Решение № 9625 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9625 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110141193 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П В и Х М,срещу К.

Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 800 лева главница по договор за паричен заем ( 409,03 евро ), 40,05 лева договорна лихва за периода 01.10.2019 г. до 15.11.2019 г. ( 20,48 евро ),181,64 лева законна лихва за забава за периода 15.11.2019 г. до 27.06.2024 г. ( 92,87 евро ),ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 01.10.2019 г. между „С“ООД и К. Г. е сключен договор за потребителски кредит,съгласно който заемополучателят получава сумата от 800 лева,която се задължава да върне на една вноска в срок до 15.11.2019 г. Ищецът сочи,че според сключения договор размерът на лихвения процент възлизал на 40,05 %,а годишният процент на разходите е 47,35 %. В исковата молба се поддържа,че ответницата е допуснала неизпълнение на своите договорни задължения като паричната сума по договора за заем не е върната нито на падежа,нито в по късен момент. Ищецът сочи,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия.

Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.

1

Ответницата чрез назначения особен представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани – сочи се,че заявлението е частично отхвърлено,формулирано е възражение за настъпила погасителна давност,твърди се,че уведомлението за цесия не доказва съобщаване до длъжника,че е реализирано прехвърляне на вземането. Формулирани са искания за изключване на доказателства по делото,които искания по съществото си представляват оспорване доказателствената стойност на представените доказателства.

Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, както и като съобрази становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК „А“ЕООД претендира издаването на заповед за изпълнение против К. Г. Г. за сумите от 800 лева главница по договор за паричен заем ( 409,03 евро ), 40,05 лева договорна лихва за периода 01.10.2019 г. до 15.11.2019 г. ( 20,48 евро ),181,64 лева законна лихва за забава за периода 15.11.2019 г. до 27.06.2024 г. ( 92,87 евро ) ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 44446/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.

Приет е договор за потребителски паричен заем „К“ от 01.10.2019 г., сключен между „С“ ООД и К. Г. Г., за сумата от 800 лева, при определен ГПР – 47.35 %, фиксиран ГЛП – 40.05 %, като задължението в общ размер на 840.05 лева, е било с падеж - 15.11.2019 г.

Приложени са Общите условия на „С“ ООД за заеми „К“ /в сила от 08.03.2019 г./.

По делото е приета разписка за извършено плащане на 1.10.2019 г., от „С“ ООД в размер на 800 лева в полза на К. Г. Г..

Видно от договор за цесия от 21.07.2022 г. , „С“ ООД, като цедент, и „А“ ЕООД, като цесионер, са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което цесионерът приема да придобие възмездно вземания, които цедентът има към трети лица като за всяка от партидите прехвърлени вземания се съставя отделно приложение № 1. От представеното към договора за цесия приложение № 1 се установява, че е прехвърлено вземане към К. Г. Г. в размер от 800 лева главница, 40, 05 лева възнаградителна лихва.

По делото е представено пълномощно, с което „С“ ООД упълномощава „А“ ЕООД да уведомява длъжниците за договора за цесия.

Прието е уведомление, адресирано до К. Г. Г., съгласно което „А“ ЕООД уведомява за прехвърляне на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до 2 следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е положителен установителен иск, съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Това означава, че този иск има предмет, идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер, за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да докаже, че е носител на вземането на основание договор за цесия, да докаже, че е сключен договор за заем и да установи уговорените права и задължения, да докаже вземането си по размер.

Предвид това, че искът е регламентиран като положителен установителен иск в тежест на ищеца е възложено доказването наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция.

Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението с указания за предявяване на иск, т. е. искът се счита предявен на 22.07.2024 г.

Софийският районен съд, анализирайки събраните по делото доказателства /чиято доказателствена стойност не е опровергана/, намира, че ищецът е активно легитимиран да претендира паричните суми, защото се явява носител на вземанията на основание сключен договор за цесия. Изводът, че ищецът е носител на вземането съдът формира въз основа на представения писмен договор за цесия, както и при съобразяване приложението към договора, в което изрично е включено и вземането по договора за потребителски кредит от 1.10.2019 г. С оглед представеното уведомление за извършената цесия съдът счита, че е спазено законовото изискване за уведомяване на длъжника относно настъпилата промяна на кредитора. Съдът, съобразявайки обстоятелството, че уведомяването е извършено от цесионера, както и предвид това, че не е налице законова пречка цедентът да упълномощи цесионера да предприеме действия по уведомяване на длъжника, намира, че ищцовото дружество се явява носител на вземането и следва да бъде възприето, че е доказана изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска. Действително по делото не са представени доказателства кога уведомлението е връчено на ответницата, но уведомлението е приложено като доказателство към исковата молба, в която насока съдът взе предвид съдебната практика, обективирана в решение № 123/24.06.2009 г., постановено по търг. дело № 12/2009 г. по описа на ВКС. С връчването на книжата по реда на чл. 47 от ГПК се регламентира фикция, че е реализирано връчване на ответната страна, а за обезпечаване представителството на ответната страна се назначава особен представител. Съдът приема, че особеният представител разполага с правомощията като представител освен с тези относно разпореждане с предмета на делото. В този смисъл съдът счита, 3 че и в хипотезата, когато уведоменият по реда на чл. 47 от ГПК ответник е представляван от особен представител, връчването на уведомлението за цесията като доказателство, представено към исковата молба, има за последица да се счита, че е настъпило уведомяване за промяна в кредитора.

Същевременно ответницата не ангажира доказателства да е изпълнила на предишния кредитор, поради което съдът счита, че е доказано, че ищецът е носител на вземането.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че договорът е сключен между дружество заемодател и заемополучател физическо лице, при което с оглед легалната дефиниция на понятието потребител, ответницата има качеството потребител. В конкретния случай страните са сключили договор при прилагане разпоредбите на ЗПФУР, т. е. при спазване на съответна последователност от действия. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договорното правоотношение възниква при използване на средства за комуникация от разстояние, а легалната дефиниция на понятието средство за комуникация от разстояние предвижда, че такова е всяко средство, което не изисква присъствието на доставчика и на потребителя. Договорите, сключени при прилагане на ЗПФУР, при които фактическият състав на реализиране на правоотношението предвижда използване на средство за комуникация, се считат сключени при реализиране на съответната поредност от действия чрез средствата за комуникация. С оглед това, че не е спорно дали страните са реализирали последователността от действия относно възникване на договорното правоотношение, както и като съобрази, че от представената по делото разписка се установява, че парична сума от 800 лева е предоставена на ответницата, съдът счита, че заемната парична сума е предадена, респективно предвид липсата на доказателства, че е върната, в частта за сумата от 800 лева искът подлежи на уважаване.

Софийският районен съд приема, че исковата претенция е доказана и в частта за претендираната договорна лихва в размер от 40.05 лева, в която насока съдът отчете, че страните изрично са уговорили дължимост на лихва – чл. 3.7 от договора за потребителски кредит. При това положение и като съобрази, че ответницата не противопоставя доводи, че е заплатила дължимата договорна лихва, съдът намира, че искът е доказан и в частта за претендираната лихва от 40.05 лева.

Изводът на съда, че исковете са доказани по основание и по размер – за сумите от 800 лева просрочена главница и 40.05 лева договорна лихва налага да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност. Възражението за погасителна давност е регламентирано в полза на длъжника и за уважаването му е необходимо да бъде доказано, че в определен период от време след настъпване изискуемост на паричната сума кредиторът е бездействал и не е предприел действия по реализиране на вземането си, с които да прекъсне давността, като след изтичането на този срок, длъжникът може да се позове на настъпила давност, за да обоснове, че вземането не подлежи на принудително 4 изпълнение. В случая предмет на делото са вземания за главница и лихви по договор за потребителски кредит, като те се погасяват с изтичането съответно на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД (по отношение на вземането за главница) и кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в", пр. 2 ЗЗД (по отношение на вземанията за договорна и мораторна лихва) и същата започва да тече от датата, на която е станало изискуемо - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 3.8 от процесния договор погасителната вноска за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е следвало да се заплати на 15.11.2019 г. В конкретния случай искът е предявен на 22.07.2024 г., което означава, че сумата за главница би била недължима, ако падежът е настъпил преди 22.07.2019 г. и за лихвите - преди 22.07.2021 г. Това означава, че искът в частта за главницата подлежи на уважаване изцяло, тъй като падежът за връщане на сумата от 800 лева е настъпил на 15.11.2019 г., а в частта за договорната лихва искът следва да бъде отхвърлен изцяло поради настъпила погасителна давност.

Уважаването на иск за мораторна лихва е обусловено от доказването, че задължение за заплащане на парична сума не е изпълнено точно, при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато изпълнението на задължението има конкретна дата или определен срок, считано от датата, следваща датата на изпълнение или считано от деня, следващ последния ден от срока длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва, а ако задължението няма определен срок кредиторът следва да покани длъжника, за да го постави в забава. В настоящия случай от събраните в хода на производството доказателства се установява, че ответницата Г. не е изпълнявала задълженията си по договора точно, както е уговорено по договора, което означава, че е изпаднала в забава. Същевременно обаче възражението за настъпила погасителна давност се явява основателно в частта за периода 15.11.2019 г. до 21.07.2021 г.,поради което съдът приема,че на основание чл.162 от ГПК следва да бъде присъдена мораторна лихва в претендирания с исковата молба размер,но за периода 22.07.2021 г. до 21.07.2024 г.,тъй като при изчисляване с лихвен калкулатор се установява,че за сочения тригодишен период размерът на дължима мораторна лихва върху главница от 800 лева е по-висок спрямо претендирания размер с исковата молба.