Решение № 92 от 19.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.ина Д.

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100501223 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на П. Л. Д., чрез процесуалния й представител адвокат И. П. В.- ВТАК, против решение № 1516 от 10.11.2025 г. постановено по гр. д. № 4327/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което на основание чл. 23, ал.1 СК по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че ответната страна- Т. Х. Х. е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ** от стр. кв. ** по плана на село И., с площ от 2 750 кв.м., при граници на УПИ: от три страни улици, УПИ ** и УПИ **, заедно с построените в имота къща, кухня и плевня- сайвант, който имот съгласно КККР на с. И. представлява поземлен имот с идентификатор 32175.501.***, с площ 2 706 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: квартал **, парцел **, съседи: 32175.501.***, 32175.501.***, 32175.501.***, 32175.501.***, 32175.501.***, заедно с построените в него сграда 32175.501.***.* със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, сграда 32175.501.***.* със застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда 32175.501.***.* със застроена площ 89 кв.м., брой етажи 1, 1 предназначение: селскостопанска сграда, сграда 32175.501.***.* със застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, на основание пълна трансформация на лични средства. С обжалвания съдебен акт жалбоподателя е осъдена, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на насрещната страна сума в размер на 1 563.70 лева- деловодни разноски за заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение, сочи се, че е постановено при противоречие с установената фактическа обстановка по делото, релевират се декларативни доводи за допуснати пропуски при събирането и обсъждането на доказателствената съвкупност по делото.

Сочи се, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като от доказателствата по делото се установява, че средствата за закупуването на процесния недвижим имот, в размер от 8 000.00 лева, не са единствено от печалба от лотарийна игра на Т. Х., които средства са остатък от тази печалба, както и се твърди да е установено от доказателствената съвкупност, че сумата в размер на около 800.00 лева за заплащане на нотариални такси са заплатени от жалбоподателя, поради което се твърди наличие на съвместен принос. Твърди се на следващо място, че въпреки по делото да са налични доказателства, че около месец преди закупуването на процесния имот Т. Х. е изтеглил от банковия си влог сума в размер на 7 999.00 лева, то не е доказано по безспорен начин, че именно тази сума е послужила за закупуването му, с оглед събраните по делото свидетелски показания. Претендират се нарушения, касателно осъществения анализ на доказателствената съвкупност по делото, като се сочи, че са ценени само част от доказателствата избирателно от предходната съдебна инстанция. Твърди се, че при имуществени спорове между съпрузи, следва да се съобразяват прогласените от Семейния кодекс принципи в нормите на чл. 2 и чл. 17 , като липсва изискване за равно участие на съпрузите във финансирането на семейните нужди, тъй като това от една страна не винаги е възможно и от друга е в противоречие с изискването за взаимност между тях, както и че приносът в семейството не се оценява само в пари, но и в личен труд и грижи както за домакинството, така и за децата. Изложени са съображения, че предвид действащите разпоредби са ограничени възможностите за настъпване преобразуване на лично имущество, когато са използвани парични средства, придобити по време на брака, без при това да се изследва обстойно от къде са спечелени те. Възразява се срещу извод, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без да се докаже по категоричен начин произходът на същите, тъй като така се игнорира презумпцията за съвместен принос. Твърди се, че новопридобитите вещи могат да запазят личен характер само в хипотезите, когато те служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят, упражняване на търговска дейност. Процесуалният представител на жалбоподателя намира, че макар 2 паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиване на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се формира извода за доказана трансформация по чл. 23 СК, тъй като такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имуществото, за което законът допуска преобразуване. Поради изложеното се твърди, че в процесния случай, не е установено по безспорен начин, че сумата за закупуването на имота е заплатена изцяло с лични средства на ищеца. Изложени са и съображения относно наличие на подобрения в имот, направени след придобиването му - подмяна на подови настилки, обзавеждане на кухня и поставяне на система за отопляване на първи етаж, обзавеждане на спално помещение на втория етаж, като се твърди, че жалбоподателят е участвала и финансово, и с вложен личен труд в тях. С оглед соченото, се изтъква, че при изключване на презумпцията за съвместен принос, то ще е налице неоснователно обогатяване на насрещната страна.

По изложените съображения се иска въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт, както и да постанови решение въз основа на което да се приеме за установено, че жалбоподателят е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, а претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Претендира се заплащане на деловодни разноски за въззивната съдебна инстанциязаплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата- Т. Х., чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Д.- ВТАК е депозирал становище по нея, сочейки, че първоинстанционното решение е правилно, мотивирано и обосновано, моли съда да остави без уважение като неоснователна подадената въззивна жалба.

Намира, че по делото безспорно е установена основателността на искова претенция, тъй като съдебният акт е постановен с оглед събрания доказателствен материал, след негов задълбочен и внимателен анализ. С тези доводи се иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Обективирано е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не 3 страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Ищецът основава исковата си претенция по делото твърдейки, че с ответната страна П. Л. Д. на 08.08.**** г. сключили граждански брак, за който бил съставен акт за граждански брак № ***/08.08.**** г., а също така посочва, че с решение № 1293/25.10.**** г., постановено по гр.д. № 1493/**** г. по описа на Районен съд Велико Търново бракът им бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Сочи, че на 21.04.**** г., по време на брака между страните по делото ищецът е закупил недвижим имот- недвижим имот, представляващ УПИ ** от стр. кв. ** по плана на село И., с площ от 2 750 кв.м., при граници на УПИ: от три страни улици, УПИ ** и УПИ **, заедно с построените в имота къща, кухня и плевня- сайвант, който имот съгласно КККР на с. И. представлява поземлен имот с идентификатор 32175.501.***, с площ 2 706 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: квартал **, парцел **, съседи: 32175.501.***, 32175.501.***, 32175.501.***, 32175.501.***, 32175.501.***, заедно с построените в него сграда 32175.501.***.* със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, сграда 32175.501.***.* със застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда 32175.501.***.* със застроена площ 89 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, сграда 32175.501.***.* със застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, за сумата от 5 680.00 лева, заплатена от ищеца в брой, като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № 2***, дело № 1**/21.04.**** г. на нотариус Д.Д.. На следващо място се твърди, че цената за имота ищецът платил с негови лични средства, получени от печалба от лотарийна игра, организирана от „****“ ООД, като цялата печалба от играта в размер на 26 500.00 лева му била изплатена по негова лична банкова сметка на 08.01.**** г. Изложени са твърдения, че е налице пълна трансформация на лично имущество, поради което процесният имот е негова лична собственост, макар и закупен по време на брака му с ответната страна. С оглед наведените твърдения е обективирано искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответната страна, че ищецът е изключителен собственик на процесния недвижим имот, претендират се и деловодни разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК. Процесуалният 4 представител на ответника оспорва като неоснователен предявения иск, както и твърденията, че имотът е придобит от ищеца с изцяло извънбрачни средства. Сочи, че в началото на **** г. страните- тогава съпрузи, решили да си закупят имот- къща с двор, обикаляли заедно села и харесали процесния недвижим имот в село И., както и че за покупката на имот майката на ответната страна на 20.04.**** г. й предоставила сума в размер на 4 000.00 лева, под формата на дарение, тъй като първоначалната уговорка за цената на имота била 8 000.00 лева, като и че двамата заедно с ищеца присъствали в кантората на нотариус Д.Д. при изповядване на сделката, където именно ответната страна сочи, че е платила дължимите за сделката такси. На следващо място твърди, че заедно страните по делото се грижили за имота, включително и за направените в същия подобрения. Направено е искане, предвид изложените съображения, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, при твърденията на страните и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, напълно се споделят от настоящата възивна инстанция, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно по делото, а и от приложените по делото заверени преписи на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № *** от 08.08.**** г. на Община В.Т. и решение № 1293/25.10.**** г., постановено по гр.д. № 1493/**** г. по описа на Районен съд Велико Търново, че ищецът и ответникът са сключили граждански брак на 08.08.**** г., който е прекратен с развод на 25.10.**** г., тоест страните са бивши съпрузи. Установява се от заверен препис на извлечени от сметка на Т. Х. за периода 30.12.**** г. – 29.01.**** г., че ищецът е получил по време на брака с ответната страна печалба в размер на 26 500.00 лева от лотарийна игра, изплатена му по банков път от „****“ ООД на 08.01.**** г., обстоятелство което също не е спорно по делото. От представено заверено извлечение от сметка на ищеца за периода 01.02.**** г. – 28.03.**** г. се установява, че на 07.03.**** г. е учреден срочен депозит в размер на 7990.00 лева, както и че на 28.03.**** г. ищецът е изтеглил от влога си сумата от 7 990.00 лева, като е прекратен срочният депозит.