Определение № 49 от 15.03.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Частно наказателно дело 123/2026
- Вид
- Определение № 49
- Подписан
- 15.03.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.354а, ал.3, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.4, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.4, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49 гр. Сандански, 15.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска в присъствието на прокурора Ж. Ив. З. като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200123 по описа за 2026 година
Съдът, след съвещание, като изслуша становищата на страните, намира, че към настоящият момент събраните доказателства по досъдебното производство, в достатъчна степен на категоричност могат да обосновават предположението, че именно обвиняемия е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Посочените обстоятелства подлежат на преценка от съда, доколкото следва да провери наличието на материалните предпоставки за продължаването или не, на търпенето на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Споменатото по-горе, а именно валидно повдигнато обвинение, както и налични доказателства сочещи А.
П. като извършител на престъпното деяние водят съда до извода, че е налице обосновано в достатъчна степен предположение, че обвиняемия е извършил престъплението, наказуемо с лишаване от свобода и не са налице данни, които да оборват това предположение, като се касае за тежко умишлено престъпление.
За да прецени допустимостта на така направеното искане, съдът събра съвкупности от правно релевантни фактори, визирани в нормата на чл.57 от НПК и установи следното:
След като прецени в пълния обем доказателствата, имащи значение към мярката за неотклонение съдът намира, че към настоящия момент
1 постановяването на най-тежката мярка за неотклонение би била твърде тежка, като мотивите за това са следните:
Действително е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, така също от събраните доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно П. е извършител на деянието, в което е обвинен. Възможно е обаче да не бъде наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" по време на предварителното производство, когато от естеството по делото и от специфичните обстоятелства отнасящи се до обвиняемия може да се направи извода, че не съществува дори и хипотетична опасност той да се укрие, да извърши престъпление или да осуети разкриването на обективната истина. Освен обоснованото предположение обаче настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице другите алтернативно предвидени предпоставки съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 от НПК, за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, предвид факта, че: От приложените по делото доказателства – актуалната справка за съдимост на същия е видно, че А. П. е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, като за първото деяние е отбелязано, че същия е реабилитиран по право, а за останалите престъпления, съдът служебно констатира, че въпреки, че липсва отбелязване, също е налице реабилитация.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че видно от приложените по досъдебното производство писмени доказателства – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, експертно решение, както и гласните такива, събрани в настоящото производство чрез показанията на свид.Ц. /сестра на обвиняемия/, се установява, че обвиняемия е трудово ангажиран, има непълнолетно дете - в ученическа възраст, за което сам полага грижи, както и здравословното състояние на неговата майка, за която също се грижи той. Безспорно е, че са налице задържащи фактори, както в семейната, така и в социалната и трудовата му среда, които се противопоставят на опасността от укриване.
Настоящата съдебна инстанция приема, че обоснованото предположение не е достатъчно, за да мотивира необходимостта от задържането под стража, поради изброените по-горе предпоставки, т.е. налице са положителни данни за извода, че опасността от укриване липсва.
Вярно е, че извършеното деяние е укоримо, както и, че е с висока 2 обществена опасност, но това са критерии, които ще бъдат взети предвид при окончателното решаване на делото.
Към настоящия момент са събрани достатъчно материали и доказателства по делото, поради което съдът приема, че по отношение събирането на необходимите доказателства А. П. не може да повлияе по какъвто и да е начин. Най-сетне следва да се отбележи, че мярка за неотклонение "Задържане под стража" преди започване на съдебното производство, представлява изключителна мярка по смисъла на чл.5 т.1 б.„с” от ЕКПЧ. В редица свои решения ЕКПЧ е определил задължения, за преценка от страна на Националните органи на пропорционалността на мярката за неотклонение с предвидената от законодателя цел, като се допусне налагане на най-тежката и изключителна мярка за неотклонение "Задържане под стража" само ако тази цел не може да бъде изпълнена с други средства.
В този случай съдът намира, че целите визирани в чл.57 от НПК могат да бъдат изпълнени и с по-лека мярка за неотклонение, като съдът приема, че към настоящия момент не са налице основанията за налагане на мярка за неотклонение "Задържане под стража", която мярка не следва да бъде репресивна, т.е. като наказание за извършено деяние, а се налага с цел обвиняемият да бъде на разположение на разследващите органи за извършване на процесуални действия с него.
Предвид изложените аргументи, както и възможността обвиняемия да изпълнява трудовите си функции и да бъде изцяло в помощ на непълнолетното си дете и майка си, мотивира съдът да приеме, че в случая целите по чл.57 от НПК могат да бъдат реализирани с по-лека мярка за неотклонение. Като адекватна за обществената опасност на обвиняемия, съдът счита, че се явява мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1022,58 Евро/ 2000 лева/, която е съобразена с данните за неговото имотно състояние.
При горното и с оглед разпоредбата на чл.64, ал.4, ал.5 от НПК във вр. чл.61 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Благоевград, ТО – Сандански, за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража“ 3 спрямо А. К. П., ЕГН – ********** - обвиняем по досъдебно производство № 111/2026г. по описа на РУ – Сандански – за престъпление по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ в пари” в размер на 1022,58 Евро/ 2000 лева/ спрямо обвиняемия А. К. П., ЕГН – ********** обвиняем по досъдебно производство № 111/2026г. по описа на РУ – Сандански – за престъпление по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК.
ОПРЕДЕЛЯ 7/седем/ - дневен срок от днес за внасяне размера на мярката за неотклонение „Гаранция в пари”.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Благоевградски окръжен съд в тридневен срок от днес, като в случай на жалба и протест насрочва делото за разглеждане пред Благоевградски окръжен съд за 24.03.2026г. от 14.30 часа.
Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Благоевград за прилагане към делото, както и на Арест – Петрич.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4