Решение № 1681 от 23.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Пловдив, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300502709 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалва се решение № 260125/04.02.2022 г. по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г., с което „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 е осъден да заплати на А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр. с.Г***, общ. Марица, обл.

Пловдив, ул. ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, общо 6051,50 лв, от които: 6000 лв. неимуществени вреди, 30лв. имуществени вреди за медицински разходи и 1021,50 лв. имуществени вреди причинени на лекия автомобил на ищеца с рег.№ ***, което обезщетение се дължи от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №BG/02/116000329**, които вреди са резултат от настъпило на 04.03.2016г. пътно-транспортно произшествие, за което причинителят - Н. В. Г. е бил признат за виновен с Решение от 03.10.2018г. по НОХД № 4123/2018г. на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.03.2016г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска до предявения размер от общо 20423,50 лв., от които: 19000 лв. претендирани като обезщетение за неимуществени вреди и 1393,50 лв. – за 1 обезщетение за имуществени вреди, поправено с решение № 260377/23.06.2022 г. по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г., с което е допусната, на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение 260125/04.02.2022 г. по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г., като в диспозитива на страница четвърта, ред тридесет и първи, отгоре надолу, след думата „общо“ вместо 6051,50 лв. да се чете „7051,50 лв.“.

Постъпила е въззивна жалба от А. Н. Т., чрез адв. Д. П., срещу така постановеното решение по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г., като в изпълнение указанията на съда, жалбоподателят конкретизира, че обжалва решението частично, само в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, над уважените размери до пълния им предявен размер, като по отношение на претенцията за имуществени вреди жалбоподателят претендира сумата в размер на 71.50 лв., от която сумата от 41,50 лв., представляваща разликата между посочената в автотехническата експертиза сума от 1648 лв. и заплатената от застрахователя сума в размер на 1606,50 лв., и сумата от 30 лв. разходи за съдебномедицинско удостоверение.

Недоволен от решението в тази му част, в която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, жалбоподателят А. Н.

Т., чрез адв. Д. П. го обжалва, като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приетите по делото доказателства. Не оспорва приетите от съда фактически обстоятелства, които имат отношение към настъпване на претърпяното ПТП, отговорността на застрахователното дружество и причинно-следствената връзка между настъпилата злополука и претърпените вреди, като оспорва определения размер на обезщетението като крайно недостатъчен, несъобразен със съдебната практика и събраните по делото доказателства,. Счита предявените искове за напълно и изцяло доказани и по основание и по размер, като претендираната сума напълно отговаря на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и предявените искове да бъдат изцяло уважени от въззивния съд, като му бъдат присъдени и всички направени разноски в производството.

2

В писмен отговор на въззивната жалба въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита постановеното решение в отхвърлителната му част изцяло правилно и законосъобразно.

Излага съображения, че определението обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди не е занижено по размер, отговаря на критериите за справедливост, съобразено е със социално-икономическата обстановка към датата на увреждането, като сочи, че обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за ищеца, а да репарира претърпените от него болки и страдания. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като претендира разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв.

Г., с която се обжалва решение № 260125/04.02.2022 г. по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г. в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на ищеца имуществени вреди за сумата над 71,50 лв. до уважения размер от 1051,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2016 г., както и в частта за разноските. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид представените доказателства за заплащане на част от имуществената щета, а именно получаването на сумата от 980 лв., признато и от ищеца, при което от размера на вредите, причинени на лекия автомобил на ищеца – 1648 лв., са били заплатени общо сумата от 1606,50 лв., поради което са дължими 41,50 лв. и 30 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, или общо 71,50 лв., до която сума счита искът основателен. Моли да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата от 71,50 лв., до уважения от първоинстанционния съд размер от 1051,50 лв., а също и в частта за разноските, присъдени по делото.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с 498, ал. 3 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Настоящият съдебен състав приема, първоинстанционно решение е валидно и допустимо. че обжалваното

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се оспорва приетата от РС Пловдив фактическа обстановка, въз основа на представените писмени доказателства по делото, а именно, че на 04.03.2016 г. настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил, управляван от Н. В. Г., при нарушаване на правилата за изпреварване, блъснал управлявания от ищеца Т. лек автомобил марка **“, мод. **, с рег. № ***. С влязло в сила решение на Районен съд – Пловдив по НОХД № 4123/2018 г. Н. В. Г. бил признат за виновен в това, че след нарушаване на правилата на ЗДВП, по непредпазливост причинил на А. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ключицата престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. От приетата без възражение на страните СМЕ се установява, че на жалбоподателя е било причинено при инцидента счупване на лявата ключица, контузия в лявата раменна област, контузия на главата, охлузване на седми шиен прешлен.

Счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, а контузията в лявата раменна област, контузията на главата и охлузването над седми шиен прешлен по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Възстановителния период при счупване на ключицата трае около 45-55 дни, при благоприятен ход на оздравителния процес, а за останалите травми 12-15 дни, като липсват доказателства за настъпили усложнения в оздравителния процес.

Увредения автомобил не бил годен за поправка и същият бил бракуван и предаден за скрап.

Безспорно по делото е, че причинителят на вредата е имал валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с ответното дружество, което, по заявление на ищеца за изплащане на обезщетение за причинени 4 неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически дискомфорт – страх, несигурност и притеснение, имуществени вреди във връзка с издаване на съдебно-медицинско удостоверение и тоталната щета и бракуване на собствения на ищеца автомобил, му е изплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., както и 626,50 лв. за обезщетяване на имуществените вреди от увреждане на автомобила, както и сумата от 980 лв., заплащането на която е посочено още в исковата молба и обявено от съда за обстоятелство, ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от съдебно заседание на 27.04.2021 г.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на автомобила на ищеца към датата на ПТП е била 1936 лв., а стойността на нанесените вреди, след приспадане на стойността му след предаването му за скрап е 1648 лв.

Разпитаните по делото свидетели установяват, че няколко седмици след катастрофата ищецът изпитвал силни болки, приемал болкоуспокояващи, пострадалата му ръка била обездвижена за около два месеца, което пораждало необходимост от помощ и обслужване за обичайни, ежедневни дейности като обличане, личен тоалет. След приключване на лечението ищецът се оплаквал от това, че лявата му ръка е с намалена сила, поради което се налага да я щади, а при промяна на времето усеща болка и дискомфорт, което продължавало и към момента на изслушване на свидетелските показания, а рамото му било все още видимо изкривено.

Не се оспорва извода на съда в постановеното решение, че е възникнало за застрахователя задължение да обезщети причинените имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от застрахования водач при ответното дружество, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Не се спори и по отношение на приетия размер на среднопазарната стойност на автомобила, както и на общата стойност на нанесените вреди. Не се спори и по отношение на вида и характера на нанесените телесни увреждания на ищеца.

Спорен между страните е въпроса за размера на определеното възнаграждение за неимуществени вреди, с оглед изложените възражения във въззивната жалба, както и размера на дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди, след приспадане на извършените от застрахователя 5 плащания, за размера на които възразява застрахователя в насрещната въззивна жалба.

При така установените безспорни факти настоящият състав счита постъпилата въззивна жалба за частично основателна. От разпитаните по делото свидетели Д., незаинтересован от изхода на делото и Т., баща на жалбоподателя, чиито показания съдът възприе изцяло, като отчете от една страна евентуалната им заинтересованост поради близките му отношения с жалбоподателя, от друга, че фактите, за които свидетелстват стават достояние само на най-близките до пострадалия, както и, че са плод на непосредствени и системни лични възприятия, безпротиворечиви са, кореспондират помежду си и са дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че жалбоподателят е търпял значителни болки в следствие счупването на ключицата на лявата ръка, като първите няколко седмици е страдал до степен, че не е могъл да спи от болки, което наложило прием на обезболяващи средства. Обездвижването на ръката довело до нужда от помощ при ежедневното обслужване на жалбоподателя, която оказали родителите му, но това довело до допълнителни неудобства и дискомфорт. Обездвижването на ръката продължило два месеца. Към датата на депозиране на показанията и двамата свидетели заявяват, че лявата ръка на жалбоподателя останала послаба, болезнена при промяна на времето, като свидетелят Д. заявява, че рамото му е все още видимо изкривено. При удара автомобилът пострадал до степен, че изглеждал купчина смачкана ламарина, бил негоден за поправка и продаден за скрап. В автомобила, управляван от жалбоподателя по време на ПТП пътувал и свидетеля Д.. Претърпеният стрес довел до промяна в психиката на жалбоподателя, като свидетелят Т. заявява, че синът му не е добре психически и това е довело до загубване на контакт с него.