Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 30.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 974/2020
Вид
Решение № 152
Подписан
30.03.2023
В сила
16.01.2024
Състав
Георги Драгoстинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 153 и сл. · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 159 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • параграф 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20204100100974 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 153 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Ищцовата страна – КОНПИ, гр. София - излага в исковата си молба, че ответникът е обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 3 от Наказателния кодекс. За времето от 19.05.2010 година до 19.05.2020 година придобил описаните в исковата молба активи без законен източник на финансиране. По реда на настоящото производство претендира отнемане на един дружествен дял от "И." ООД с ЕИК ..., с левова равностойност в размер на 10 лв., 20 080 дружествени дяла от "Н."ООД с ЕИК ..., с левова равностойност в размер на 20 080 лв., 4 875 дружествени дяла от "Н. Г."ООД с ЕИК ..., с левова равностойност в размер на 4 875 лв., сумата в размер на 12 300 лв., левовата равностойност на лек автомобил „Б.“, модел .., рег. № .. към датата на отчуждаване, сумата от 238 500,51 лв., изплатен дивидент от „Н.“ ООД, ЕИК ..., плод от незаконно придобито имущество – дружествени дялове, сумата от 78 633,83 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от през 2011год., 2012 год., 2015 год., 2016 год.,2017 год., 2019 и 2020год., сумата от 10 850 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от проверяваното лице през 2012 год., сумата от 2 299,06 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от трето лице през 2012 год., сумата от 10 250 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от през 2011год., 2012 год., 2015 год. и 2016 год., сумата от 940 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от трето лице през 2016 год.,2017 год. и 2019 год. и сумата от 11 600 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от проверяваното лице през 2015 год. Претендира разноски.

1

Ответникът – М. Д. Д. – оспорва иска с доводи за некоректно изчисляване на имуществото му и за законност на придобитото. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ответникът е придобил описаните в исковата молба активи - фактите не са спорни и са пряко установени с приложените по делото писмени доказателства.

През 2011 и 2013 година ответникът е сключил два договора за банков кредит с приблизителна обща стойност от 48 000 лв. Сумата е изцяло усвоена. През 2013 година ответникът става съдружник в „Н.“-ООД, придобивайки дялове на стойност от 20 080 лв., а по-късно - допълнителни дялове на стойност 4 874 лв. Към 2013 година салдото по сметката на ответника в „Б.“-ЕАД, гр. София, № ... е показвало наличност около 24 000 лв. За участието си в „Н.“-ООД през 2018 година е придобил дивидент, след приспадане на дължимия данък върху доходите на стойност 238 500,51 лв. - в тази насока са неоспорените от ответника и потвърдени от изслушаните експертизи твърдения по исковата молба.

Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен на това основание.

Голословно и в противоречие с цитираните по-горе кредити и наличности по банкова сметка е твърдението за придобиването на дялове в „Н.“-ООД ответникът да е употребил средства без законен източник.

Извън доказания произход на средствата – пари по банкови сметки, средства от кредити и други, изброени в исковата молба суми към 2013 година, с които са закупени дяловете, придобиването на дял от търговско дружество законът не свързва със заплащането му. Нормата на чл. 121, ал. 1 от Търговския закон предвижда специално основание за изключване на съдружник – незаплащане на записания дял. Ако придобиването на дял в дружество с ограничена отговорност ставаше със заплащането му, законът не би предвидил цитираното прекратително основание – записалият дела не би бил съдружник, не би притежавал дял и не би се налагало да бъде изключван. Това показва, че простият факт на придобиване на дял от търговски дружества не води до извод, че ответникът е заплатил записаните дялове и самото плащане е без значение за възникване на корпоративна връзка с търговското дружество.

Полученият през 2018 година дивидент се основава на членственото правоотношение - чл. 133, ал. 1 от Търговския закон, заради което тезата на ищеца за незаконност на източника за придобиване на сумата от 238 500,51 лв. не може да бъде споделена. Намалена със стойността на дивидента, сумата на твърдяното от ищеца несъответствие по параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество между имущество и доходи възлиза на 82 416,39 лв.

При несъответствие, по-малко от 150 000 лв., презумпцията за незаконност на придобитото от ответника не може да бъде приложена – чл. 107 във връзка с параграф 1, т. 3 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ. При установеното по делото несъответствие между нетни доходи и имущество в задача на ищеца, съгласно чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 159 от ЗПКОНПИ, е да докаже, че придобиванията са с незаконен източник. Извън презумпцията по цитирания по-горе текст на закона, важи тази за правомерност на правните актове на субектите на частното право. Твърденията на ищеца за незаконен източник на доходи са голословни и недоказани. По делото липсват каквито и да било доказателства за неправомерно придобиване на имущество, а тезата на ищеца се гради единствено на математическото напасване на суми, за да се стигне до сакраменталната стойност от 150 000 лв.

Доводите на ищеца се базират на неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Текстът не може да се тълкува изолирано от чл. 107 във връзка с параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ. Смисълът, следващ от двата законови текста е, че всеки актив е незаконно придобит ако несъответствието между нетни доходи и имущество надхвърля 150 000 лв. и за придобиването му не е установен източник от посочените в параграф 1, т. 2 от Закона. Извод, различен, от посочения, поставя въпроса защо законът въвежда изискване на несъответствие. И оставя такъв въпрос без отговор. На базата на развитото от ищеца тълкуване на чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ дори предмети за текущо потребление ще са незаконно придобито имущество, защото за тях никой не съхранява касов бон за покупка.

Искът е и неоснователен, защото имуществото на ответника е оценено към момента на отчуждаването и стойностите към този момент се претендират за отнемане, въпреки че чл. 142 от ЗПКОНПИ ясно сочи друг момент на остойностяване – този на предявяване на иска. За периода от отчуждаването до предявяване на иска е възможна обезценка на прехвърлените активи – съвсем сигурна, когато са автомобили - заради което претенираните стойности се явяват произволни.

За уважаване на иска не може да намери приложение и нормата на чл. 162 от ГПК във връзка с чл. 159 от ЗПКОНПК. Стойността, по която се търси отнемане, е елемент от основанието на иска. Това ясно личи от регламентираните от закона стойностни разминавания между доходи и имущество, определяне на момент, към който претендираните за отнемане активи следва да се оценяват. Липсва ли конкретна стойност, меродавна според закона, липсва и фактически състав на правото на отнемане. От процедурна гледна точка това означава, че искът е недоказан по основание.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 157, ал.

2 от ЗПКОНПИ сочат, че ответникът има право на разноски, по делото установени като сума от 9 200 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

Отхвърля предявения от КОНПИ, гр. София, против М. Д. Д., ЕГН: **********, гр. Горна Оряховица, ул. „Г.И.“ № 1, иск, с който по реда на чл. 153 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество претендира отнемане в полза на държавата на един дружествен дял от "И." ООД с ЕИК ..., с левова равностойност в размер на 10 лв., 20 080 дружествени дяла от "Н."ООД с ЕИК ..., с левова равностойност в размер на 20 080 лв., 4 875 дружествени дяла от "Н. Г."ООД с ЕИК ..., с левова равностойност в размер на 4 875 лв., сумата в размер на 12 300 лв., левовата равностойност на лек автомобил „Б.“, модел .., рег. № .. към датата на отчуждаване, сумата от 238 500,51 лв., изплатен дивидент от „Н.“ ООД, ЕИК ..., плод от незаконно придобито имущество – дружествени дялове, сумата от 78 633,83 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от през 2011год., 2012 год., 2015 год., 2016 год.,2017 год., 2019 и 2020год., сумата от 10 850 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от проверяваното лице през 2012 год., сумата от 2 299,06 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от трето лице през 2012 год., сумата от 10 250 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от през 2011год., 2012 год., 2015 год. и 2016 год., сумата от 940 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от трето лице през 2016 год.,2017 год. и 2019 год. и сумата от 11 600 лв., вноски по сметка № ... в „Б.“ ЕАД от проверяваното лице през 2015 год., като недоказан.

Осъжда КОНПИ, гр. София, да заплати на М. Д. Д., ЕГН: **********, гр. Горна Оряховица, ул. „Г.И.“ № .., сумата от 9 200 (девет хиляди и двеста лева), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4