Присъда № 109 от 26.02.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 109/26.02.2025 г., постановена по НОХД № 13362/2023 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав

Производството е по реда на глава XX от НПК.

Образувано е по обвинителен акт, внесен от Софийска районна прокуратура срещу К. Й. В., ЕГН: **********, за това, че на 01.07.2020 г., за времето от 22:44 ч. до 22:46 ч. в гхх в качеството си на длъжностно лице – на длъжност „отчетник“ в дружеството „хх, съгласно трудов договор № 32 от 12.09.2019 г., е отнел чужди движими вещи – сумата от 1775,00 лева, собственост на хх от владението на М. К. Я., МОЛ на търговския обект, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деецът се възползвал от служебното си положение – в качеството на служител в дружеството е разполагал с информация къде се съхраняват отчетените пари и си е осигурил безпрепятствен достъп до помещението, в което се е съхранявала инкриминираната парична сума – престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

След образуванe на съдебното производство подс. К. В. не е открит на посочените от него адреси за призоваване и връчване на съдебните книжа, не е установено да е в местата за лишаване от свобода и следствените арести, както и да е напуснал страната, поради което на осн. чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 270 от НПК съдът е изменил взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“и е обявил подсъдимия за общодържавно издирване.

В проведено по делото разпоредително заседание подсъдимият не е бил намерен и установен, не пребивава на адреса, на който е посочил, че живее и може да получава съдебни книжа, не са установени адреси, на които той може да бъде намерен, няма данни същият да е преминавал през границата на Република България или да се намира в затворите и арестите в страната, същият има назначен служебен защитник от досъдебното производство, поради и което съдът е приел, че не са налице пречки за разглеждане на производството в негово отсъствие, и е продължил производството на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия.

В хода на съдебното следствие е установен контакт с подсъдимия, като същият е намерен на известен мобилен номер по делото от съдебен секретар Костадинов. Същият се е явил в съдебно заседание, като е посочил адрес на който пребивава и мобилен номер, поради което наложената му мярка за неотклонение „задържане под страна“ е изменена на осн. чл. 270, ал. 1 вр. ал. 1 от НПК в „подписка“.

В хода на съдебните прения, Софийска районна прокуратура (СРП) изпраща представител, който поддържа повдигнатото обвинение.Същият твърди, че обвинението е доказано по несъмнен начин, моли съда да признае подс. В. за виновен и да му наложи справедливо наказание.

В същото заседание подсъдимият, редовно призован, се явява и се представлява от служебно назначения му защитник – адв. В. Й.. Последният 1 заявява, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е бил служител в хх и на инкриминираната дата е бил на работа. Сочи, че при изпълнение на служебните си задължения същият не е работил с парични средства и не е имал качеството длъжностно лице. Адв. Й. плдира, че подсъдимият не е взимал пари от дружеството, а документи за ТЕЛК. На следващо място твърди, че от изготвената по делото видеотехническа експертиза и от събраните свидетелски показания не може да се установи, че именно В. е извършител на деянието. В заключение служебният защитник моли съда да признае В. за невиновен, тъй като деянието не е доказано.

Подс. В. в съдебно заседание от 19.11.2024г. му е било разяснено от съдебния състав, че производството е започнато в негово отсъствие и е проведено съдебно следствие, като изрично подсъдимият е заявил, че тези обстоятелства са му били разяснение и няма възражение по проведените съдебноследствени действия.

Подсъдимият се възползва и от правото си да даде обяснения по обвинение и в съдебно заседание от 25.02.2025г. дава обяснения пред съда, като заявява, че не е взел пари, а документи, които трябвало да предаде на ТЕЛК – комисия, и че заявеното в показанията, дадени от св. А. и св. Я., не било вярно.

Отделно от защитника си, подсъдимият пледира, че е невинен. При дадената му последна дума, той заявява, че не се признава за виновен и предоставя на съда преценка за изхода от делото.

В производството не са конституирани граждански ищец и частен обвинител, като съдът не е приел граждански иск, предвид обстоятелството, че е било налице разминаване в гражданската претенция и поддържаната от обвинението инкриминирана сума, както и липсата на доказателства, че такъв иск не е бил предявен пред гражданския съд.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият К. Й. В. хх с ЕГН: **********. Същият е осъждан многократно за престъпления против собствеността, като са му налагани наказания лишаване от свобода, търпени ефективно и наказание глоба.

Дружеството хх стопанисвало верига заведения за бързо хранене на име „хх, като единият от обектите му се намирал в хх. Управител на обекта (материално отговорно лице) била св. М. Я..

Към 01.07.2020 г. подсъдимият К. В. работел като „отчетник“ в „хх а местоработата му била именно на горепосочения обект на бул. „Сливница“.

Трудовите му задължения се изразявали в приготвяне на храна, поръчана от клиентите на заведението за бързо хранене, но не и в приемането пари от клиенти, маркирането на поръчки и издаването на фискални документи. Тези задължения се изпълнявали от други служители, които заемали длъжността „касиер“ в заведението за бързо хранене. Отчитането на оборота за деня се осъществявало, като след приключване на смяната на съответния касиер, 2 парите, съставляващи оборота от смяната му, се преброявали и отчитали от касиера – на управителя на заведението за хранене – св. М. Я.. Отчетените пари, описани и опаковани, се прибирали в чекмедже, което се помещавало в обособено самостоятелно помещение, в рамките на заведението за хранене, като ключ за чекмеджето имал само управителят на заведението.

На 01.07.2020 г. подс. К. В. бил на работа за времето от 17:30 ч. до 22:00 ч. Заедно с него на работа била и св. В. А., касиер, която била дневна смяна, която приключила в 20:00 ч. По това време управителят на заведението, св. М.

Я., не била в заведението. Тя оставила открехнато чекмеджето, в което се прибирали парите от оборота, за да може касиерът, който отчитал касата вечерта (св. В. А.), да остави парите там, след което при затварянето му до край, същото да следвало да се заключи само.

След приключване на работа св. А. отчела оборота от смяната си, който възлизал на 1775,80 лева. А. се обадила на св. Я., уведомила я за сумата от оборота за деня, след което оставила сумата от 1775 лева опаковани в чекмеджето. Междувременно от 20:00 ч. св. В. И. застъпила нощна смяна в заведението като касиер.

Когато смяната на подс. К. В. приключила в 22:00 ч., същият си тръгнал от заведението. На В. му било известно къде се съхранявали парите от оборота на заведението. На същата дата (01.07.2020 г.), около 22:42 ч. подсъдимият се върнал до заведението, в което работел, като същият заявил на касиера, който бил на смяна - св. В. И., че е забравил да си вземе лични документи.

След това, в 22:45 ч. подс. В. влязъл в офис-помещението, в което се съхранявал оборотът, отворил чекмеджето, в което били оставени оборотните пари, и взел плика с отчетения от св. В. А. оборот (1775 лева). След това той затворил чекмеджето и в 22:46 ч. си тръгнал от заведението.

На 02.07.2020 г., ок. 08:00 ч. св. М. Я. установила липсата на парите, прегледала записите от охранителната камера в офис помещението, в което се съхранявал оборотът. На записите тя възприела именно подсъдимия К. В. взел отчетената сума. Св. Я. опитала да се свърже с подсъдимия, но той не отговарял на обажданията и повече не отишъл на работа.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства: показанията на св.

М. Я., дадени в хода на съдебното следствие, вкл. тези, дадени в хода на разследването и прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на св. В. И., дадени в хода на съдебното следствие, вкл. тези, дадени в хода на разследването и прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, показанията на св. В. А., дадени в хода на разследването и прочетени в съдебното следствие на осн. чл. 281, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 5 от НПК, и обясненията на обвиняемия К. В., дадени в хода на съдебното следствие, писмени доказателства и доказателствени средства: справка от Търговския регистър отн. хх от 10.10.2023 г. (л. 10), справка за съдимост от 25.10.2024 г. (л. 231-232), справка трудови договори от 22.07.2024 г. (л. 213217), справка – извлечение от Търговския регистър отн. хх от 30.12.2024 г. (л.

3

263-264), включително приобщените по реда на чл. 283 от НПК материали по ДП № 1501/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 35417/2020 г. по описа на СРП: протокол за доброволно предаване от 06.07.2020 г.(л. 11 от ДП), протокол за разпит на св. М. Я. (л. 14 от ДП), протокол за разпит на св. В. А.

(л. 15 от ДП), протокол за разпит на св. В. И. (л. 16 от ДП), трудов договор № 4/27.02.2019 г. и длъжностна характеристика (л. 27-35 от ДП), трудов договор № 30/12.09.2019 г. и длъжностна характеристика (л. 36-43 от ДП), трудов договор № 32/12.09.2019 г. и допълнително споразумение (л. 44-49 от ДП), длъжностна характеристика – отчетник (л. 54-56 от ДП), график за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юли 2020 г. (72 от ДП), от веществените доказателствени средства – 4 бр. видеозаписи, качени на флаш памет марка „Team С141 4 GB“, предадена с протокол за доброволно предаване от 11.09.2020 г. (л. 17 от ДП), както способи за доказване - видеотехническа експертиза (л. 19 - 24 от ДП).

Съдът установи времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено деянието, като се довери на показанията на свидетелите М. Я., В.

И. и В. А., както и на видеозаписите от охранителните камери в заведението и видео-техническата експертиза. Конкретно от показанията на св. А. и св. Я. се установи размерът на предмета на престъплението (отнетото имущество), доколкото първата лично е преброила сумата, представляваща отчетения за деня оборот и е съобщила това на св. Я..

От показанията на св. Я. и св. И., които са изгледали записите от видеокамерите, се потвърждава, че са възприели именно подсъдимият К. В. като лицето, което посяга и взима процесната сума. Показанията на св. Я., св.

И. и св. А., съпоставени помежду им и с останалите доказателства и доказателствени средства по делото, са логични, достатъчно подробни, непротиворечиви, допълващи се, като същите навеждат до единен извод за времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство.

Поради това съдът намира, че не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност и ги кредитира в цялост.

В хода на съдебното следствие подсъдимият се възползва от процесуалната си възможност да даде обяснения, в които е завил пред съда, че не е отнел процесната сума, а е отишъл до заведението, за да вземе документи, които са му били необходими за подаване на документи за пенсия. Съдът отчита, че в тази им част обясненията на подсъдимия не се подкрепят и противоречат на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени по делото, чието тълкуване е в обратен смисъл. С обясненията си подсъдимият прави опит да изгради защитна теза, с която евентуално да избегне реализиране на наказателна отговорност. Поради това, съдът не ги кредитира в частта, в която се твърди, че не била отнета сумата, представляваща, дневния оборот на заведението за бързо хранене хх Съдът кредитира обясненията му в останалата им част, доколкото той потвърждава, че е бил на работа в деня на извършване на престъплението, след което се е върнал и е бил в помещението в което се е намирала инкриминираната сума – обстоятелство, което се потвърждава и от останалите доказателства по делото.