Решение № 92 от 20.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20245000500163 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се постановеното решение №353 от 13.12.2023 г. по гр.дело №564/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което са разгледани осъдителни искове по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Видно от решението, съдът е осъдил ЗАД ДБ:** ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. Х. П., ЕГН **********, сумата от 15 000 лева застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства от причинено физическо и психично разстройство на здравето и, в резултат на настъпило застрахователно събитие в гр.С. на 24.04.2020 г. – пътно транспортно произшествие, причинено от С. А. Г., ЕГН **********, при управление на лек автомобил Ф. Г. с рег. № ******* и притежаващ валидно сключена застраховка Гражданска отговорност, съгласно полица **/**/************, валидна до 20.12.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата , като 1 е отхвърлил иска за горницата над присъдения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 25 200 лева, предявен като частичен иск от 40 000 лева, като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на закона лихва върху тази горница.

С решението е осъдено ЗАД ДБ:** ЕАД да заплати на Г. Х. П. сумата от 720 лева разноски по делото съобразно уважената част на исковете, а Г. Х. П. да заплати на ДБ:** ЕАД сумата от 323 лв. разноски по делото съобразно отвърлената част на предявените искове. ЗАД ДБ:** ЕАД е осъдено да заплати на адвокат В. Г. К. сумата от 1 750 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е от ЗАД ДБ:** ЕАД, представлявано дружество чрез юрисконсулт П. Н., който обжалва решението в осъдителната му част, като моли да бъде отменено и отхвърлена исковата претенция, а в условие на евентуалност – да се намали размера на застрахователното обезщетение. Претендира и разноските. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, е обсъдил едностранно и в полза на ищцата, без съобразяване с констатациите на съдебно-медицинската експертиза, при определяне на уврежданията и техния интензитет. Счита и, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се е достигнало до завишено и прекомерно обезщетение, без съобразяване с критериите за справедливост и практиката на съдилищата в сходни случаи.

Срещу така постъпилата въззивна жалба е подаден отговор от Г. Х. П. , действаща чрез процесуалния и представител адвокат В. Г. К., в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и моли да не се уважава.

Втората въззивна жалба е от Г. Х. П., действаща чрез процесуалния и представител адвокат В. Г. К., която обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв., като моли да бъде отменено и уважена исковата претенция в тази част. Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Счита, че в тази част решението не е съобразено със събраните по делото доказателства, както и със 2 задължителните указания на Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюктура в страната.

Срещу тази жалба не е постъпил отговор.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 03.01.2024 г. и на ответника – на 04.01.2024 г. Въззивните жалби са подадени съответно на 17.01.2024 г. и на 16.01.2024 г., което е в определения от закона двуседмичен срок. Отнасят се до подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, като следва да бъдат разгледани по същество в съответствие с наведените оплаквания относно спазването на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, както и процесуалните правила, при определянето на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Следва да се посочи, че решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция над 20 000 лв. до 25 200 лв., частичен иск от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, е влязло в сила, като необжалвано.

Видно от данните по делото, предявена е искова молба от Г. Х. П. срещу ЗАД ДБ:** ЕАД за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществило се на ******** г. с лек автомобил, застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност, който автомобил е бил управляван от водача С. А. Г.. Описва произшествието, настъпило в гр.С., около 8,30 часа тя управлявала лек автомобил Ф. Ф. с рег.№ * **** ** по път *-* към кв.Г., спряла при кръстовището с ул. К., за да пропусне насрещно движещите се автомобили преди да завие, внезапно била ударена от движещия се зад нея лек автомобил Ф. Г. с рег. № * **** **, след което се удря в движещия се срещу нея лек автомобил Ф. П. с рег. № * **** **. По случая било образувано досъдебно производство № *** от **** г. по прокурорска преписка №**** от **** г. по описа на РП-П., прекратено, поради искане на пострадалия, а впоследствие е постановено наказателно постановление №**-****-****** от ********* г., с което е наложено наказание на водача, че при управлението на лекия автомобил Ф. Г. не е спазил необходимата дистанция, в резултат на 3 което удря автомобила на ищцата, който вследствие изместването ударя лек автомобил Ф. П., влязло в сила на 10.12.2020 г.

Ищцата твърди, че в следствие на произшествието претърпяла мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание, натъртвания и болки в областта на шията, гърдите и корема, камшичен удар. Била транспортирана в болница и хоспитализирана за четири дни. След изписването от болницата се нуждаела от време, за да отшумят травматичните увреждания, причинени от предпазния колан, а лечението на мозъчното сътресение продължило до 01.07.2020 г. Имала болки в главата, получавала световъртеж и гадене, тъй като се обострили съществуващите и заболявания – вторична епилепсия. Това довело до инвалидизацията и през м.февруари 2021 г. Посочва, че имала и психически страдания, изразяващи се в страх да управлява МПС, разсеяност, липса на концентрация, временна загуба на паметта при стресови състояния.

Посочва, че е заявила извънсъдебна претенция с молба от 09.04.2020 г.

Били изискани от застрахователното дружество допълнителни документи, представени на 22.06.2021 г., но въпреки това и бил връчен отказ за плащане на 07.07.2021 г.

Въз основа на тези твърдения и тъй като автомобилът Ф. Г., управляван от виновния водач, имал задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответника, предявява частична искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 25 200 лв. от общата сума 40 000 лв. за причинените и неимуществени вреди.

Видно от отговора, ответникът оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причиняването на деликта.

Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Ако се приеме, че С. Г. има вина, моли да се вземе предвид значителното съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в потегляне и внезапно спиране на кръстовището, респ. изначално внезапно спиране, в непоставен предпазен колан, в получено обезщетение от своя работодател или от друг застраховател. Възразява и, че ищцата е получила описаните от нея в исковата молба увреждания, както и счита, че претендираният размер не отговаря на застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи към процесния период и на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за 4 присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, че настъпилите увреди на ищцата се дължат единствено от поведението на застрахования при ответника водач С. Г. при управление на лекия автомобил Ф. Г., че ищцата е управлявала автомобила си в съответствие с правилата за движение, че е била с поставен предпазен колан, след което е обсъдил нанесените и увреждания и е приел, че адекватното и пълно обезщетение на основание чл.52 от ЗЗД възлиза на 15 000 лв.

Основният спорен въпрос във въззивното производство е по приложението на чл.52 от ЗЗД и се отнася до настъпилите увреждания в резултат на произшествието, техния интензитет и размера на застрахователното обезщетение.

За установяване на твърденията относно причиненото увреждане от ПТП и последвалите болки и страдания страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и две експертизи – съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, в съответствие с разпределената им доказателствена тежест.

Несъмнено се установява описаното от ищцата ПТП и неговия механизъм, както и техническата причина за неговото настъпване – поведението на водача на лекия автомобил Ф. Г. С. Г., съгласно констатациите констатациите на съдебно-техническата експертиза, а и този въпрос не е спорен в настоящото производство.

От писмените доказателства – медицинска документация от болничното лечение и от личния картон, както и от назначената съдебно-медицинска експертиза се установяват причинените телесни увреждания на пострадалата ищца, степента им и механизма на настъпване, период на лечението им, какво е отражението им върху нея.

В приложения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че ищцата е с главозамайване след ПТП с диагноза контузия на главата, съмнение за мозъчно сътресение, Глазгоу кома скала – 15 точки.

От болничните документи след ПТП се установява контузия на главата, мозъчно сътресение, като е лекувана консервативно. Издадени са три броя болнич„ни листове с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като са определени 69 дни временна неработоспособност / от тях четири дни са били в болничното заведение/.

5

От експертно решение №**** от ******** г. от ТЕЛК към МБАЛ С.

ЕООД е видно, че на ищцата е определена 70 % трайно намалена работоспособност за две години, като е преосвидетелствана. Състоянието и до този момент е било 60% трайно намалена работоспособност. Изложени са и мотивите за експертното решение , основаващи се на преглед и медицински изследвания. Посочена е операцията по повод епидермоидна киста на мозъка в ляво през 2003 г., установена по повод започнали една година по-рано епилептични пристъпи, както и лечението след това с лекарството финлепсин, заменен по-късно с трилептал, което продължава и досега. През 2018 г. отново е хоспитализирана с мозъчно сътресение след епилептичен гърч. Състоянието и се проследява с К** и ЕЕГ. Посочена е и още една операция през 2006 г. по повод на дифузна ретростернална струма – субтотална резекция, а през 2018 г. отново е оперирана по повод аденом на щитовидната жлеза. Водещата диагноза е вторична епилепсия.

Приложена е справка от информационната система на НЗ** за извършените медицински прегледи на ищцата за периода от 01.01.2005 г. до ******** г., както епикризи, издадени през периода 2003 г. – 2023 г., резултати от изследвания /К** на глава, електроенцефалограми - ЕЕГ, магнитно – резонансна томография, през същия период.

От констатациите на медицинската експертиза се установява, че непосредствено след злополуката ищцата е имала оплаквания от „замайване“, световъртеж, а по-късно в болницата се е оплаквала от главоболие, болки в в шията, гърдите и корема, които оплаквания са субективни и бързо преходни и, които не са се отразили на предходните и заболявания. Според вещото лице описаните болки в гърдите след автомобилна катастрофа и травма в купето на лекия автомобил могат да се дължат на действието на предпазен колан. Според него, ищцата е получила лека травма, като болките от нея би следвало да отзвучат за не повече от 10 - 15 дни, още повече, че не са свързани с нарушения на анатомичната цялост или разстройство на присъща функция.