Решение № 119 от 14.12.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Г. Т., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С. като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело № 20233220100308 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание искова молба с вх.

№2307/14.09.2023г. изпратена по подсъдност от Окръжен съд - Д., от С. И. С. с ЕГН - ********** от гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.**, вх. *, ап.* чрез адвокат И. С. от АК - Д., и съдебен адрес гр. Д., ул. „Г. К.“ № *, ет.*, офис *, срещу Б. С. С. с ЕГН - ********** от с. К., общ. Г. Т., обл. Д., ул. „А.“ № *, в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.А - Д. - Б. С.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г. Т., обл. Д., ул. „А.“ № * чрез адвокат Д. Ч. - АК Б., и съдебен адрес за призоваване гр. Г. Т., обл. Д., ул. „В.

А.“ № *. - с предявени обективно съединени искове както следва:

1/ искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 5083,55 лв., претендирана за дължима като наем за стопанската 2018/2019г. за земеделска земя з а общо 101,677 дка за ниви в селата Ч., с. Р., и с. К., общ. Г. Т., подробно описани в исковата молба, дължими по Договор за наем от 01.07.2017г. , ведно със законна лихва върху сумата; и за сумата от 17148,80 лв., претендирана за дължима като наем за земеделска земя за стопанската 2018/2019г. з а общо 342,976 дка за ниви в селата Й., с.Р., с.О., с.Б., с.В., и с. П., общ. Генерал Тошево, дължими по Договор за наем от 01.07.2018г., ведно със законна 1 лихва върху сумата;

2/ иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 2099,58лв., претендирана като обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2018/2019г. на нива №006017 с площ от 29,994 дка в землището на с. Ч., общ. Г. Т.;

3/ акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1543,50 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 5083,55 лв. за периода 01.01.2020г. - 28.12.2022г. и за сумата от 5206,55 лв. - обезщетение за забавено плащане върху главница 17148,80 лв. за периода 01.01.2020г. - 28.12.2022г.; и

4/евентуални искове по чл.55 ЗЗД за сумите 5083,55 лв. и 17148,80 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез адв. Д. Ч. от АК – Б., представя отговор на исковата молба според които исковата молба е допустима, но исковите претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като се излагат подробни доводи.

С нарочна молба с вх. №2730/26.10.2023г., както и в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 14.1.2023 г. ответникът заявява, че признава предявените главни искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за присъждане на наемно възнаграждение за стопанската 2018/2019г., първият от които с цена на иска 5083.85 лв. втория от които с цена 17 148.80 лева. В молбата от името на доверителят си адвокат Ч. заявява, че признава акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане на паричното задължение за наем по главните искове, както следва: по първия акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 1543.50 лв. и по втория акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 5206.55 лв. На основание чл.

237, ал.1 от ГПК се моли съдът да прекрати съдебното дирене по отношение на тези искове и да постанови решение съобразно признанието.

В проведеното съдебно заседание ищецът прави изявление, че оттегля предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Моли да се прекратите производството по отношение на този иск, поради което съдът с определение е прекратил производството по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 2009.58 лв. представляваща обезщетение за ползване, без правно основание за стопанската 2018/ 2019г. за ползването на нива с площ от 29,994 дка. в землището на с. Ч. - имот № 006017, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.

2

Процесуалният представите на ищеца заявява, че желае постановяване на решение при признание на иска, с оглед извършеното признание на от ответника и липсата на пречки по чл. 237, ал.3 от ГПК.

Двете страни заявяват, че претендират присъждане на разноски единствено за заплатената държавна такса.

С определение в открито съдебно заседание от 14.11.2023 г. по направеното искане за постановяване на решение при признание на иска съдът е прекратил съдебното дирене.

Съдът, като взе предвид искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Съгл. ал.2, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Направеното признание на иска по съществото е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е, претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от него, признатото право не противоречи на закона и добрите прави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Съдът намира, че в случая са изпълнени предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска, извършено от ответника с молба с вх.

№2730/26.10.2023г., както и в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 14.1.2023 г. Извършеното признание не противоречи на закона и добрите нрави, признато е право, с което страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.3 от ГПК. От ищеца е направено своевременно искане за постановяване на 3 решение при признание на иска.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, предявените искове следва да бъдат уважени за целия размер, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 26.10.2020 г. до окончателното издължаване.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Ищецът, чрез процесуалния си представител е изявил претенция за заплащане единствено на разноски за внесена държавна такса в размер на 1243,28лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН – **********, в качеството му на ЕТ „Б. - Д. Б. С.” с ЕИК ****************, да заплати на С. И. С. с ЕГН - **********:

Сумата от 5 083,85 лв. - на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.

79 и сл. от ЗЗД, представляваща неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем от 01.07.2017г. за ползването на общо 101,677 дка, от които 29,999 дка в землището на с. Ч., общ. Г. Т.; 10,001 дка в землището на с. Р., общ. Г. Т. и 61,677 дка в землището на с. К., общ. Г.

Т.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.12.2022г., до окончателното издължаване на сумата.

Сумата от 1543,50 лв. - на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 01.01.2020г. до 28.12.2022г. на наемно възнаграждение от 5 083,85 лв. по Договор за наем от 01.07.2017г.

Сумата от 17 148,80 лв. - на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, представляваща неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем от 01.07.2018г. за ползването на общо 342,976 дка, от които 12,400 дка в землището на с. Й., общ. Г. Т.;

126,441 дка в землището на с. Р., общ. Г. Т.; 13.1дка в землището на с. О., общ. Г. Т., 60,000 дка в землището на с. Б., общ. Г. Т.; 39,400 дка в землището на с. В., общ. Г. Т. и 91,734 дка в землището на с. П., общ. Г. Т.; ведно със 4 законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 29.12.2022г., до окончателното издължаване на сумата.

Сумата от 5206,55 лв. - на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 01.01.2020г. до 28.12.2022г. на наемно възнаграждение от 17 148,80 лв. по Договор за наем от 01.07.2018г.

ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН – **********, в качеството му на ЕТ „Б. - Д. Б. С.” с ЕИК ***************, да заплати на С. И. С. с ЕГН – **********, сумата от 1243,28лв. сторени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Генерал Тошево: _______________________ 5