Решение № 260520 от 10.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №260520 гр. Пловдив, 10.12.2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Eлена Ангелова, като разгледа докладваното гр. д. №1792 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.С.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез упълномощения процесуален представител адв.

М.К., против А.И.З. с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът около година са имали връзка, започнала през ***, като от самото начало отношенията им били конфликтни. З. системно злоупотребявал с алкохол, често обиждал и унижавал ищцата както насаме, така и в присъствието на други хора. Като пример за горепосоченото са описани подробно няколко скандала, при които З. упражнил физическо насилие спрямо Т. в хода на техните отношения и след настъпилата помежду им раздяла в края на ***. Многократно ищцата е подавала жалби до полицията за нанесените й от ответника побои, част от които е оттеглила под въздействието на молбите му към нея. След поредната ситуация на упражнено психическо и физическо насилие, обиди и заплахи, станала на ***г. в присъствието на нейна приятелка в *** от Т. заведение в центъра на ***, ищцата подала на 20.04.2017г. молба по реда на чл. 12-19 от ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр. дело № 5720/2017г. по описа на РС – ***, ***, и още в същия ден била издадена Заповед за незабавна защита, връчена на З. на следващия ден. Макар със заповедта да му било забранено да доближава Т., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих, това не възпряло ответника отново да се появи пред заведението на *** в опит да влезе вътре. Т. успяла да заключи входната врата и подала сигнал на тел. 112, а на място се отзовали полицейски служители, които отвели З. ***. Против него било образувано бързо производство № 159 по описа на РУ –*** за 2017 г. и на 22.06. 2017г. А.З. е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Въпреки това, в ранните часове на ***г. същият, след употреба на алкохол, се отправил към дома на ищцата, проникнал в него през отворен прозорец, като скъсал мрежата за комари, с цел от една страна да осъществи с Т. сексуален акт против волята й, а от друга – да я убеди да оттегли жалбата си против него. Твърди се, че в продължение на няколко часа ищцата е била сексуално и психически малтретирана по най-гнусен и вулгарен начин от ответника, след което последният заспал и тя успяла да избяга от дома си и да отиде в РУ- ***. В резултат на постъпилия сигнал, З. бил намерен спящ в спалнята на Т. и задържан рано сутринта. С присъда № 306 от 18.12.2018 г., постановена по нохд № 1006 по описа на РС-***, *** н. с., потвърдена с Решение №153/19.06.2019г., постановено по внохд № 948/2019г. на ОС - ***, А.З. е признат за виновен в извършване на престъпления- по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК -затова, че на *** г. в ***, се е заканил на Д.С.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК- затова, че на *** в ***, по хулигански подбуди е причинил на Д.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдания без разстройство на здравето; по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК- затова че на *** в ***, е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.Т., като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини; по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК- затова че на *** в ***, е влязъл в чуждо жилище- къща, находяща се на ***, собственост на Т. и обитавана от нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем.

Твърди се, че дълго време след случилото се ищцата изпитвала страх да остане сама както в дома си, така и на работното си място и винаги била придружавана от някого.

Сочи се, че на *** г. същата понесла нов тежък удар, тъй като починал дядо й – нейният последен жив роднина и останала кръгъл сирак, а и провеждала изключително тежко лечение във връзка с онкологичното си заболяване. В резултат на травматичния стрес, на който била изложена в периода *** и след системно прилаганото спрямо нея психическо и физическо насилие от страна на ответника, при извършен преглед психиатри регистрирали при ищцата високи нива на ситуативна тревожност, безпомощност, несигурност, интензивно чувство на реален страх от заплаха за живота й. Заявява се, че с всяко от деянията, за които е осъден, ответникът З. е причинил неимуществени вреди на ищцата и по-конкретно: с отправената закана с убийство неимуществените вреди се изразяват в преживян стрес, напрежение, безпокойство и страх; чрез нанесената й лека телесна повреда са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания с висок интензитет и дълъг период на отзвучаване, както и в емоционално страдание от приложеното спрямо нея физическо насилие; от недовършения спрямо нея опит за изнасилване и проникването нощем в собственото й жилище на Т. са причинени морални вреди, изразяващи се в изпитана физическа болка и емоционално страдание, стрес, преживяно чувство на безпомощност и несигурност, страх за физическото й оцеляване, като това в прогностичен план е възможно да доведе до болестни изменения на физическо и психическо ниво и състояние на дистрес.

Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А.И.З. да заплати на Д.С.Т. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от противоправното деяние -закана с убийство; сумата от 5 000 лв.- за възмездяване на моралните й вреди от причинената й лека телесна повреда; сумата от 60 000 лв. -обезщетение за понесени неимуществени вреди, получени в резултат на недовършения спрямо нея опит за съвкупление против волята й; както и сумата от 5 000 лв.

-обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на извършеното от ответника деяние-влизане в нейното жилище нощем, като е употребил за това сила.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до предявяване на исковите претенции, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът А.И.З. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. От същия е депозирано становище, чрез упълномощения адвокат М., в което е изложено, че размерът на претендираните от ищцата обезщетения е прекомерен, не е съобразен с действително понесените вреди и претърпени неудобства от нея. Сочи се, че в исковата молба са наведени твърдения относно факти, стоящи извън спорния предмет в т.ч. компрометиране лечението на онкологичното заболяване на ищцата и смъртта на нейния дядо. Наред с това се иска обезщетяване на евентуални, неуточнени и неизмерими обективно вреди „в прогностичен план“. Ответната страна твърди, че описаните и обективно установени телесни увреждания не съответстват на поддържания от ищцата висок интензитет и дълъг период на възстановяване, както и че описаното продължаващо чувство на несигурност и страх са неоснователни предвид обстоятелството, че от *** г. и към настоящия момент А.З. се намира в ***. Най-сетне, твърди се, че няма никаква негативна промяна в настроението, начина на живот, социалния кръг и адаптацията на ищцата, която от две години живее на съпружески начала с различни лица, не е преустановила социалните си връзки, нито е имала промяна в трудовите си занимания. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд

№1006/2018г. , че с присъда №306/18.12.2018г. ответникът З. е признат за виновен в това, че на ***г. в ***, се е заканил на Д.С.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК, както и затова, че на ***г. в ***, по хулигански подбуди е причинил на Д.С.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдания без разстройство на здравето –престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 НК. Със същата присъда ответникът е признат за виновен, че на ***г. в ***, е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.Т., като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК. Признат е за виновен и затова, че на ***г. в ***, е влязъл в чуждо жилище- къща, находяща се на ***, собственост на Т. и обитавана от нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК. По реда на чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия З. е наложено общо наказание за извършените от него престъпления - „лишаване от свобода“ за срок от три години и девет месеца. С решение №153/19.06.2019г., постановено по внохд №948/2019г. на ***, присъдата е потвърдена.

Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение №284/2017г. издадено от д-р Б.- ***, на ***г. е извършен преглед на Т., при който е констатирано, че са й причинени оток и кръвонасядане по челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, охлузвания по челото вдясно и втори пръст на дясната страна, като е посочено, че е възможно описаните травматични увреждания да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната.

Прието е медицинско удостоверение №1166/***, издадено от д-р И. Д.- ***, удостоверяващо причинените на ищцата травматични увреждания при проведения преглед на посочената дата.

Установява се от представеното ЕР на ТЕЛК № 3312/***г., че ищцата е освидетелствана, като й е определена 95% ТНР без чужда помощ, с диагноза-неходжкинов лимфом фоликулярен гр. І-ІІ, дребноклетъчен с назъбени ядра, фоликуларен.

С ЕР на ТЕЛК №3628/***г. Д.Т. е преосвидетелствана, като й е определена 95% ТНР при същото заболяване.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, с вещо лице А.З., се установява, че ищцата е психически здрава. Описаното от последната събитие от ***г. е преживяно като остра стресова реакция, довело е до неудоволствени страхово- тревожни преживявания, които за определен период могат да затруднят ежедневното функциониране, но без цялостно дезадаптиране по отношение на семейния и социален живот.

Към датата на провеждане на психологическото изследване при ищцата не се установяват данни за посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице, няма данни и за трайни последици и върху психиката и психичното здраве на Д. Т., за настъпили усложнения в здравословното й състояние от психичен или друг характер, както и ограничаване на социалните контакти и промяна в ежедневната трудова дейност.

В заключението на повторната СПЕ, с вещо лице Б.Д., назначена след оспорване заключението на първоначалната експертиза, се потвърждава направения извод, че при ищцата не е налице посттравматично стресово разстройство. Към момента на събитието през ***г. ищцата е била в ситуация на травматичен стрес, като и към настоящия момент се наблюдават ситуативна тревожност, несигурност и промяна в начина на живот вследствие на преживяната психична травма. Посочено е, че от всички преживени събития с А.З. най-силен отпечатък върху живота й е оставило събитието от ***г., което й е причинило огромен стрес и е довело до промяна в начина й на живот и отношението към околните. Т. е станала по-затворена, изцяло отдадена и ангажирана с работата си, допуска до себе си ограничен кръг от познати и приятели, избягва да посещава места, които й напомнят за З., проявява ситуативна тревожност. По отношение на бъдещето си е с позитивна нагласа, затруднява се при създаване и поддържане на партньорски взаимоотношения, към противоположния пол изпитва недоверие, бдителност, отказ от споделяне, трудно допускане на близост, загуба на желание за полово общуване. В съдебно заседание, при изслушване на вещото лице, същото е допълнило, че макар при ищцата да не са покрити критериите на посттравматично стресово разстройство, тя притежава симптоматика за такова и то може да се прояви, ако не се потърси професионална помощ и не се предприемат мерки за провеждане на терапия. Със сигурност преживяната стресогенна ситуация се е отразила негативно и върху здравословното й състояние.