Акт от 07.12.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 07.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 15.11.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №1817 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Й.

Й.В., чрез юрк.Ц.В., съдебен адрес:***, ***против Д.К.Р., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу Д.К.Р., ЕГН **********, адрес: *** за сумата 716,12 лв., от които 648,44 лв. - главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2015г. до 06.04.2017г. и 67,68 лв. лихва за забава от 04.01.2016г. - 18.08.2017г., с претендирана законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По образуваното ч.гр.дело №6533/2017г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение, иницирало настоящото исково производство.

Предявен е иск за установяване на съществуване на вземането на ищеца за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, дължима от Д.К.Р., ЕГН **********,***, за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на ***, с аб.№ 16145.

Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2015г. до 06.04.2017г. и не е погасил задължението си. Сградата-етажна собственост на ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Б.” ООД.

Сумите за ТЕ за периода от 01.11.2015г. до

06.04.2017г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата “Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.К.Р., ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 716,12 лв., от които 648,44лв. - главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2015 г. до 06.04.2017г. и 67,68 лв. лихва за забава от 04.01.2016г. - 18.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №6533/17 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл. 78 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв.М., който оспорва иска, но навежда общи доводи в тази връзка, без ясна конкретика. Заявява, че „съобразно разпоредбата на чл.415 от ГПК“ предявеният иск „следва да съответства“ на оспорената заповед за изпълнение, но без да навежда каквито и да било доводи в тази връзка /което съдът е и указал в изгответиня проект за докла на основание чл.140 от ГПК/ и без авно да отчита обостоятелството, че и заповедта за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, и предявеният иск на основание чл.422 от ГПК са с предмет – вземане, което е едно и също както по основание, така и по размер.

Изразява становище по исканията на ищеца по доказателствата, че : искането за привличане на трето лице не е подкрепено с необходимите доказателства, че има право да встъпи в процеса; че задачата на съдебно-счетоводната експертиза не е ясна и достатъчно конкретизирана; не са посочени конкретните документи, на базата на които да бъде извършена същата. Съдът е указал на ищеца да ангажира сатновище в тази връзка, което е и направено, разменил е книжа между страните.

В първото о.с.з. ищецът се представлява от юркс.В., която поддържа иска. Впоследствие по делото от страна ан ищеца са депозирани писмени изявления.

Ответникът се представлява в о.с.з. от особения представител, назначен по делото - адв.С.М., който заявява, че няма възражения по проекта за доклад по делото; оспорва вземането на ищеца и по основание, и по раземр, поради което съдът е назначил съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертизи по делото. По същество адв.М. прави искане към съда да отхвърли иска, но без да навежда доводи и без да представя писмена защита съгласно поисканата от него и дадена от съда възможност - нито в определения срок, нито след изтичането му.

Ищецът е уточнил от какво произтича вземането за главница – писмени молби, приложени на л.17,18 от делото и на л.57 от делото.

Представител на третото лице помагач не се явява в о.с.з., но делото е попълнено с изисканите писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим, а по същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.

От приложеното ч.гр.д. № 6533/2017год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 24.08.2017год. на основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.

Такава е издадена срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, както следва :

648,44 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. до 06.04.2017 г., лихва върху главницата в размер на 67,68 лв. за периода от 04.01.2016 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50лв. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана от ответника и доставяна от ищеца топлинна енергия за периода 01.11.2015г. до 06.04.2017г., без да е заплатена.

В заповедното производство, поради невъзможност за връчване на заповедта на длъжника, на заявителя е указана възможността да предяви иск на основание чл.422 от ГПК. Този иск е предявен в 1-месечния срок, визиран в закона.

В случая и при липса практически на доводи във вр. с оспорването на иска от страна на ответника, чрез особения представител, следва да се отбележи, че: вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника в заповедното производство и вземането, предмет на исковото производство по реда на чл.422 от ГПК е едно и също – по основание и по размер. В случая главницата се претендира за период, който не се обхваща от пагасителна давност, а именно – за периода от 01.11.2015год. – 06.04.2017год., отчитайки, че заявлението е депозирано в съда на 24.08.2017год. Ето защо остава неясно за съда изложеното в тази връзка твърдение от страна на особения представител в писмения отговор. Не е спорно, че ответинкът е собственик на топлоснабдения недвижим имот, находящ се в ***. Това се установява от приетите и неоспорени ответната страна писмени доказателства- Нотариален акт от 11.12.1997год. за дарение на ½ ид.част от същия имот -л.9,10 от делото и Нотариален акт от 20.06.2005год. за покупко-продажба на ½ ид.ч. от същия имот, по силата на които сделки ответникът е станал собственик на процесното топлоснабдено жилище. Същият е депозирал и заявление до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за заплащане на отопление и топла вода, като е посочил от какво произтичат правата му на собственост. На 29.08.2014год. ответникът е сключил с ищцовото дружество договор за разсрочено плащане на стари задължения, по партиден №16145, за топлинна енергия за отопление и топла вода за периода от 01.12.2013год. до 31.03.2014год. Периодът е безспорно извън процесния, но този договор, разгледан във вр. с всички останали събрани в хода на делото доказателства обосновават извод, че ответникът е собственик на процесното топлоснабдено жилище; че същото реално е отоплявано с отоплителни уреди и е доставяна топла вода. В подкрепа на това е и приетото и неоспорено заключение по съдебно –техническата експертиза, изготвена от ВЛ Й.Й./л.108 и сл. от делото/. От същото се установява, че до имота на ответинка е доставяна топлинна енергия/ТЕ/, абонатната станция е работила за процесния период; по индивидуалните ИРУ на отоплителните тела е отчитана ТЕ за отопление; разпределена е и ТИ за отопление в баня от един радиатор, който не е оборудван с топлоразпределител. Извършеното разпределение на ТЕ в сградата е съгласно Методика на разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. ВЛ е дало заключение, че отделните компоненти в индивидуалната сметка на ответника са изчислени парвилно.В имота му има отоплително тяло в банята, без да има топлоразпределител. Останалите отоплителни тела в жилището /спални и дневна/ са оборудвани с топлоразпределители. Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. От приетото заключение на ВЛ В.В. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л.96 и сл. от делото/ се установява, че размерът на неплатеното задължение за главница към ищеца възлиза на сумата 648,44лв. - претендирана от ищеца; размерът на лихвата е 68,91лв. – претендира се лихва в размер 67,68лв. /няма изменение на размера на този иск/. От заключението се установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за главница е формирано от ТЕ за отопление за периода от 01.11.2015год. до 06.04.2017год. и е в размер

Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1de226a1-8de8-4d73-b66f-c83f6f0b1acb