Решение № 3463 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3463 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Г. Кацаров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Г. Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100504116 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258–273 ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 25056724/03.08.2022 г., подадена от Г. Г. В. – ответник по гр. дело № 38499/2019 г., Софийски районен съд, 52 състав срещу постановеното по него Решениe № 20048867/19.07.2022 г., с което е признато за установено спрямо ищеца „Топлофикация София" ЕАД, че ответникът му дължи по искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ следните суми:

658, 36 лв. - продажна цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Надежда", ж.к. „****", ****, вх. Е, ет. 2 , апартамент № 69 /абонатен № 053044/, за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. и главница за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение/ до окончателното й изплащане; 24.87 лв. - лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 09.11.2018 г. Със същото решение ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на ищеца и 1 150 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Поддържа се, че липсват доказателства страните да са били в облигационна връзка въпреки възложената от закона върху ищеца доказателствена тежест. Счита се, че погрешно съдът е възприел наличието на задължение спрямо ищцовото дружество за заплащане на услугата дялово разпределение, като се сочи, че макар същата да е дължима, то това било спрямо топлинния счетоводител. Оспорва се дължимостта на лихвата за главницата като се прави позоваване на чл. 33, ал. 2 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за битово топлоснабдяване на битови клиенти, в която клауза е посочено, че 1 лихвата се дължи в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се дължи, което в процесния случай било на 14.06.2017 г. От това следвало, че обезщетението за забава не се начислявало от датата на прогнозните фактури. Твърди се недължимост и на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение, тъй като за същата следвало да има изрична покана.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционнто решение за правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Техем Сървисис“ ЕООД редовно уведомено, не подава отговор в законоустановения срок.

Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпила и Частна жалба с вх. № 25010091/08.03.2023 г., подадена от Г. В. срещу постановеното по делото на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 20081224/28.02.2023 г., с което е оставено без уважение направеното от ответника искане за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, че в хода на първоинстанционнто производство са били оттеглени от ответника всички възражения свързани с доставката на топлинната енергия и не било необходимо назначаването на двете съдебни експертизи – техническа и счетоводна, което формирало задължението от 800 лв. в негова тежест.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното определение и изменение на решението в частта за разноските по отношение на двете съдебни експертизи, като същите останат за ищцовото дружество. В условията на евентуалност се иска тяхното намаляване поради обстоятелството, че те надвишават материалното задължение. Претендират се разноски за частната жалба.

Насрещната по жалбата страна „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва като неоснователна. Иска потвърждаване на първоинстанционното определение.

Производството по гр. дело № 38499/2019 г., Софийски районен съд, 52 състав е образувано по Искова молба с вх. № 2017542/04.07.2019 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, след провеждане на заповедно производство, в което е издадено разпореждане от 23.01.2019 г. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу което е постъпило възражение от соченото за дължник лице. В подадената по ред на чл. 422 ГПК искова молба ищецът твърди, че ответникът Г. В. е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Надежда", ж.к. „****", бл. 3, вх. Е, ет. 2, апартамент № 69, до който в периода май 2016 г. – април 2018 г. е доставена топлинна енергия, която останала незаплатена. Страните били обвързани от Общите условия за продажба на топлинна енергия на клиентите за битови нужди в гр. София приети и влезли в сила през февруари 2014 г., според чийто разпоредби клиентът на дружеството изпадал в забава в тридесетдневен срок от датата на публикуване на фактурата за съответния месец. Разпределението на топлинната енергия между клиентите се извършвало от фирма за извършване услугата за дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите през отчетния период се формирали от прогнозни ежемесечни сметки, които били коригирани с обща фактура издавана след извършван в края на отоплителния сезон реален отчет.

Въз основа на изложеното е поискано признаване за установено, че ответникът Г. В. дължи на ищеца 641, 18 лв. – главница за доставена до негов имот, но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2016 г. – 04.2017 г., сумарно задължение, отразено в общи фактури от 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г.; 17, 18 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 09.11.2018 г.; 42, 38 лв. – главница за услугата дялово разпределение и 7, 69 лв. – лихва за периода 15.09.2017 г. – 09.11.2018 г. Върху двете посочени главници е поискана законна лихва от 21.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за 2 незабавно изпълнение/ до окончателното им изплащане.

Ответникът Г. Г. В. е оспорил исковете по основание и размер. Посочил е, че с ищцовото дружество не е сключвал договор за доставка на топлинна енергия. Оспорил е доставянето и количеството й. Поради липса на собственост върху процесния имот, ответникът не бил обвързан от общите условия на дружеството. Направено е възражение за настъпила погасителна давност.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 по нот. дело № 11854/1991 г., издаден от И.Г. – нотариус при I I Софийски районен съд, в който договор е посочено, че дарителите Г. В. и М. В.а даряват на сина си Г. В. своя апартамент с адрес: гр. София, район „Надежда", ж.к. „****", ****, вх. Е, ет. 2 , № 69, запазвайки си правото на ползване върху него. С нотариално заверена декларация от дата 14.10.2003 г. вещната ползвателка върху жилището М. В.а се е отказала от своето право по реда на чл 100 Закон за собствеността /ЗС/, изявление вписано в Службата по вписванията-гр. София. През месец декември 1991 г. Г. В. е подал до председателя на Управителния съвет /УС/ на „Топлофикация София“ АД молба-декларация да бъде открита на негово име партида за процесния имот. С решение от 15.08.2002 г. на Общото събрание на етажна собственост с адрес: гр. София, район „Надежда", ж.к. „****", ****, вх. Е е прието сключването на договор за извършване на топлинно счетоводство от „Техем сървисис“ ЕООД по отношение на входа, ведно със списък на живущите, в който под № 3 е името на ответника с поставен срещу него подпис в качеството му на собственик на апартамент с № 69. Договорът за цитираната услуга е с № 4038/23.09.2002 г. Според Договор У - № 144/29.07.2015 г.

„Топлофикация София“ ЕАД възлага на „Техем Сървисис“ ЕООД извършването на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. с възможност за удължаване автоматично. Представено е съобщение към Фактура № 0081799859/31.07.2017 г. на стойност 172, 30 лв. и съобщение към Фактура № 0096565926/31.07.2018 г. на стойност 238, 06 лв.

В свое определение от 26.02.2021 г. съдът е допуснал изслушването на съдебнотехническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/. За всяка от тях е определен депозит от по 400 лв., вносими от ищеца.

С Молба с вх. № 25042670/10.03.2021 г. ответникът е посочил, че оттегля възраженията си по отношение на доставката и количеството топлинна енергия до имота в обема и размера, посочен в исковата молба. Поради което е поискано изменение на определението, с което са допуснати двете експертизи, тъй като е отпаднала необходимостта от тяхното изслушване. Евентуално е поискано намаляване на депозита по тях.

В изслушаната и приета по делото ССчЕ вещото лице е посочило, че нямало заплатени суми. Задълженията за абонатен № 053044 били в размер на 763, 69 лв., от които: 687, 09 лв.

– изравнителни сметки и 76, 60 лв. – законна лихва, изчислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 09.11.2018 г.

В приетата по делото СТЕ е посочено, че сградата, в която се намира имотът на ответника била в непрекъснато топлоснабдяване за процесния период, ищцовото дружество ежемесечно отчитало общия топломер, а определения топлинен счетоводител - „Техем сървисис“ ЕООД извършило отчитането на топломерите.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че ответникът е собственик на апартамент, до който било извършвано топлоподаване в периода 05.2016 г. – 04.2018 г., отчитането на общия топломер и на индивидуалните било извършвано съобразно законовите изисквания. Към процесните суми се прилагала специалната тригодишна давност, но в случая тя била прекъсната от кредитора с подаденото на 21.11.2018 г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. По тези съображения искът е уважен в цялост.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена молба от ответника Г. В. за изменение на решението в частта за разноските с твърдението, че в хода на производството молителят е оттеглил възраженията си относно доставянето на топлинната енергия и нейното 3 количество, поради което не следвало да се назначават двете експертизи по делото и не следвало да му се възлагат в тежест разноските за тях. Евентуално е поискал намаляването на двата депозити, които били несъразмерно високи спрямо материалния интерес. В своето Определение № 20081224/28.02.2023 г. съдът е посочил, че ответникът е дал повод за завеждане исковата молба, в която ищецът е упражнил правото си да докаже претенциите си, избирайки назначаването на двете експертизи. Оттеглянето на възраженията станало след назначаването им. Поради това молбата е оставена без уважение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му, като с оглед изложеното в жалбата следва да добави следното: