Главен секретар на Дирекция за национален строителен контрол

/ДНСК/, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалният представител – главен юрисконсулт А. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и прави искане съдът да остави в сила оспорената заповед и да присъди на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Представени са писмени бележки от юрисконсулт Ц.И., в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност и правилност на оспорената заповед с искане жалбата да бъде отхвърлена. Аргументи за неоснователност на жалбата са изложени и в придружително писмо – становище от С.К.-Д.

– главен секретар на ДНСК.

Настоящият състав на

Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановеният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на И.И.Р. на 13.02.2023г., а жалбата е подадена на 22.02.2023г. чрез административния орган. С оспорената Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от Главния секретар на ДНСК е прекратено служебното правоотношение на И.И.Р. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен.

Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.

21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

След като се запозна с доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Със

Заповед № РД-15-022/09.01.2018г. на Началника на ДНСК /л. 257/, И.И.Р. е назначена на длъжност „Началник отдел на Регионален отдел за национален строителен контрол, считано от 11.01.2018г., след проведен конкурс, чийто резултат е обективиран в Протокол от 28.12.2017г., приложен на л. 290 от делото. Със Заповед № РД-15-1439/02.12.2019г. на Началника на ДНСК /л. 200/, И.И.Р. е преназначена на длъжност „Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол Ловеч към Главна дирекция „Строителен контрол““ при Дирекция за национален строителен контрол, с III младши ранг, за срок не по-дълъг от 4 години, считано от 02.12.2019 година.

Със

Заповед № РД-16-024/16.09.2021г. на Началника на ДНСК /л. 131-132/ е образувано дисциплинарно производство срещу И.И.Р. ***.

Със Заповед № РД-16-012/02.09.2021г. на Началника на ДНСК /л. 111-122/ на И.И.Р. е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“. Тази заповед е обжалвана и отменена с Решение, постановено по адм. дело № 354/2021г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, необжалвано и влязло в законна сила.

Със Заповед № РД-16-030/24.09.2021г. на

Началника на ДНСК /л. 97-104/ на И.И.Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение, считано от 27.09.2021 година. С Решение № 14 от 07.02.2022г., постановено по адм. дело № 365/2021г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е отменена Заповед № РД-16-030/24.09.2021г. на Началника на ДНСК. Това решение е оставено в сила с Решение № 539 от 17.01.2023г. по адм. дело № 3803/2022г. на Върховния административен съд, което е окончателно.

С

Молба вх. № РД-2372-01-096/25.01.2023г. /л. 43/ И.И.Р. е уведомила Началника на ДНСК, че има издаден Болничен лист № Е2023674454/11.01.2023г. от МБАЛ Плевен, който изтича на 10.02.2023г., на която дата следва да се яви на преглед. С молбата Р. е направила искане да бъде възстановена на длъжност, считано от датата на изтичане на срока на болничния лист, а именно след 10.02.2023 година.

Със

Заповед № РД-15-029/10.02.2023г. на Главният секретар на ДНСК /л. 66/, И.И.Р. е възстановена на предишната длъжност „Началник на РДНСК гр. Ловеч“ с дата на започване на работа – 13.02.2023 година.

Със Заповед №

РД-15-030/10.02.2023г., издадена от С.К.-Д.- Главен секретар на ДНСК /л.

10-11/, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено, считано от 14.02.2023г., служебното правоотношение с И.И.Р. ***. Мотивите за прекратяването на служебното правоотношение, изложени в заповедта, са че съгласно изискванията на актуализираните длъжностни характеристики за длъжността „Началник на РДНСК“, утвърдени от Началника на ДНСК на 01.09.2022г., за да бъде заемана длъжността „Началник на РДНСК“ е необходимо служителят да притежава минимална образователна степен „Магистър“, професионална област – технически науки и професионално направление „архитектура, строителство и геодезия“, а образованието на И.И.Р. не отговаря на посочените специфични изисквания за заемане на длъжността, съгласно новата длъжностна характеристика. В заповедта е отразено, че Р. е с професионална квалификация „Магистър електроинженер“ в професионална област „Технически науки“ и в професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, което не съответства на изискваното в новата длъжностна характеристика професионална направление „Архитектура, строителство и геодезия“. Предвид това е прието, че се налага освобождаването на И.И.Р. от длъжността „Началник на РДНСК“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради обективна невъзможност същата да изпълнява служебните си задължения. Заповедта е връчена на Р. на 13.02.2023 година.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна (адресата на заповедта), чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от волеизявлението на административния орган в заповедта.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, от компетентен орган – С.К.-Д.– Главен секретар на ДНСК, която е оправомощена да издава актове за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДНСК по реда, предвиден в ЗДСл, по силата на Заповед № РД-13-376/24.10.2022г. на Началника на ДНСК /л. 32/. Като правно основание за издаване на заповедта е посочено разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност.

Съдът намира за безспорно доказано по делото, че жалбоподателката И.И.Р. е с професионална квалификация „Магистър електроинженер“ в професионална област „Технически науки“ и в професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, което е видно от приложените по делото писмени доказателства. Безспорно установено е също, че съгласно Длъжностна характеристика за длъжността „Началник на РДНСК“ /л. 12-15/ в т. 10 – Изискване за заемане на длъжността е посочено: т. 10.1 – Минимална образователна степен: магистър; т. 10.2 – Професионална област: технически науки; т. 10.3 – Професионално направление: архитектура, строителство и геодезия. Предвид изложеното съдът приема, че И.И.Р. не притежава образование в професионално направление, съответстващо на изискваното такова по длъжностна характеристика за длъжността „Началник на РДНСК“, утвърдена на 01.09.2022 година.

Съдът счита обаче, че административният орган е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и закона, като на първо място не е изпълнил решението на съда да възстанови И.И.Р. на заеманата от нея длъжност след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Въпреки, че е налице Заповед № РД-15-029/10.02.2023г., издадена от Главният секретар на ДНСК за възстановяване на Р. на предишната длъжност „Началник на РДНСК“, в която е отразено, че датата на започване на работа е 13.02.2023г., преди настъпване на тази дата, е издадена оспорената Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., с която на Р. е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Основателни са изложените аргументи от адв. Н.В. в представените писмени бележки, че двете заповеди – за възстановяване на работа и за прекратяване на служебното правоотношение, са от една и съща дата – 10.02.2023г., с последователни номера и са предявени за подпис и връчени на И.Р. на 13.02.2023 година. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В конкретният случай жалбоподателката Р. е изпълнила своето задължение да се яви в сградата на ДНСК, дори и не в законовия 14-дневен срок, поради наличие на ползване на отпуск за временна неработоспособност, за което е уведомила ДНСК, но не е била допусната до работното си място, не е била включена в поименното разписание на длъжностите и работните заплати в ДНСК.

Основателно е отразеното от адв. В. в писмените бележки, че Заповед № РД-15-029/10.02.2023г. за възстановяване на работа на И.Р. е формално издадена, без на практика Р. да е възстановена на предишната длъжност „Началник на РДНСК гр.

Ловеч“ с дата на започване на работа – 13.02.2023г., както е посочено в самата заповед. Видно от приложеният на л. 45-46 от делото Констативен протокол № РД-2372/13.02.2023г., именно на тази дата при явяването си в сградата на ДНСК, И.Р. е била запозната с новата длъжностна характеристика и е било поискано от нея да представи информация дали отговаря на посочените нови специфични изисквания за длъжността. Към тази дата – 13.02.2023г. обаче, вече е налице издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Р. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а именно оспорената по настоящото дело Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол.

На следващо място прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки – 1. да е налице нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението, т. е. обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Изрично в разпоредбата на чл.