Разпореждане № 22626 от 14.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22626 гр. София, 14.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Ш като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №

20221110102549 по описа за 2022 година

Според уточнителна молба от 22.02.2022 г. заявителят претендира сумата от 680,02 лв. – възнаграждение за пакет "Доверие" по договор от 15.03.2016 г. , както и сумата от 960 лв. - разходи за събиране на вземането по чл. 20, т. 3,3 от договора.

Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или на добрите нрави; когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбите, които установяват нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът следи служебно. Съдът намира, че относно това вземане съществува вероятност да се основава на нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави норма, както и неравноправна норма.

Според чл. 20 от договора пакет "Доверие" представлява предоставени от кредитора допълнителни услуги срещу заплащане, включващи динамично плащане в дома на кредитополучателя, възможност за отлагане на вноски и издаване на безплатни документи.

Следователно, претендира се възнаграждение за услуги, свързани с възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им, извършване на плащането.

Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).

Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер има претендираното вземане.

Според чл. 20, т. 3,3 от договора от договора при забава с повече от 45 дни се дължат по 20 лв. на месец - разходи за събиране на вземането. Според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси за разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Съдът определя дължимо юрк възнаграждение за цялата искова претенция от 50 лв. По 1 изложените мотиви СРС

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 9486 от 19.01.2022 г., депозирано от "..........................." ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 680,02 лв. и от 960 лв. , както и в частта за разноските, съразмерно, а именно за 32,80 лв дт и 31,84 лв юрк възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен срок пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2