Акт от 23.12.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 649

23.12.2021г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла

Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№750 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК и е образувано по жалба от Б.Р.Б. *** против Акт за установяване на задължения по декларация №76110272-1/26.02.2020г., издаден от Старши експерт Патент, потвърден с Решение рег.инд.№94Б-1286-1 от 09.07.2021г. на Директор Дирекция Общинска данъчна дирекция при Община Хасково.

Твърди се, че жалбоподателят никога не е бил собственик на мотоциклет с рег.№ ******и на лек автомобил марка Опел, модел Сенатор, рег.№ ******. С писмо рег.№125300-17884/09.11.2017г. на ОД МВР Хасково жалбоподателят бил уведомен, че за посочения мотоциклет имало регистриран договор между продавач Р.П.Г. и купувач – жалбоподателя, като не било издавано свидетелство за регистрация на името на купувача. СР МПС не било издавано и за посочения лек автомобил Опел, но имало регистриран договор с нотариална заверка на подписите на страните, които били същите и за мотоциклета. Неиздадените свидетелства за регистрация на името на жалбоподателя били индиция, че той не е собственик на посочените МПС, още повече че на 03.06.2021г. била извършена проверка от МВР, че тези превозни средства били с прекратена регистрация. Изрично се оспорва подписа в договорите за прехвърляне на собствеността на двете ППС, като се твърди, че не е поставен от жалбоподателя. За останалите, описани в АУАЗ МПС, жалбоподателят твърди, че били с прекратена регистрация. Шкода

1000 МБ, рег.№ ******и Шкода 100 С били собствени на жалбоподателя за периода от 03.04.1996г. до 14.09.2021г., а Москвич 412 бил собствен на Б.Б., но регистрацията му не била прекратена поради дългогодишно бездействие на компетентните органи. Не било вярно, че за това, че регистрационните табели на трите МПС не отговаряли на изискванията на БДС, жалбоподателят не посочил доказателства. Административният орган не бил събрал доказателства на какво основание била извършена/прекратена регистрацията на МПС, а имало такова искане от жалбоподателя. За л.а. Москвич 412 не била плащано повече от 10 години застраховка Гражданска отговорност и регистрацията следвало да бъде прекратена служебно, като за изясняването на тези обстоятелствата жалбоподателят също имал искане, отправено до административния орган. Не можело да се приеме в случая, че нормата на пар.3, ал.3 от ПЗР на Наредба І-45/2000г. не означавала прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а провеждане на процедура по прекратяване на регистрацията по инициатива на контролните органи на МВР, т.е. служебно. Регистрационните табели на автомобилите не отговаряли на българските стандарти БДС 15 980 и БДС ИСО 7591 към процесния период, поради което жалбоподателят счита, че регистрацията им е била прекратена на 01.06.2006г. по силата на пар.3, ал.3 от ПЗР на наредбата, като именно това бил моментът, от който следвало да се приложи нормата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ. Иска се отмяна на оспорения акт, с който били установени задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК за данък върху превозните средства по видове и периоди и лихвите за просрочие, изчислени към 26.02.2020г. на обща сума от 845,97 лева – главница, и 229,38 лева – лихви.

Ответникът по жалбата – Директор на Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, счита, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, като претендира заплащане на направените по делото разноски за юрк.възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД76110272-1/26.02.2020г., издаден от Старши експерт патент, оправомощен съгласно Заповед №215/17.02.2017г. на Кмета на Община Хасково, в хода на проверка по подадени декларации по чл.14, чл.17 и 54 от ЗМДТ с цел установяване задължения за данък върху превозните средства на Б.Р.Б. са изчислени задълженията за данък за периода 2015г. – 2019г. и лихви към 26.02.2020г., а именно: данък върху превозните средства в общ размер на 845,97 лева, ведно със законна лихва към 26.02.2020г. в размер на 229,38 лева.

На 09.06.2021г. посоченият АУЗ е оспорен пред Директор на Дирекция Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, като е постановено Решение рег.инд.94 Б 1286-1 от 09.07.2021г., с което е потвърден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД 76110272-1/26.02.2020г. Възражението на жалбоподателя, че не е собственик на мотоциклет и Опел Сенатор е счетено за неоснователно. Неоснователно било и възражението на жалбоподателя, че тъй като не било плащано за застраховка ГО през последните 10 години, то е следвало да бъде прекратена служебно регистрацията и на основание чл.58, ал.4 от ЗМДТ не бил дължим данък за Шкода 1000 МБ и Шкода 100 С до 14.09.2018г., а за Москвич за периода от 2015-2019г. Освен това нямало доказателства, че регистрационните табели на трите МПС не отговаряли на изискванията на българските стандарти.

С писмо изх.№125300-17884 от 09.11.2017г.

Началник Сектор ПП ОД МВР Хасково сочи, че за мотоциклет МЗ 350 с рег.№ ******и лек автомобил марка Опел, модел Синтра, рег.№ ****** има регистрирани договор за покупко-продажба съответно от 25.05.2000г. и 12.08.2003г., като купувачът е жалбоподателя, но свидетелство за регистрация на МПС на името на жалбоподателя не било издавано.

Видно от Удостоверение №211253000203 и

№211253000205, издадени на 03.06.2021г., Б.Б. е собственик на Шкода 1000 МБ и Шкода 100 С от 03.04.1996г. до 14.09.2018г. С Удостоверение №211253000206 се установява, че посоченото лице към 03.06.2021г. е собственик на л.а. Москвич 412.

Съгласно представената справка от

Гаранционен фонд за л.а. Москвич 412, рег.№******, в регистрите има отбелязване за служебно прекратяване на регистрацията – липса на ЗГО, на 17.07.2018г.

С писмо №125300-17808/19.10.2021г. на началник Сектор ПП ОД МВР Хасково се сочи, че регистрациите на МПС с рег.№ ******, ******, ******и ******са извършени преди повече от 8 години и не се установяват като съхранени документи в тази връзка, но прекратяване на регистрацията на посочените МПС е извършено на 14.09.2018г. Прекратяването на регистрацията на МПС с рег.№****** е извършено служебно поради неплащане на застраховка ГО на 17.07.2018г. Видно от приложените справки от АИС КАТ регистрациите на МПС с рег.№ ******, ******, ******и ******има изрично отбелязване за състоянието на регистрацията на четирите процесни МПС, а именно: „прекратен / служебно/01.10.2006г.“. Относно 5-ия автомобил – Москвич 412, от справката се установява, че регистрационният номер Х 15 75 е от 10.05.2000г., като регистрацията е служебно прекратена на 17.07.2018г.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебнопочеркова експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице дава заключение, че в оспорените Договор за покупко-продажба от 25.05.2000г. и №5861/12.08.2003г. Б.Р.Б. не е изпълнил подписите за купувач.

Съгласно представеното Известие за доставяне на посочения в жалбата на Б.Б. адрес е връчено на 15.07.2021г. Решение рег.инд.94 Б 1286-1 от 09.07.2021г., като настоящата жалба е постъпила в деловодството на съда на 28.07.2021г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради което съдът счита, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данъкът върху превозните средства представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно данъка върху превозните средства редът за установяването е предвиден в чл.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите се определят със заповед на кмета на общината - чл.4, ал.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

При извършване на служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът установи, че Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК

№АУЗД76110272-1/26.02.2020г. е издаден от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ - Старши експерт Патент, оправомощен с посочената Заповед №215/17.02.2017г. на Кмета на Община Хасково. Между страните няма спор, че лицето, издало Акта, е служител на общинската администрация и притежава съответните правомощия на орган по приходите. Актът е издаден и в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или органът по приходите може служебно да издаде акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В самия АУЗ е посочено, че е подадена декларация, а в решението на административния орган изрично се сочи, че при извършена проверка е установено, че са незаплатени дължимите суми за данък върху превозните средства. В този смисъла са налице предпоставките за служебно издаване на акт по чл.103, ал.3 от ДОПК, като и относно тези обстоятелства няма спор между страните.

Спорът между страните е относно материалната законосъобразност на акта.

В случая съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че не е собственик на две от МПС – мотоциклет МЗ 350 и Опел Синтра, е неоснователно.

Независимо от установеното при оспорване на представени по делото документи – договорите за продажба на посочените МПС, че подписът на купувача не е поставен от жалбоподателя, в настоящия процес не може да бъде направен извод, че той не е собственик, доколкото това е обстоятелство, което следва да бъде установено по общия гражданскоправен ред в производство относно оспорване или установяване на собствеността на процесните пътни превозни средства. Съгласно чл.52, т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства - чл.53 от ЗМДТ. Като се има предвид, че са представени доказателства, че жалбоподателят е регистриран като собственик на процесните МПС, както и че възраженията относно собствеността не се преценят преюдициално в настоящата производство, то съдът счита, че Б.Б. има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ, предвид на това, че е собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на територията на общината.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ddbaf26-ad4f-4469-b646-d53f4d95c3f3