Решение № 823 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000503027 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 01.06.26г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 3027/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-15 състав от 12.05.25г. по г.д. № 424/24г. са уважени /частично – до размера на сумата 12 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 26.11.23г./ искове по 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Е. Й. против Столична община.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От ответника – в осъдителните /негативните за жалбоподателя/ части.

От Е. Й. /при условията на чл. 263, ал. 2 от ГПК/ в отхвърлителната /негативната за жалбоподателката/ част /ищцата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 17 500 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбите са неоснователни /първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Ищцата твърди, че е претърпяла злополука на 26.11.23г. в град София /подхлъзнала се е на заснежена и заледена тротоарна настилка; в резултат на това е паднала на земята; в резултат на това е получила физическа травма; в резултат на последната е претърпяла физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. С оглед това: Е. Й. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й на общински орган, законово задължен да поддържа тротоарните настилки в безопасно състояние за придвижване на пешеходци/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на постановката по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ сочи, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно 1 единствено обстоятелството: какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на пострадалата. Материално-правната легитимация на ответника /възможността Общината да носи имуществена отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ и механизмът на инцидента – не се явяват спорни пред въззивния съд /тези обстоятелства са и надлежно удостоверени в рамките на процеса пред СГС/.

В контекста на изложеното /досежно посоченото спорно обстоятелство/:

Събраните по делото доказателства: писмени /медицински документи/, експертни /медицинска експертиза/ и гласни /свидетелски показания/ установяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: видът и естеството на процесното физическо увреждане /травма/, а именно - фрактура на ръката; проведените медицински интервенции /наместване на костта и гипсова имобилизация/; протеклият възстановителен /оздравителен/ период /в рамките на който е била провеждана рехабилитация/, настоящото здравословно състояние на пострадалата /пълно възстановяване на крайника/; медицинската перспектива на увреждането /не са налични медицински негативи и не се очаква настъпването на такива/; възрастта на пострадалата.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 12 500 лева /колкото са присъдени от СГС/. Тази сума не може да се окачестви като „завишена“ /каквато е защитната теза на ответника/ доколкото: обезщетението се явява допълнително обосновано и с обстоятелството, че начинът на живот на пострадалата /в рамките на оздравителния период/ е бил засегнат /и променен/ съществено в негативен аспект /ищцата е имала нужда от чужда помощ, за да може да се обслужва надлежно в ежедневието си/.

Тази сума не може да се окачестви и като „занижена“ /каквато е защитната теза на ищцата/ доколкото: жалбата на Е. Й. е подадена само като „насрещна“ /с оглед постановката на чл. 263, ал. 4 от ГПК/.

Фактът, че ищцата е претърпяла физически болки /като следствие от това и психически страдания/ следва да се презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/: всяка злополука причинява психически стрес /конкретно в момента на инцидента, а и за съответен период след това/; всяко физическо увреждане причинява физическа болка и психическо страдание.

Обратни изводи в тези насоки – не могат да бъдат защитени от житейска гледна точка. Отделно от това принципно съображение – посочените /релевантни за спора и за преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства/ се явяват и надлежно установени по делото /и с гласни доказателства, и с медицинска експертиза/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде разпределена в съответствие с правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, чл. 38 от ЗА, чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-15 състав от 12.05.25г. по г.д. № 424/24г.

ОСЪЖДА Столична община да плати на Е. К. Й. 146 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Е. К. Й. да плати на Столична община 145 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/ и 50 евро – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Столична община да плати на адвокат Д. З. 250 евро – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението е постановено при участие на „Софекострой“ ЕАД /трето лице-помагач на 2 ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3