Решение № 1561 от 24.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120107184 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Д.М., Х.М.М. и П. В., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Г. Г. Я., ЕГН **********, адрес: гр. **** дължи на ищеца сумите 300 лева главница по договор за паричен заем № ****/19.12.2019 г., сключен между „****“ ООД и Я., 35,45 лева договорна лихва за периода 19.12.2019 г. - 19.06.2020 г., 103,36 лева лихва за забава за периода 19.06.2020 г. - 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 20.06.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2025 г. на БРС.

Твърди се, че на 19.12.2019 г. между „****“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем Кредирект № **** за сумата от 300 лева със срок до 19.06.2020 г. Длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит, като вземанията са прехвърлени в полза на „АПС Бета България” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебноделоводни разноски.

Ответникът чрез особен

1 представител е оспорил предявените искове. Посочил е, че исковете са неоснователни, тъй като няма доказателства конкретното вземане да е прехвърлено на ищеца. Освен това липсва право на ищеца да извърши уведомяване за цесията, включително с подаването на исковата молба, тъй като пълномощното за такова действие по уведомяване е с дата преди договора за цесия. Няма и валидно упълномощаване на лицето, подписало исковата молба – Б.Т..

Посочено е, че не е установено „****” ООД и ответникът да са сключили цитирания договор за кредит. Не е установено и Я. да е получила сумата, предмет на договора. Оспорва обстоятелството, че посочените в договора имейл и телефонен номер са на ответника Я..

Изложено е възражение, че и трите предявени иска са погасени по давност. Последната вноска по договора е с падеж 19.06.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено 1 ден след изтичане на 5-годишния давностен срок. Другите два иска са погасени с кратката 3-годишна давност.

Направено е възражение за недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивни норми на ЗКИ и ЗПК – чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, доколкото не е ясно от какво се формира посоченият ГПР, а в общата сума не е включено допълнителното плащане за неустойка, която следва също да участва при определяне на ГПР. Освен това е нарушена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което води до извод за неравноправност по смисъла на чл. 147 ЗЗП.

Моли се за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за паричен заем кредирект №

****/19.12.2019 г., сключен между „****“ ООД и Я.. В договора е посочено, че на кредитополучателя се предоставя заем в размер на 300 лева. Уговорен е годишен лихвен процент 40,05 %, като сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва на 6 месечни вноски, последната с падеж 19.06.2020 г. В договора е посочен и погасителен план. Приложени са общи условия към договора, както и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „****“ ООД.

Върху договора няма положени подписи от заемодател и заемополучател, като се твърди от ищеца, че същият е подписан в електронен вид по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

2

Представена е разписка за извършено плащане от 19.12.2019 г., генерирана от ePay.bg.

Приложен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между „****” ООД и „АПС Бета България” ЕООД на 21.07.2022 г., в който е описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез цесия на второто вземанията си към длъжници по договори за кредит, описани в приложение.

Не е представено приложение, от което да е видно дали вземането към Я. също е прехвърлено с договора за цесия. Представено е уведомление до длъжника за цесията.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.

При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за неоснователни.

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането „****” ООД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, по което последното е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

Ищецът твърди, че сключеният между „****“ ООД и Г. Я. договор за кредит е по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез използване на средства за комуникация от разстояние.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, че такова съгласие е било постигнато.

Представено е извлечение от лог файл, но този документ няма никаква доказателствена стойност – не е подписан, няма данни кой го е съставил, поради което и не може да се приеме като доказателство за това, че именно Г.

Я. е подала искане за получаване на кредит, че й е била предоставена необходимата информация и че се е съгласила с посочените параметри на договор. Не са събрани обвързващи съда доказателства, че Я. се е регистрирала в сайта на дружеството – кредитодател и е създала свой профил, че е извършена проверка на нейните лични данни, че е установено съответствие между нея и предоставена за проверка лична карта, че е 3 направена от нейна страна заявка за отпускане на заема. Съгласно ЗЕДЕП електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.

13, ал. 1 от закона. В случая няма данни ответникът да се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той от своя страна да е направил такова като страна по представения договор. За да е налице валиден договор по силата на ЗПФУР, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления и на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора. По делото не са ангажирани от страна на ищеца доказателства, че ответникът е потвърдил електронно сключването на договора. Ето защо и съдът намира, че ищецът не успя да установи наличие на облигационно отношение между „****“ ООД и Г.

Я.. Такава връзка не се установява и от представената разписка за извършено плащане, доколкото същата няма доказателствена стойност за обстоятелството, което се цели да се докаже с нея – получаване на сумата от страна на кредитополучателя. Същата не съдържа подпис на получател, което води до извод, че не се доказва реалното получаване на заемната сума от страна на Я.. На следващо място, разписката съдържа противоречива информация относно получател и наредител на сумата, начина, по който е получена/предадена сумата, поради което недоказано остава и обстоятелството, че въпросната сума наистина е била преведена на ответника.

Ето защо и поради обстоятелството, че ищецът не е успял да докаже наличие на валидно облигационно отношение между „****“ ООД и Г.

Я. исковете следва да се отхвърлят само на това основание, без да се изследват възраженията на процесуалния представител на ответника относно недействителността на процесния договор за кредит, дали исковете са погасени по давност, както и дали вземанията са прехвърлени на новия кредитор – ищец по делото.

Поради изложените аргументи Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК

****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Д.М., Х.М.М. и П. В., за приемане за установено, че ответникът Г. Г. Я., ЕГН 4

**********, адрес: гр. **** дължи на ищеца сумите 300 лева главница по договор за паричен заем № ****/19.12.2019 г., сключен между „****“ ООД и Я., 35,45 лева договорна лихва за периода 19.12.2019 г. - 19.06.2020 г., 103,36 лева лихва за забава за периода 19.06.2020 г. - 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 20.06.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2025 г. на БРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5