Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 484 от 27.09.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 78/2022
Вид
Определение № 484
Подписан
27.09.2022
В сила
27.09.2022
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410,ал.2 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Монтана, 27.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500078 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.248 от ГПК.

Същото е образувано по молба вх.№3226/2801 от 25.07.2022година подадена от «Д.З.» АД за допълване или алтернативно изменение на Решение №190 постановено по в.гр.д.№78/2022година по описа на МОС в частта за разноските.В молбата се твърди, че макар и въззивния съд да е уважил в голям процент въззивната им жалба и е отменил в тази част първоинстанционното решение смята, че не е отменено решението в частта в който на въззиваемия са присъдени разноски в размер на 200лева в първоинстанционното производство.

Процедурата по чл.248,ал.2 от ГПК е изпълнена в производството по администриране на касационната жалба и препис от молбата е връчен на другата страна в производството.

В срока за отговор АПИ *не е взела становище по молбата.

МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направеното искане, приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, Съображенията на съда за това са следните:

С решение № 260439/15.12.2021година., постановено по гр. д. № 2382/2020година Монтанския районен съд е отхвърлил предявения от „Д. з.“ АД гр.*иск срещу Агенция „П.и.“гр.*с правно основание чл.410,ал.2 от КЗ във връзка с чл.49 във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД за сумата от 295.06лева от която 226,21лева главница представляваща платено застрахователно обезщетение 1 по опис заключение за вреди на МПС №*от 21.03.2016година относно настъпило на 18.03.2016година при което лт.а. *с рег.№*, собственост на Л.Р.А-К.ЕООД, управляван от Д.С.-И. от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение и нанесени материални щети по застраховка Бизнес Каско, полица №*от 24.03.2015година, 68.85лева мораторна лихва върху главница , ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.10.2019година до окончателното изплащане е отхвърлен като неоснователен.Със същото решение са присъдени направените в процеса съдебни разноски в размер на 200лева в полза на АПИ *представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С решение №190/05.07.2022година МОС е отменил Решение № 260439/15.12.2021година., постановено по гр. д. № 2382/2020година по описа на Монтанския районен съд в частта, в която е отхвърлена исковата претенция над размера от 211.29лева главница , претендираната мораторна лихва в размер на 68.85лева и разноски по делото и вместо това е осъдил А. "П. И.", ЕИК*, с адрес: гр. **, бул. "*" № *, представлявана от Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ на "Д. З." АД, ЕИК*, седалище и адрес на управление: гр. *, бул.

"*" № *, сумата от 211.29 лв. /ДВЕСТА И ЕДИНАДЕСЕТ ЛЕВА И ДВАДЕСТ И ДЕВЕТ СТОТИНКИ /, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета с № *и застрахователна полица с № *при застрахователя за случило се на 18.03.2016 г. на път *между селата С.* и с.* увреждане на лт.а. * с рег.№*, собственост на Л.Р.-А-К.

ЕООД, управляван от Д. С.-И. от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение и нанесени материални щети , ведно със законната лихва считано от 29.10.2019 г. за изплащане на вземането, както и сумата от 68,85/ шейсет и осем лева и осемдесет и пет стотинки- мораторна лихва за периода 25.06.2016 г. - 29.10.2019 г, и 770лева разноски за двете инстанции, като е потвърдил решението в останалата му част.

В мотивите си съдът изрично е обсъдили разноските в двете производство, като е с оглед изхода делото е приел, че ответникът следва да възстанови на ищеца разноските за двете инстанции в размер на 770лева от които 100лева за образуване на делото, 200лева депозит за допусната авттехническа експертиза в първата инстанция, 50лева такса за въззивна жалба, 200лева за повторна експертиза , 20 лева депозит за свидетел и 200лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Освен това в диспозитива на решението си МОС изрично е отразил, че отменя първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенция над размера от 211.29лева главница , претендираната 2 мораторна лихва в размер на 68.85лева и разноски по делото, като е имал предвид именно присъдените в обжалваното решение 200лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед горното МОС намира ,че не е налице нито непълното, нито непроизнасяне на съда по отношение на разноските в производството и не е необходимо да се изменя или допълва в тази част решението.

Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на «Д.З.» АД за допълване или алтернативно изменение на Решение №190 постановено по в.гр.д.

№78/2022година по описа на МОС в частта за разноските ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3