Решение № 260 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330106092 по описа за 2023 година

Ищецът Б. Д. Б., ЕГН **********, е предявил срещу „ХЕПИ 2“ ЕООД, ЕИК 103254297, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 25, представлявано от Е. Е., обективно кумулативно съединени искове за признаване на извършено уволнение със Заповед № ***/**** г. за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на предходно заемана длъжност „**** ****“ – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ, за обезщетение за времето, за което същият е останал без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение за периода 20.03.2023 г. – 19.09.2023 г. в размер на 4800 лева – правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Б. Д. Б., ЕГН **********, е предявил срещу „ХЕПИ 2“ ЕООД и следните обективно съединени искове: иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, иск по чл. 262, ал.1 КТ във връзка с чл. 154 КТ за заплащане на **** (**** ****) в размер на 682 лв.; иск по чл. 128, т. 1 и 2 КТ за начисляване и заплащане на задължителните за работодателя осигуровки в размер на 2400 лв.; иск по чл. 261 КТ за заплащане на положения нощен труд в размер на 2684 лв.; иск по чл. 285, ал.1 КТ за предоставяне на безплатна храна и противоотрова в размер на 522 лв.; иск по чл. 294, т.3 КТ за транспортни разходи от местоработата до местоживеенето в размер на 1027 лв., ведно със законната лихва от 1 датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение от **** г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „**** ****“ с място на работа: гр. П., *** ****. С трудовия договор бил уговорен размер на основна месечно брутното трудово възнаграждение 756 лева. Ищецът твърди, че в миялното помещение на процесния ресторант имало две мивки – бяла и черна, съответно за съдовете и приборите, които отсервират **** и за съдовете и приборите от кухнята. По негови думи, било предвидено в една смяна да работят двама работника-****. В най-натоварените за ресторанта дни от седмицата, а именно петък, събота и неделя, ищецът, отработвал смяната 16-24 ч. и бил оставян да работи сам и на двете мивки. Това той го възприемал, като едностранна промяна от **** на характера на работата и било повод той да поиска да бъде освободен по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност. Действителното правно основание, според ищеца Б. Д. Б., за да бъде освободен от заеманата от него длъжност, било не чл. 325, ал. 1 КТ, а чл. 327, т.3 КТ, а именно едностранна промяна на характера на работата от работодателя.

Ищецът изразява съмнения, че резолюцията върху молбата му за прекратяване на трудовия договор била добавена по-късно, във връзка с настоящото съдебно производство. Отправя и твърдения, че част от трудовото му възнаграждение било заплащано на ръка, в пощенски плик, като счита и, че тези действия на **** представляват състав на престъпление по чл. 255 НК.

Освен това, ищецът претендира, че в рамките на работната смяна от 16:00 до 24:00 ч. е полагал 2 часа **** ****, за което **** „ХЕПИ 2“ ЕООД му дължи съответно заплащане. Според ищеца, препаратите, които се влагали в съдомиялните машини, особено за почистване на котлен камък, били ************. Поради тази причина ищецът Б. Д. Б. претендира от работодателя предоставяне безвъзмездно на противоотрова под формата на 1 кофа кисело мляко дневно, приравнена в паричната й равностойност.

След приключване на работа в 24 ч., ищецът ползвал услугите на такси за прибиране от местоработата си до местоживеенето си. Пробегът бил около 10 км.

Работодателят „ХЕПИ 2“ ЕООД не поемал тези разходи. Според ищеца, други ресторанти в гр. П. заплащали до определен лимит транспортните разходи на персонала и настоява за обезщетение от **** си.

В подкрепа на твърденията си, ищецът отправя към съда и редица доказателствени искания, сред които и призоваването на **** от ***** за доказване на някои обстоятелства от исковата молба, като например, дължимите трудови възнаграждения за **** и **** ****. След приключване на първото открито съдебно 2 заседание по делото, ищецът Б. Д. Б. отправя искане до съда за назначаване на съдебно-графологична експертиза, съдебно-медицинска експертиза и съдебносчетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от „ХЕПИ 2“ ЕООД, ЕИК 103254297, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „****“, № **, представлявано от Е. Е., процесуално представлявано от ****. В същия се излагат съображения за неоснователност на предявените обективно съединени искове.

Прекратяването на трудовото правоотношение с г-н Б. било напълно законосъобразно.

Ответникът твърди, че е начислявал и заплащал своевременно дължимото трудово възнаграждение на ищеца, като е изпълнявал и задължението си да начислява и удържа от нормативно предвидените удръжки за обществено и здравно осигуряване.

Според ответника, всички дължими възнаграждения за положения от ищеца **** и **** труд на официален празник за надлежно начислени и заплатени. Ответникът счита, че ищецът не е работил при вредни или рискови условия на труд, нито е бил изложен на влияние на препарати, представляващи основание за предоставяне на противоотрови, безплатни храни или добавки. Работниците не осъществявали пряк контакт с препаратите, които се влагали в съдомиялните машини, тъй като машината автоматично изтегляла необходимото й количество препарат чрез специални дозатори.

В трудовия договор **** не бил поемал задължение за заплащане на транспортни разходи на ищеца от местоработата до местоживеенето му. Ответникът оспорва и акцесорните искове за мораторна лихва. По отношение на доказателствените искания на ищеца, ответникът оспорва призоваването на **** от ****, по причина, че св. му показания не били допустимо доказателствено средство за установяване на твърдените от ищеца обстоятелства. В хода на съдебното производство, в рамките на законовоустановения срок, ответникът настоява за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено по взаимно съгласие със Заповед №***/**** г. Видно от трудовия договор №***/**** г. на ищеца Б. Д. Б. с ответника „ХЕПИ 2“ ЕООД, работното време е организирано на смени, като продължителността на работния ден е била 8 ч.

В третото открито съдебно заседание по делото, съдът констатира, като безспорно установени обстоятелствата, че ищецът Б. Б. не е получавал всекидневно кисело мляко на работното си място и не са му изплащани пътни разходи.

От представените от ответника по делото работни графици за работните смени 3 на ищеца Б. Д. Б. за периода от м. април 2022 г. до м. март 2023 г. се установява, че той не е работил само смяната 16 – 24 ч., като в дните петък, събота и неделя почти всяка седмица е почивал в един от дните. Краят на работното време не е 24:00 ч, а 23:00 ч.

Представените от работодателя снимки, илюстриращи начина на функциониране на зареждането на съдомиялните машини с препарати, подкрепя твърденията на ответника „ХЕПИ 2“ ЕООД, че **** и **** нямат пряк досег с процесните препарати и по този начин е силно ограничена възможността те да имат вредно въздействие върху човешкия организъм.

В хода на производството е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза.

Според заключението на в. л. трудовото възнаграждение на Б. Д. Б. се изплаща по банков път и не се изисква подпис на ведомостите за получаването му. Ведомостите на **** били в електронен вариант и подпис на **** върху тях също не се изисква. След преглед на ведомостите на ****, в. л. заключава, че изплатените суми по трудовото възнаграждение, както и осигуровките за процесния период 08.04.2022 г. – 20.03.2023 г. на Б. Д. Б. са изплащани законосъобразно.

Съдът дава вяра на заключението на в. л., доколкото същото се явява компетентно изготвено, и с необходимите знания и умения.

Освен това, справката от ТД на НАП В. свидетелства, че работодателят „ХЕПИ 2“ ЕООД няма задължения за осигуровки на работниците или служителите.

Установява се също така, че ищецът започва работа по ТПО след прекратяване трудовия договор с ответника, на **** г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Искът е за непозволено увреждане, фактическият състав на което включва наличието на деяние (действие или бездействие), противоправност на дейнието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вредата и вина, която в деликтното право се предполага. В трудовото право деликтната отговорност на **** се асоциира с чл. 200 КТ, според който работодателят отговаря за вреди, причинени от трудова злополука или професионална болест на *** или ****. В настоящото производство, поставеният за решаване от съда казус е изцяло в сферата на договорните отношения между **** и ****. Реализацията на договорната отговорност на *** може да засяга само изчерпателно изредени хипотези на нарушение на трудовите права на **** или **** по ТПО по чл. 213 (обезщетение при недопускане на работа), 214 (обезщетение при временно отстраняване от работа) и 226 (други вреди, като неиздаване или несвоевременно издаване на необходими документи по ТПО и вписване на неверни 4 данни в издадените документи) КТ.

Предявеният иск за поправка на основанието за прекратяване на ТПО, вписано в трудовата книжка на ищеца поставя въпроса дали може да изпълни състава на чл. 226, ал.1, т.2 КТ. Съгласно правния мир трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства. Тя притежава материална доказателствена сила. Удостоверените с трудовата книжка факти могат да се оспорват по съдебен ред. В случаите на оспорване законността на прекратяването на ТПО, искът за промяна на вписаните в трудовата книжка обстоятелства е акцесорен и зависи от изхода на спора по главния иск по чл. 344, ал.1,т. 1 КТ. Хипотезите на чл. чл. 226, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1,т. 1 КТ са отделни, самостоятелни и независими помежду си.

Воден от гореизложеното, съдът счита, че предявеният от ищеца Б. Д. Б. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е недоказан, неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т. 4 КТ. Исковете са процесуално допустими, като са предявени в заковоустановения 2-месечен срок и от лигитимирано лице, носител на правен интерес. Основаният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие. Според ищеца, незаконността на прекратяването на ТПО произтича от неправилното обстоятелство, на което се основава. Причина за прекратяването на трудовия договор била едностранната промяна на характера на работата от страна на работодателя, а не постигнатото взаимно съгласие.

Едностранната промяна на характера на работата по смисъла на чл.327, т.3 КТ не е идентична с промяна на организацията на работа. Работата по едно и също време и на бялата, и на черната мивка в миялното помещение не е промяна на естеството на работата и не съответства на смисъла на чл. 327, т.3 КТ. На претендираното основание, искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.