Решение № 613 от 17.10.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. В., 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20241320100340 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, вх. №1758/09.02.2024г. на ВРС, подадена от Е.М. ЕООД с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463, район В., ж.к. „ М.Д.,, , ул. „ Р.П. – К. „ № 4-6, представлявано от Р. И.а М. – Т. – управител, срещу Ю. Б. И. , ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.“, бл. 20, вх. „В“, ет. 2, ап. 48, във връзка със Заповед за изпълнение 583/08.06.2023г.по ч.гр.д. № 1075/2023 г. на ВРС.

Ищецът Е.М. ЕООД с ЕИК: 131001375, е предявил срещу Ю. Б. И. , ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.“, бл. 20, вх. „В“, ет. 2, ап. 48, иск с правно основание чл. 124, във вр. с чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 5154,57лева по Договор за потребителски кредит № FL670307/23.01.2013г. сключен между „Ю. И Еф Джи Б.“ АД /Пощенска банка/ и Ю. Б. И., от които 4106,31 лева дължима главница за периода от 23.09.2017г. до 23.08.2021г., 1048,57 лева договорна лихва от 23.09.2009г. до 23.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до съда – 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 103,10 лв. ( сто и три лева и десет стотинки) разноски по делото за държавна такса и 180 лв.(сто и осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №

FL670307/23.01.2013г. сключен между „Ю. И Еф Джи Б.“ АД /Пощенска банка/ и Ю. Б. И., липсвали плащания.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба в законовия срок.

Към делото е приложено ч.гр.д. № 1075/2023 г. по описа на Районен съдВ..

За ищеца в съдебно заседание процесуален представител не се явява.

Същият депозира молба с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Не прави възражение относно проекта на доклад по делото.

Твърди се от ищца, че е сключен Договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016г., по силата на който процесното вземане било изкупено от Е.М.

ЕООД. Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите по договора вноски за главница и лихви, като останала непогасена сума от 9910,54 лева, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на вноски.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, образувано е ЧГД№1075/23г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение № 583/08.06.2023г.Ищецът моли съда да признае дължимостта на сумите, претендира разноски. Пледира за уважаване на иска като доказан и основателен.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност- 5г., при условията на чл.110 ЗЗД, с начало на давността-падежа на всяка погасителна вноска. Твърди, че не е уведомен за твърдяната в исковата молба цесия, че сред доказателствата към исковата молба липсва такова уведомление. Твърди, че не е в договорни отношения с ищеца и не му дължи нищо, имал е договор за кредит с „Ю. Б.“ АД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установи по делото, че „Ю. Б.“ АД и ответника Ю. Б. И. са подписали Договор за за потребителски кредит № FL670307 от 23.01.2013г, по силата на който вземането в размер на общо 8,160 лева, сума, отпусната по кредита, при годишен лихвен процент на разходите в размер на 15,49%, след усвояване на кредита от ответника, поради неизпълнение на договорените задължения да погаси кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 23.01.2023г., съгласно чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от Договора и от приложения погасителен план, е в размер на 9910,54 лева , като кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем с изтичане на падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 23.01.2023г.. Вземането е цедирано от „Ю.

Б.“ АД на „Е.М.“ ЕООД на основание Договор за възлагане на вземания /цесия/, сключен на 18.01.2016г.

По силата на Договор за възлагане на на вземания /цесия/ от 18.01.2016г., „Ю. Б.“ АД е цедирало в полза на „Е.М.“ ЕООД всички вземането на кредитора/цедент/, възникнало на основание цитирания по-горе договор.

Съгласно Уведомление /лист 9 в исковото производство/ на основание чл. 99 от ЗЗД на 22.11.2016 г. ответникът е уведомен от цедента „Ю. Б.“ АД за извършената цесия с с процесния договор за кредит , по силата на който 2 вземането, след усвояване на кредита от ответника, поради неизпълнение на договорените задължения да погаси кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 23.01.2023г., съгласно чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от Договора и от приложения погасителен план, кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем с изтичане на падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 23.01.2023г.

Установи се, че „Е.М.“ ЕООД се е снабдило със Заповед № 583/08.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1075/2023 г. по описа на Районен съд-В., по чл.410 от ГПК, срещу Ю. Б. И. , ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.“, бл. 20, вх. „В“, ет. 2, ап.

48 сумите от 5154,57лева по Договор за потребителски кредит № FL670307/23.01.2013г. сключен между „Ю. И Еф Джи Б.“ АД /Пощенска банка/ и Ю. Б. И., от които 4106,31 лева дължима главница за периода от 23.09.2017г. до 23.08.2021г., 1048,57 лева договорна лихва от 23.09.2009г. до 23.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до съда – 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта е връчена на длъжника на 10.10.2023 г., а на 09.11.2023 г. същият е депозирал възражение /вх.№ 11159/ по чл.414 от ГПК, с което е оспорил съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. В тази връзка заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на съобщението, което същият е сторил.

Подписът на ответника във всеки от горепосочените документи/доказателствени средства не е оспорен, поради което съдът приема същите /документи/ за автентични и като такива ги кредитира изцяло с доверие.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. Претенцията е допустима – в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е предявен установителен иск от кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на паричното вземане – предмет на иска; срещу заповедта е подадено в законоустановения срок възражение, с което длъжникът оспорва съществуването на вземането; в указания на заявителя срок същият депозира установителен иск за вземането-предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК, т.е. предявен е от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е родово компетентният съд.

По основателността на претенцията:

За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на твърдяната облигационна обвързаност между страните, възникването на основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от ответника. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните правоизключващи/правопогасяващи възражения.

От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи по 3 несъмнен начин валидно сключено между споразумение, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на цедента по процесния Договор за цесия, сумата за усвоения кредит.

Ответникът не навежда твърдения за пълно погасяване на задължението си, поради което съдът приема за безспорно установено по делото качеството на ответника на неизправна страна по процесното споразумение.

Относно възражението на ответника за настъпила погасителна давност:

Ответникът твърди в случая, че процесното вземане за главница е погасено с изтичането на 5 г., от деня в който вземането е станало изискуемо – чл.110 ЗЗД и чл.114 от ЗЗД. Сочи, че за задължението на ответника да внася анюитетни вноски за погасяване на задължения по договори за кредит давността тече от датата на която е настъпил падежа на всяка от уговорените погасителни вноски.

Тезата на ответника е несъстоятелна. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5/21.01.2021 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при разсрочване на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Приема се, че в този случай – какъвто е и настоящият, задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.

Обратното –при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като кредиторът вече е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Предвид на това, при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост /за каквато предсрочна изискуемост по делото няма данни/твърдения/.

С оглед на горното се налага извод, че процесните погасителни вноски, уговорени от страните по делото, са станали изискуеми с настъпването на падежа на последната вноска, дължима на 23.01.2023 г., която дата е крайният срок на договора и от тази дата започва да тече петгодишния погасителен давностен срок за задължението за главницата и който срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -06.06.2023 г.

Ответникът обосновава защитната си позиция по делото и с твърдение, че не е уведомен за извършената цесия. Твърдението на страната е опровергано от приложеното в кориците на делото Уведомление изх. № 1337/11.08.2022 г., 4 изпратено от цедента „Ю. Б.“ АД, чрез пълномощник – адв. Анита Колова, обективиращо данни за сключения с цесионера „Е.М.“ ЕООД Договор за на вземания с предмет, включващ вземането на кредитора по процесния договор за потребителски кредит с кредитополучателя Ю. Б. И. ищецът е направил искане в исковата си молба с връчването на същата да се извърши и връчване на приложено уведомително писмо за извършената цесия. Не съществува пречка с връчването на исковата молба да се извърши и уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия.

Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.