Протоколно определение № 326 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 326 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Елена Й. Захова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова и прокурора И. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600347 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:19 часа се явиха:

Обвиняемият А. И. И. се явява лично, доведен от А.П., заедно с адв. Н. Г., упълномощен по делото.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът И. Д..

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Г. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото с прочитане на частната жалба.

Адв. Г. – Поддържам жалбата.

Обв. И. – Поддържам жалбата на адвоката ми.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и съдебния секретар. Нямам доказателствени искания.

Адв. Г. – Нямам доказателствени искания. Няма да правя отводи.

1

Обв. И. – Също, съгласен съм с адвоката ми.

Съдът, след съвещание, с оглед доказателствата по делото и становищата на страните намира, че делото е изяснено, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Г. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата и моля за нейното уважаване и ви моля за отмяна на първоинстанционното определение.

Първоинстанционният съд много правилно е започнал анализа на доказателствата, като е коментирал, че при същия анализ същите доказателства следва да се отнесат само към обв. И.. Дотук се съгласявам с определението на окръжния съд. Четейки мотивите на първоинстанционния съд след този абзац, на първо място окръжният съд обосновава така събраните доказателства и наличието на обосновано предположение, като коментира показанията на служителите под прикритие № 9, 11 и 12, с обясненията на другите двама обвиняеми по въпросното дело. Никъде не се сочи въобще името на подзащитния ми и в мен се поражда недоумение, след като и самият съд приема от самите обяснения на другите обвиняемия и на служителите под прикритие, възприели това, което се е случило на въпросната дата, как съдът извежда, че има достатъчно доказателства, за да определи, че има обосновано предположение за участие на моя подзащитен в инкриминираната дейност.

След това, от разпечатките на телефона на обв. М., за комуникацията от вайбър, Д. от П. е записан, но не се съгласявам, че това на петия месец от разследването е достатъчно, тъй като никакви постъпки не се направиха за номера на моя подзащитен да се изземе, да се направи експертиза, каквато е извършена с другите телефони на другите обвиняеми, които са задържани. Съдът за обоснованото предположение коментира единствено данните извлечени от тези обяснения и показанията на служителите под прикритие, като ги отнася към моя подзащитен само като предположения, а след 5 месеца те трябва да се подкрепят с малко по-солидни доказателства. И съдът завършва с разпоредбата на чл. 43 НК, че не е задължително да се познават всички от обвиняемите, тъй като никой от другите обвиняеми не посочва моя - да, не следва, но тук никой нищо не казва за подзащитния ми, обв. И., и по никакъв начин не се доказва неговото знание, 2 камо ли лични действия в обвиненията, които са му повдигнати. Това са ми съображенията за обоснованото предложение.

По другите две предпоставки, за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение – опасност от укрИ.е, съгласявам се, че тя не е налична, подзащитният ми се е явил доброволно два пъти.

Опасността от реално укрИ.е – съдът отново навежда на показанията, но не дава гласност на свидетелството за съдимост, че става дума за 60-годишен човек, няма никакви криминални прояви, така че опасността от извършване, реалната опасност, на други престъпления за мен също не е налична.

Видно е, че освен че е възрастен човек, има заболявания, за които има документи, и поради всичко гореизложено, моля да определите по-лека мярка за неотклонение, ще оставя вие да прецените каква, 5 месеца са минали.

Самата прокуратура заяви, че се чакат само експертизите. Няма нужда това лице да бъде задържано, и това да се явява като изтърпяване на наказанието, защото няма да пречи на разследването, което е видно, защото е бил на свобода 4 месеца.

Обв. И. за лична защита – Съгласен съм с адвоката ми.

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че жалбата е неоснователна и да потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт.

Изправени сме пред определение на първоинстанционния съд, което е достатъчно мотивирано по повод всички описани факти и обстоятелства и поради това, то следва да бъде потвърдено.

Не разбирам позицията на колегата относно въпроса защо прокурорът иска на петия месец да го задържи този човек. В крайна сметка можем да повдигнем обвинение и да поискаме мярка за неотклонение, когато сме събрали достатъчен обем доказателства. Да, на 5-я месец е повдигнато това обвинение, защото наблюдаващият прокурор е преценил, че тогава са били налични необходимите доказателства относно това лице.

Ще посоча, че не съм съгласен с трактовката за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление в случая, защото напълно споделям конкретния, ясен и точен анализ, който

3 първоинстанционният съд е извършил. Не е само причината за повдигане на обвинението и исканата мярка за неотклонение, не е само комуникацията, налична с обвиняемите с И.. Следва да се има предвид чия собственост е бусът, къде е бил оставен, на кой са били изпращани джи пи еси за нахождението му, как да се отвори багажника, все въпроси, които в достатъчна пълнота са коментирани в първоинстанционното определение и въз основа на изводите, направени върху тези доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице тази част от основанието за вземане на мярка задържане под стража.

Същото се отнася и за становището на съда по повод наличието на основателна опасност да бъде извършено друго престъпление. Липсата на предишни осъждания в случая не е достатъчна, за да преодолее всички други доказателства за широката мащабна престъпна деятелност, за това, че тя е била извършена на територията на половин Б., както е казал и окръжният съд.

По отношение твърдението за недобро здравословно състояние на обв. И., считам, че към настоящия момент нямаме реални доказателства, че това здравословно състояние не позволява да престоява в условията на следствения арест.

Моля да потвърдите определението на Окръжен съд Пловдив в този смисъл.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Дава последна дума на обвиняемия.

Обв. И. – Не съм съгласен с това, което чух, че съдът не може да ме определи като болен и че здравословното ми състояние не пречи да съм в ареста. От 4-5 години е болестта ми, не съм добре.

Искам да бъда с по-лека мярка. Доказал съм, че не съм направил нещо, защото имах 5 месеца, ако исках да попреча на нещо, щях да го направя.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.64 ал.6 и сл. от НПК.

4

Образувано е по частна жалба на адв. адвокат Н. Г. - защитник на обвиняемия А. И. И., срещу определение № 1045/05.07.2024 г. на ОС-Пловдив, постановено по ЧНД № 1438 /2024 г. по описа на с.с., с което спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по по ДП № 88/2024 г. по описа на Г.М..

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение. Аргументира се отсъствието на която и да е от предпоставките по чл. 63 ал. 1 от НПК. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид мярка за неотклонение.

Пред съда жалбата се поддържа изцяло от обвиняемия и защитника му- със същите оплаквания и същото искане.

Представителят на АП-Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.

Правилно окръжният съд е приел, че са налице кумулативните изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК за взимане мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Обвиняемият А. И. И. е привлечен в това процесуално качество за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за всяко от които се предвижда наказание лишаване от свобода в предели, определящи го като тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.

Неоснователни са възраженията за отсъствие на задължителната предпоставка за допустимо действие на всяка мярка за процесуална принудаобосновано предположение за извършено престъпление. Изложените в тази насока мотиви на първостепенния съд съдържат детайлен анализ на доказателствата по делото, съответни са на изводимото от доказателствената съвкупност и поради това са споделяеми. Твърдението за отсъствие на доказателства, очертаващи обосновано предположение обвиняемият да е реализирал процесните деяния е неоснователно.

Налице са достатъчно