Определение № 4452 от 13.11.2019, Софийски градски съд

В В В В В В В В РћВ РџВ

Р Е Д Е ЛВ

Е Н И Е

                                                           По ВНЧД № 4594/19 г.

В В

         гр. София, 13.11.2019 г.

СофийскиВ

Градски съд,  Наказателно отделение,В В 7-РјРё въззивен състав ,В РІ закрито заседание РЅР°В

тринадесети ноември две хиляди и

деветнадесетата  година РІ състав:В В В В В

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В

                                                              Председател : НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ                                                                Членове :       Веселина Ставрева                                                                                         Мл.с.Павел Панов като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 4594 по описа на СГС за 2019 година ,като за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото

е с правно основание чл.243,ал.6-7 от НПК.

           Постъпил

е Частен Протест/ЧП/ от прокурор при СРП на 01.10.2019 г. срещу Определение на СРС,НО,102-ри състав по НЧД № 14391/2019 г., касателно ДП№ 178/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР,пр.пр.№ 1185/2019 г. по описа на СРП.С протестирания съд.акт СРС е отменил  като необосновоано и

незаконосъобразно Постановление за прекратяване на наказателното производство по делото от 21.06.2019 г. на основание чл.243,ал.6,т3,вр.ал.4 от НПК.            В своя ЧП прокурорът прави искане да се отмени Определението на СРС,НО ,102-ри състав

като изразява несъгласие с посочените в

него доводи.Твърди че съд.акт на СРС е

неправилен,необоснован и незаконосъобразен.Преди всичко не се споделя извода на СРС ,че не е извършено престъпление по чл.207,ал.1 от НК, като се навежда отново аргументацията,че е осъществен този състав на престъпление,но при хипотеза на чл.9,ал.2 от НК.Прокурорът намира че СРС в протестираното Определение допуска съществено проц. нарушение , като приема за установени факти/неконкретизирани в ЧП/ ,за които не са събрани доказателствени материали.Това от своя страна довело до погрешно квалифициране ,че имало престъпление кражба по чл.194,ал.1 от НК , а не деяние по чл.207,ал.1 от НК/както счита СРП в Постановлението за прекратяване/.На следващо място, в ЧП се изразява несъгласие с приетото от СРС незадълбочено изследване на показанията на пострадалата свидетелка, като се твърди обстоен и аргументиран анализ на показанията на П. ,при съпоставка на последните с тези на св.Р.Д..Според прокурора СРС в протестираното Определение си служел с “необосновано предположение”,като приел ,че пострадалата не е загубвала телефона ,след като предприела действия по

търсенето му.Прокурорът счита ,че прочитът на ППВС №6/1971 г. ,който СРС предлага в своя акт ,не е коректен ,тъй като ВС не е приемал ,че забравена вещ не може да е предмет на кражба.В ЧП се счита още ,че не е нужно издаването на Европейска Заповед за разследване/ЕЗР/,за да се установи кои са абонатите на немските СИМ-карти, с които е бил активиран процесния телефон , както и не е нужно да се установи дали пострадалата или св.Д.са отсядали в определен хотел или на друга дестинация в Североизточна България.Последното не било нужно , тъй като биха се събрали обстоятелства извън предмета на доказване по чл.102 от НПК.Спореид прокурора макар и да се установи дали св.Д.“да се е похвалил” пред някой от близкия си кръг , то това би придало на разследването завидна всеобхватност,но за Д.е била налична и възможността по чл.121,ал.1 от НПК/да не отговаря на определени въпроси/.Множеството указания били обективно ненужни , тъй като по делото нямало спор за извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,като с този си довод е видно,че прокурорът явно е забравил факта ,че по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.Като изразява несъгласие с доводите на съдията-докладчик от СРС ,че св.Д.е “обигран и добре школуван”,прокурорът лансира тезата за наивност от страна на свидетеля,след като поставил своя СИМ-карта в инкриминирания телефон, тоест - не е налице престъпно съзнание.Накрая, не се приемат доводите на СРС за неприложимост на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК. Тази понсока се сочи ,че деецът е неосъждан,инкриминираната вещ е на ниска стойност, а състава на чл.207,ал.1,

РѕС‚ РќРљ Рµ “най-РЅРёСЃРєРѕ наказуемия престъпен състав измежду всички уредени РІ РќРљ посегателства”/цитат РѕС‚ ЧП/.Накрая , РїСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂСЉС‚ счита че свидетелят дължи стойността РЅР° вещта,РЅРѕ предлага РЅР° пострадалата РґР° СЏ претендира РїРѕ реда РЅР° гражданското право Рё процес.В В

           Така подадения ЧП е подаден в законоустановения срок от лице ,разполагащо с право на Протест, което го прави процесуално допустим.Същият се явява неоснователен по изложените

РІ РЅРіРѕ РґРѕРІРѕРґРё.

           Софийският

Градски съд намира ,че правилно и законосъобразно СРС е отменил Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243,ал.6,т.3,вр.ал.4 от НПК. Обективно до момента няма привлечено лице в качеството на обвиняем по това производство.Съдът не е оправомощен да даде указания на прокуратурата да привлече дадено лице като обвиняем по определена правна квалификация.Това важи както за това производство, така и за всички други форми на съдебен контрол над действията на органите на досъдебното производство.В това отношение държавното обвинение е единствено суверенно в преценките си.Съдебен контрол е предвиден при прекратяване на наказ. производство на досъдебна фаза, каквото е и настоящото производство.За да се повдигне обвинение за извършено престъпление от общ характер спрямо едно лице,трябва да са налице предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК, като наличието /респ. липсата/ им се преценява от органите на досъд.производство.След като това не е направено ,явно наличните доказателства по делото не са намерени за достатъчни от прокурора за привличане на дадено лице като обвиняем за извършено престъпление от общ характ. De lege lata прокурорът преценява дали, кога, кому и какво обвинение да повдигне или да не повдигне.

РўСЂСЏР±РІР°

да се посочи също така ,че в ЧП св.Д.е наречен “деецът”, а на едно място дори е посочен като “обвиняемия”, макар обективно Д.да е разпитван досега единствено и само като свидетел.От тази гледна точка , твърде е дискусионно доколко е оправдано изобщо да се излагат доводи дали извършеното от едно лице престъпно деяние е в нужната степен общественоопасно или няма обществена опасност, след като това лице дори не е привлечено като обвиняем и не му е дадена възможност да даде обяснения.Разпитът на този свидетел Д.е проведен твърде повърхностно , а противоречията между заявеното от него и другите доказателства не са били коментирани от

прокурора.Органът,провеждащ разпита на св.Д.се е задоволил с отговора на свидетеля,че е намерил телефона в “района

РЅР° гарата”,без РґР° РјСѓ зададе логичнитеВ