Решение № 3838 от 18.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3838 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100108310 по описа за 2023 година

Ищцата Л. П. П. е предявила срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като иска да бъде установено, че ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 кв.м., с административен адрес имота - гр.София, ул.

****.

Ищцата твърди, че е дъщеря на П.Т.П., бивш жител на гр.Пловдив, починал на 09.03.2010 г. Сочи, че нейният баща е работил в „Булгартабак“ и е бил настанен през 1996 г. от това предприятие в недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 458 (четиристотин петдесет и осем) кв.м. с построена с в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 (двеста и шестдесет) кв.м., находящ се в гр.София, ул. ****, който имот бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет). Твърди, че след пенсионирането си през 1997 г. баща й продължил да живее в този имот до 2007 г., когато се преместил в гр.Пловдив, където и починал, а в имота 1 останала да живее ищцата, която продължавала да живее в него и към датата на подаването на исковата молба. Твърди, че докато бил жив баща й П.Т.П. спрял плащането на наема за имота и започнал да владее имота за себе си, като владението му било продължено от ищцата, която владеела имота лично и чрез трети лица - допуснати от нея ползватели. Твърди, че на 23.04.2019 г. длъжностни лица при ответника са съставили Акт за общинска собственост №1925/23.04.2019 г., с който бил актуван поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458 кв.м., заедно с построената в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 кв.м., е административен адрес на имота гр.София, ул. ****.

Навежда доводи, че горепосоченият акт е съставен без правно основание.

С оглед на гореизложеното иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458 кв.м., заедно с построената в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 кв.м., с административен адрес на имота гр.София, ул. ****, че Столична община не е собственик на описания недвижим имот, както и да отмени съставения Акт за общинска собственост №1925/23.04.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищцата, тъй като същата не притежавала документ, който да я легитимира като собственик на имота. Оспорва твърденията на ищцата, че била владяла имота лично или чрез друго лице, както и че актът за общинска собственост бил издаден без правно основание в нарушение на закона. Твърди, че дори наследодателя на ищцата да е демонстрирал намерение за владение на имота, същото е било прекъснато, тъй като с преместването си обратно в гр.

Пловдив той е прекъснал владението си върху имота за повече от 6 месеца.

Оспорва в имота да са били настанявани граждани, тъй като състоянието му не позволявало отдаването му под наем за жилищни нужди, с оглед на което била издадена Заповед № РА-20-04/01.02.2022 г. на арх. З.З. за премахване на 2 строежа, която не била обжалвана и била влязла в сила. Твърди, че собственик на имота е Столична община, която е заплащала всички данъчни задължения на него. Твърди, че имотът не може да бъде придобит по давност от ищцата, тъй като бил собственост на държавата. Навежда доводи, че актът за общинска собственост е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№1193/30.05.2018 г. издадено от Столична община – Район „Сердика“ се установява, че П.Т.П. е починал на 09.03.2010 г., като е оставил за свои законни наследници ищцата Л. П. П. (дъщеря) и М.Б.М. (съпруга), Т.П.Т. (син) и Б.П.П. (син).

По делото е представен Акт № 677 от 11.07.1951 г. за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на Остерше Табак Маатшапий „Ортаб” Амстердам, описан в акта по следния начин: Тютюнев склад в София, ул.

Козлодуй № 163, при граници Х.К.М., Н. ...., М.Д.Н., К.М. и улица; юг - Д.Х., изток - Свищов и север - Козлодуй. Застроено и незастроено общо 1832,6 кв.м.

Застроена площ общо 848 кв.м., от които: а/ масивна сграда на пет /5/ етажа, мазе и таван; б/ масивна сграда на два /2/ етажа за жилища и склад на материали и в/ паянтова сграда- клозети , с обща данъчна оценка: 5 124 800 лв.

В горепосочения акт за извършени следните вписвания:

„Учреждение/предприятие, на което се отстъпва имота за ползване: Български тютюнев монопол клон София - 479-то Постановление на МС от 10.05.1951г.

Съгласно Заповед № 108/01.03.1958г. на Главно управление на Тютюнева промишленост имота се предава на ДП „Тютюнева промишленост - Цигарена фабрика” /вп. 12.06.58г./ Съгл. Заповед № 58/09.08.79г. на Председателя на ИК на СГНС - терен от 30 кв.м. е предаден на Електроснабдяване-Столично за трафопост. Вп-не от 23.11.1994г.: Сградата на два етажа остава на Български тютюнев монопол. На осн. Протокол №2/10.02.88г. имотът се прехвърля на Центъра по електронизация "Агрохрансистем" при МЗХП“.

Представени са и: Акт за частна общинска собственост № 1925 от 3

23.04.2019 г. по чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС за описаните по - горе земя и сграда:

Поземлен имот с идентификатор *** и Сграда с идентификатор ***, находяща се в ПИ ***, представляващ УПИ VIII14, кв. 43А, м. ГГЦ Зона В-17, Район Сердика на СО, с административен адрес гр. София, ул. ****; Скица № 15-446022-03.07.2018г. на Поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК - гр. София, с адрес: гр.

София, р-н Сердика, ул. ****, с площ 458 кв.м.; Скица№ 15-73015-25.01.2022г. на Сграда с идентификатор ***, издадена от СГКК - гр. София, с адрес: гр. София, р-н Сердика, ул. ****, разположена в ПИ ***, със застроена площ 260 кв.м., брой етажи – 2.

От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че описаният в Акт № 677 от 11.07.1951г. имот като площ, граници /съседи/ и описано застрояване в имота, съответства на Имот пл. № 9, кв. 759, м. Банишора, по Стар кадастрален план ем. преди 1956 г.

След сравняване на проучените стари кадастрални и регулационни планове, със сега действащата кадастрална карта вещото лице е направило извода, че имотът, описан в Акт № 677 от 11.07.1951 г. обхваща поземлен имот с КИ *** и поземлен имот с КИ *** - налице е съответствие по местоположение /вкл.административен адрес/, конфигурация, граници /съседи/ и установена разлика в площите по стария кадастрален план и КККР спрямо вписаната в акта площ - в порядъка на 5-6 %. Разликата в площите на имотите е както следва: Площ, описана в АКТ № 677 от 11.07.1951г. - 1832,6 кв.м. Площ на Имот Пл. Номер 9, квартал 759 /по кадастр.данни/ - 1933 кв.м.

Обща площ на ПИ *** и ПИ *** по КККР - 1942 кв.м., като констатираните от вещото лице разлики в площта са в порядъка на 5-6%.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2012 г., ОСГТК чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право.

Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите 4 права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Съгласно Определение № 245 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5082/2021 г., Решение № 52 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 68 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 105 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1606/2019 г., II г. о., ГК и Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, постановени в сходни хипотези, а последното решение е постановено в хипотеза, в която ищецът е твърдял да е собственик на актуван като общински имот поради изтекъл давностен срок, то искът е допустим.

Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот и е избрал защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Това е така, защото въпросът за титулярството на правото налага произнасяне по съществото на спора, а установяването право на собственост на ищеца изключва възможността ответникът да притежава същото право. Само в хипотезата, в която ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право (каквато настоящата хипотеза не е), то производството следва да се прекрати при недоказване на фактическите твърдения. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Въпросът за 5 титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

В настоящия случай ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск спрямо общината за отричане на правата й, които привидно произтичали от Акт за частна общинска собственост № 1925 от 23.04.2019 г., с който като общински бил актуван процесния недвижим имот, т.е. ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

При оспорване от страна на ответника правата на ищеца като собственик и издадени актове за частна общинска собственост, то за ищеца възниква правен интерес да предяви отрицателния установителен иск. След оборването на АЧОС ищецът би могъл, ако са налице законовите предпоставки за това, да докаже, че е придобил имота по давност по съответния ред.

Съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция (ДВ бр. 92 от 1951 г.) държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал.