Решение № 97 от 30.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. В., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20261320200138 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ц. В.

А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.А. I“, № 16, вх. „Б“, ет. 2, ап. 4 против Наказателно постановление № 321/05.09.2025 г. на Директор на РДГ Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2, от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв./ 153,39 евро.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Л. К. М.. По същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се съображения за допуснато съществено процесуално нарушение. Посочва се, че основанието за издаването на НП са два протокола, единия от които не е представян на жалбоподателя, а именно протокола за извършена проверка от служителите на ИАГ. Изтъква се още, че е налице неправилно подвеждане на фактическата обстановка към съответната материално-правна разпоредба, а именно че не е нарушена разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗГ, тъй като същата не вменява действия, които да са нарушени от жалбоподателя. Твърди се още, че констативният протокол от 12.06.2026г. и протоколът от извършена проверка от 29.05.2026 са съставени близо месец след извършването на вмененото административно нарушение, като се посочва , че за този период е възможно да има и незаконна сеч в процесния имот. Претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

За Директор на РДГ – Берковица, редовно призован, представлява се от юрк. М.Д.. По същество моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди издаденото наказателно постановление. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

1

На 01.05.2025г. жалбоподателят Ц. В. А., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, изготвил протокол за освидетелстване на сечище № 801751 от 01.05.2025г. с невярно съдържание, като в протокола за освидетелстване на сечището е вписано, че в имота няма неотсечени маркирани стъбла. При извършена в последствие проверка от служители на РДГ-Берковица, между които и свид. Б. С. се установило, че в посочения имот, находящ се в землището на с. Д., обл.В., отдел 64, подотдел „г“ с идентификатор ********, има маркирани в основата с контролна горска марка стоящи неотсечени дървета.

Свид. С. възприел извод за извършено нарушение по Закона за горите и съставил АУАН срещу жалб. А., който му бил връчен срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение, като на основание чл.257, ал. 1 , т.2 от ЗГ , във вр. с чл. 109, ал. 1 от ЗГ е наложена „глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол серия – А00 №151389/12.06.2025, протокол от 29.05.2025г., и гласни такива - разпита на свидетеля – горски инспектор при РДГ – Берковица - Б. И. С. – съставил АУАН, както и разпита на свидетеля В. Ц.ов М., извършил сечта в имота.

Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му. По същите съображения съдът даде вяра и на свидетелските показания на М..

Последният излага в хода на съдебното следствие, че лично е извършил сечта в имота, като действително оставил неотрязани маркирани дървета, тъй като според него били на труднодостъпно място, поради и което възприел посоченото обстоятелство, като достатъчно основание да на извърши цялостна сеч на маркираните дървета.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на извършено административно нарушение, както и неговото авторство. Освен това, между така събраните и приложени по делото доказателства няма противоречия, същите кореспондират помежду си и 2 взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение за което е наказан по административен ред.

От обективна страна на 01.05.2025г. А., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, изготвил протокол за освидетелстване на сечище № 0801751 от 01.05.2025г. с невярно съдържание, като в протокола за освидетелстване на сечището било вписано, че в имот находящ се в землището на с. Д., обл.В., отдел 64, подотдел „г“ с идентификатор ******** няма неотсечени маркирани стъбла, като в последствие било установено противното.

От субективна страна деянието е извършено виновно.

За извършеното административно нарушение, жалб. А. е бил санкциониран по реда на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно която норма е предвидено наказание „глоба” от 300 до 5000лв.

В конкретния случай съдът приема, че Нарушената правна норма е отнесена правилно към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя попада именно в тази хипотеза на закона, наложеното наказание е в предвидения минимален размер, поради и което за съда не съществува правна възможност да го променя.

От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в НП на Директора на РДГ-Берковица административно-наказателен състав, извършено е административно нарушение, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение и е издадено атакуваното наказателно постановление, поради което съдът счита, че същото следва да бъде потвърдено.

От друга страна съдът не споделя тезата на проц. представител на жалбоподателя, че в конкретния случай са допуснато проц. пропуски, които са опорочили административно-наказателното производство, тъй като от приложените писмени и гласни доказателства по делото, обсъдени по-горе от съда, се установява точно противното.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 321/05.09.2025г. на Директор на РДГ Берковица, с което на Ц. В. А., ЕГН: 7003201271, с адрес за призоваване: гр.

В., ул. „Ц.А. Ii“, № 3, офис 211, е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2 от ЗГ, вр. с чл. 109, ал. 1 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв/153.39 евро/ .

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски 3

Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4