Решение № 8954 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8954 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110148117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр.

С...., чрез адв. В. срещу „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С.... представлявано от И. П. Г., И. М.

В., К. И. Н., чрез юрк Т., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите 600 (шестстотин) лева, представляваща допълнително възнаграждение с постоянен характер, дължимо и неизплатено за месец септември 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва върху главницата за допълнително възнаграждение в размер на 69.53 лева за периода 11.10.2023г. до 12.08.2024г.; 2565 лева представляващи дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 10.03.2023г. до 12.12.2023г. ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата и 33.99 лева мораторна лихва върху главницата за периода 09.07.2024г. до 12.08.2024г.; 2009.13 лева представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата и 26.62 лева моратнорна лихва върху главницата за неизползван платен годишен отпуск за периода 09.07.2024г. до 12.08.2024г. и 1932 лева представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ са срока на неспазено предизвестие от предизвестената страна, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 13.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 10.03.2023 г. между Л. О. К. и “Ф. Х.” АД е сключен трудов договор № 33/10.03.2023г., съгласно който Л. К. заема длъжността “готвач“. Според трудов договор №33/10.03.2023г. основното месечно трудово възнаграждение било в размер на 2500 лева. Допълнителното възнаграждение с постоянен характер - за придобит трудов стаж и професионален опит е 0.6% за всяка година по специалността. Изменението за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит се отразяват служебно от Работодателя във фиш за работната заплата, предоставян от Работодателя ежемесечно на Служителя.

Трудовият договор се прекратявал с 3 месечно предизвестие. Платения годишен отпуск съгласно трудовия договор бил в размер на 20 работни дни. Към момента на постъпване на работа ищцата била с 50% трайно намалена работоспособност от 25.11.2011 г. На 09.10.2023 г. с Експертно решение №91474 от 09.10.2023 г. на ТЕЛК към Четвърта МБАЛ-София ЕАД1 втори състав ищцата била освидетелствана с 42% трайно намалена работоспособност. На 09.10.2023 г. с Експертно решение №90088 от 10/16.01.2024г. на НЕЛК Експертно решение №91474 от 09.10.2023 г.на ТЕЛК е отменено в частта по оценка на работоспособността, а в останалата част е потвърдено. К. била освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност. На 04.04.2024г. Л. К. подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие от 18.06.2024 г. или ако работодателят не приеме искането, молбата да се счита за предизвестие. В седемдневния срок по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ работодателят не е взел становище по молбата и не е уведомил К., че приема искането й трудовият й договор да се прекрати на 18.06.2024 г. На 18.06.2024 г. със Заповед №23/18.06.2024г. трудовото правоотношение между “Ф. Х.” АД и Л. К. е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ от работодателя, повече от 2 седмици преди изтичане на даденото предизвестие. Сочи, че Работодателят не е начислявал и изплащал към работната заплата клас прослужено време на К. за целия период на трудовия договор. Работодателят не е изплатил в цялост дължимото се трудово възнаграждение за месец септември 2023 г.

Работодателят не е изплатил в пълен обем дължимото се обезщетение по чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовия договор. Работодателят не изплатил и дължимото обезщетение за неспазване на срока за предизвестие. Сочи че при прекратяване на трудовото правоотношение останали незаплатени посочените суми. Ето защо моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с която оспорва предявените искове. Поддържа че в чл. 13 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата във „Ф. Х.“ АД е разписан ред за определяне и изплащане на премията, като изрично е посочено, че премията се начислява ежемесечно като допълнително трудово възнаграждение по предложение на прекия ръководител и след одобрение от изпълнителния директор на дружеството. На основание чл. 20 от правилата служителят не получава премия в максимален размер, ако е извършил нарушения на вътрешния трудов ред или финансовата дисциплина. За месец септември 2023 г. прекият ръководител на Л. К., управителят на хотел „Ф. С.“, е подал докладна, че ищцата е нарушила през месеца работното си време без позволение на прекия си ръководител или на друг горестоящ е напуснала работното си място в работно време, което е доказано със записи от видеонаблюдение, и е предложил премия от 479 лева. Исковата претенция на Л. К. за изплащане на премия в размер на 600 лева за м.септември 2023 г. е неоснователна. Във „Ф. Х.“ АД Л. К. е работила и е била назначена по трудов договор като „главен готвач“. Длъжност, която освен професионални умения за приготвяне на храна, изисква организационни и ръководни умения. Ищцата няма придобит стаж като главен готвач, което е видно и от записите в трудовата й книжка, приложена по делото. Длъжността „главен готвач“ не е сходна с „готвач“ съгласно разписаните правила във „Ф. Х.“ АД. Съгласно чл. 9 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата във „Ф. Х.“ АД, за да се признае трудовият стаж при друг работодател за длъжността „главен готвач“, е необходимо сблужителят да е заемал длъжността „главен готвач“ или „ръководител кухня“. На основание чл. 12, ал 5 от Наредбата за структурата и организцията на работната заплата работодателят определя кои длъжноти ще признава за сходни. Затова за работодателя не е било налице задължение да начислява възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Исковата претенция на Л. К. за изплащане на възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в минимален размер на 2565 лева, е неоснователна. Оспорва иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Сочи че по време на прекратяване на трудовото правоотношение и много след това Л. К. била в отпуск по болест и е получавала обезщетение за временна неработоспособност. Поддържа, че дори трудовият й договор да е бил прекратен 11 работни дни по-късно, на 04.07.2024 г., то Л. К. все още е била в отпуск за временна неработоспособност. По- ранното прекратяване на трудовия договор в случая по никакъв начин не засяга и нейните трудови и осигурителни права. Заявява, че ищцата е била в отпуск по болест до 01.07.2024 г.. Ако се признае на ищцата правото й да получи едновременно обезщетение за неспазен срок на предизвестието и обезщетение за временна неработоспособност, това означава, че тя ще получи две плащания за едно и също основание, на което тя няма право. Отделно ще се обогати неоснователно. Твърди, че Л. К. е била в отпуск по болест без прекъсване от 09.11.2023 г. до 01.07.2024 г. Ето защо моли за 2 отхвърляне на исковете.

В проведеното първо по делото съдебно заседание ищецът е предявил и съдът е приел за разглеждане инцидентен установителен иск за признаване за нищожността на разпоредбата на чл. 20 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата при ответника.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.

Предявен е за разглеждане инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД вр. с чл. 74, ал.1 КТ.

По отношение на инцидентния установителен иск.

С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право - предмет на главния или насрещния иск. С него се променя предметът на делото като наред с обусловеното право - предмет на първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение и така се постига последващо кумулативно обективно съединяване на искове.

В случая се оспорва правоотношението по повод правото на ответника да откаже изплащане на допълнително възнаграждение в пълен размер.

Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (в случая договор за учредяване на право на ползване), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове.

Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това - за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д.

№ 5252/2014 г. и решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение № 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г. ОСГК на ВКС.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

3

Заобикалянето на закона е една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договорите. От обективна страна в общата хипотеза на нищожност е налице когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и позволена е нищожна, поради заобикаляне на закона.

Разпечатката съдържа 26 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1de32386-afda-4f78-91d1-6648ac3b2f1e