Решение № 402 от 07.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. ***, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630102869 по описа за 2023 година

Предявени са два обективно и субективно съединени искове, първия от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а вторият иск - с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес: гр. ***, бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Д.М. от АК – *** срещу ответника „***“ ООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Б.Д.

Ищцата твърди, че на 20.01.2021 г. сключила с „***“ АД Договор за паричен заем № 4263400, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 600 лева, като видът на вноската била двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Твърди, че във връзка с договора за паричен заем и на основание чл. 4 от последния, била сключила и договор за предоставяне на гаранция с № 4263400, по силата на който ответното дружество „***“ ООД е поело задължението да обезпечи пред „***“ АД задълженията на ищцата. Излага се, че въз основа на сключения договор за поръчителство се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 361.76 лв., която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични суми на „***“ АД, което пък от своя страна съгласно договора била упълномощено от „***“ ООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „***“ ООД, като „***“ АД единствено е овластено да приеме плащането /фактически да приеме паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя./ Твърди, че именно поради това „***“ ООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Ищцата твърди, че е погасила изцяло процесния кредит. Излага, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за 1 неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК, поради което следвало да се приеме, че с характеристики на потребителски договор е и договора за предоставяне на поръчителство № 4263400, сключен с ответното дружество. Твърди също, че предвид факта, че кредиторът „***“ АД е едноличен собственик на капитала на „***“ ООД, то кредиторът и поръчителят се явяват свързани, лица, видно от Търговския регистър към АВ. Ищцата излага, че самият договор за предоставяне на поръчителство № 4263400 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга, като обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „***“ АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя, а в случай, че поръчителят „***“ ООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното /чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство/.

Твърди също, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, не е получила каквато и да било услуга, като единствено задължението й от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани. Сочи, че със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищцата твърди се, че процесния договор за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение била в размер на 60 % от сумата по отпуснатия заем като безспорно така бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, както и били накърнени добрите нрави.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в отношенията между страните, М. С. И., с ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК 202513690, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 4263400/20.09.2021 г. е нищожен.

Освен това, моли съда да осъди ответника „***“ ООД, ЕИК 202513690 да й заплати сумата от 5 лв., като частичен иск от общо 361.76 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4263400/20.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С исковата молба е направено и искане за конституиране на „***“ АД, ЕИК 131576434, като трето лице-помагач на страната на ищцата. След конституиране на посоченото дружество като трето лице – помагач, са му изпратени преписи от исковата молба, депозирана от страна на ищцата. В предоставения му едномесечен срок от страна на третото лице помагач „***“ АД не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 29.05.2024 г. молба от пълномощника на ищцата - адв. Д.М. от Адвокатска колегия – ***, прави искане за изменение размера на предявения втори иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като на основание чл. 214 от ГПК го конкретизират на 361.76 лв. С определение от 05.06.2024 г. е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като същият на основание чл.

214 от ГПК е увеличен от 5.00 лв. на 361.76 лв. В представената по делото писмена молба също излагат и конкретни съображения в подкрепа на исканията си, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание представляващия третото лице-помагач „***“ АД, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. От тяхно име на 21.05.2024 г. е депозирано писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на 2 ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита установителния иск за недопустим и моли съда да прекратите настоящото производство по отношение на него. Излага, че процесуалното поведение на ищцата, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски. Твърди, че злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване на субективно право, което било свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права, какъвто именно бил настоящия случай. Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като бил валидно сключен и отговарял н а законовите изисквания, като била спазена и изискваната форма. Излага, че процесният договор за поръчителство не страдал от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водели до нищожност на договора. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни, и не противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат конкретни съображения в тази насока. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени направените в производството разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, представляващият ответника „***“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От тяхно име на 21.05.2024 г. е депозирана писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, сочейки конкретни съображения и мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за паричен заем № 4263400 е, че на 20.09.2021 г. третото – лице – помагач „***“ АД, в качеството на заемодател предоставило на ищцата М.

С. И., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 600 лева.

Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 34 седмици чрез 17 двуседмични погасителни вноски в размер на по 39.72 лева, като бил договорен ГПР 40.50% и фиксиран годишен лихвен процент 35.00%, приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит, лихвен процент на ден 0.10%. Годишния процент на разходите /ГПР/ бил изчислен по формула съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК и приложение едно към него, като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора, както и др. разходи освен посочените в договора. Общата сума, която ищцата следвало да върне била в размер на 675.24 лева. Датата на първото плащане било на 07.10.2021 г., а на последното – 19.05.2022 г. В чл. 17 от договора се съдържа декларативно изявление на заемополучателят, че е получил преддоговорна информация и счита условията на договора за разумни и отговарящи на пазарните условия. Съобразно чл.

4, т. 3 от Договора, ищцата се задължила в тридневен срок, считано от датата на подписване на договора да представи обезпечение под формата на поръчител, отговарящ на условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Договора за заем; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата в размер на 675.24 лв., със срок за валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията или одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Съобразно чл. 4, т. 3 от Договора е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4263400 от 20.09.2021 г. между ответното дружество „***“ ЕООД и ищцата М. С. И., като съобразно чл. 3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи 3 възнаграждение на гаранта в размер на 361.76 лв., платимо разсрочено на вноски от по 21.28 лв., като са посочени датите, на които се дължат вноските, съвпадащи с датите на месечните вноски по договора за кредит.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Погасителен план към Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г.; заверено копие на Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г., Договор за предоставяне на гаранция № 4263400/20.09.2021 г., адвокатско пълномощно, платежно нареждане, погасителен план и плащания по Договор за поръчителство/гаранция № 4263400/20.09.2021 г., погасителен план и плащания по Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че във връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 1020.05 лв., като с постъпилите суми са погасени, както следва: главница – 600 лв. по Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г. , лихви – 58.29 лв. по Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г. и възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № 4263400/20.09.2021 г. – 361.76 лв. Вещото лице заключава, че размерът на действителния ГПР възлиза на 1 114.17%, заедно с предвиденото в посочения договор и включено в погасителния план възнаграждение за поръчителство.