Решение № 117 от 06.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300502812 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №1540/07.04.2024г. по гр.д.№14739/2023г. по описа на РС-Пловдив,IVгр. с-в,с което частично е уважена исковата претенция с правно основание чл.361 и сл. от ТЗ и ответника „ЦИМА-99“ ООД е осъден да заплати на „ГЕСТ КАРГО“ ООД сумата от 235,96лв.,представляваща остатъка от общо дължима сума в размер на 2569,24лв. по издадени 3 бр.фактури-40877/13.04.2022г.,40878/13.04.2022г. и 40879/13.04.2022г.,както и сумата в размер на 31,76лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата по фактура №40879/13.04.2022г. за периода 14.05.2022г.-18.06.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство „ГЕСТ КАРГО“ ООД и моли решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли изцяло претенцията.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Постъпила е частна жалба против определение №9283/30.07.2024г. в частта за разноските,с която жалбоподателя счита,че разноските са прекомерни и моли същите да бъдат намалени съобразно НМРАВ.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по жалбата,с който счита 1 жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна,намира за установено следното:

Между страните са били налице облигационни правоотношения,като същите са били в търговски взаимоотношения,което е видно от представените писмени доказателства по делото,а именно представените товарителници,кантарни бележки и фактури.Между тях е налице спедиционен договор,както е квалифицирал иска първоинстанционния съд.Видно от представените доказателства ищецът е следвало да организира международен превоз на товар по дестинация България-Германия,като дата на товарене е 25.03.2022г.понеделник;дата на разтоварване-доставка прозорец 25.03.-30.03.2022г. от 06.00ч.12.00ч.Товарът включвал 5бр. палети сладко.Договореното навло било в размер на 750 евро без ДДС,а срокът на плащане-30 дни от датата на фактурата,платима по банков път.Установява се,че превозвача е бил посочен от „Гест Карго“ ООД и товарът е бил натоварен на автомобила на 24.03.2022г. в с.С..По делото се установява,че товарът е бил доставен до крайната точка,но получателят е отказал разтоварване,тъй като не бил спазен срока на доставката,за което е бил уведомен ищеца.Същият твърди,че неоснователно товарът не е бил приет от получателя,но не установява причините,поради които същия е отказал приемането на товара,което е било неспазването на срока на доставката.Самият изпращач е осигурил транспортирането на товара по дестинация Германия-Швейцария,с оглед опазването на товара и съобразно грижата на добър търговец,която е следвало да положи.Така направените разходи за придвижване на товара до втора дестинация е била задължение на ищеца,тъй като същия не успя в производството да докаже,че вредите биха настъпили и при спазване указанията на доверителя.Следователно,тъй като условията за доставка на товара не са били изпълнени по вина на спедитора,то той носи отговорността за придвижването на товара до следваща дестинация с оглед неговото опазване.

В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение се установява,че фактурите са осчетоводени и от двете дружества,като по фактура №40879 е налице частично плащане и по нея е останало неплатено задължение,а по останалите фактури няма никакво плащане,но както се посочи по-горе,такова липсва,тъй като изцяло вината за по-късното доставяне на товара е на спедитора.

Спедиционния договор представлява задължение срещу възнаграждение спедитора да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товар.Негово е задължението да уреди превоза с надежден превозвач и да изпълни изискванията и указанията за доставка на товара на доверителя.При неспазване на указанията той носи отговорността дори и ако това е непреодолима сила.Единствено той може да се освободи от отговорността за вреди само ако успее да докаже,че вредите биха настъпили и ако беше спазил указанията.Това обаче в настоящото производство не беше доказано,поради което ищецът не е доставил товара в определения му прозорец съобразно договореното.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция 2 намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като става ясно,че отговорността за недоставянето на товара в определеното време е единствено по вина на ищеца,след което същия е намерил компромисен вариант за придвижването на товара до друга дестинация с оглед неговото запазване.Ответникът е изпълнил своето задължение за плащане на цената,като единствено дължима е останала сумата в размер на 235,96лв.

От ответника е било направено възражение за прихващане,но по отношение на същото е било направено възражение за погасяване по давност на същото,тъй като съгласно разпоредбата на чл.366 от ТЗ давностния срок е сравнително кратък-едногодишен и началния момент,от който започва да тече същата е датата на предаване на документитетоварителницата на товародателя.Посочената в товарителницата дата е 06.04.2022г.,а датата на завеждзане на исковата молба е 19.06.2023г.Следователно давностния срок за възражението за прихващане е изтекъл към момента на завеждане на иска и същото се е погасило.

По отношение на частната жалба в частта за разноските настоящата инстанция намира същата за неоснователна,тъй като първоинстанционния съд е съобразил уважената част от иска и е процедирал с определянето на размера на разноските съобразно НМРАВ.

По отношение на разноските пред настоящата инстанция са претендирани такива от страна на въззиваемата страна и е представен списък по реда на чл.80 от ГПК,от който е видно,че същите са в размер на 1200лв. за инстанцията,поради което следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1540/07.04.2024г. по гр.д.№14739/2023г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в.

ОСЪЖДА „ГЕСТ КАРГО“ ООД с ЕИК-130995435 със седалище и адрес:гр.София,р-н „Искър“,ул.“Неделчо Бончев“ №41,ет.3 да заплати на „ЦИМА-99“ ООД с ЕИК-115307344 със седалище и адрес на управление:с.С.,обл.Пловдив,ул.*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1200лв./хиляда и двеста лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4