Решение № 373 от 25.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Варна, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20213100502985 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 срещу решение № 260588/19.02.2021 год., поправено с решение № 262766/04.11.2021 год., по гр.дело № 14546/2019 год. на ВРС, 35-ти състав, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „Пертито“ ЕООД, ЕИК 148102917 сумата от 1418.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в ремонт на предна броня, преден спойлер, лайсна на предна броня, задна броня, заден десен калник, задна дясна колонка, задна дясна врата, предна дясна врата, преден десен калник, корпус ляво огледало, лайсна предна дясна врата, причинени в в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 09.11.2018 год. при движение в посока от гр.Варна към к.к. Златни пясъци, представляващо покрит от застрахователя риск съгласно застрахователен договор за „Каско“ на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.01.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 41282019 год. на СГС е издадена заповед от 25.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.386, ал.1 вр. с чл.405, ал.1 КЗ, както и за разноски по делото.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага се, че постановеното от първоинстанционния съд решение не 1 кореспондира с материалния закон поради обстоятелството, че при определяне на стойността на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е приспаднал запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство, които при установената от вещото лице стойност, квалифицирана щетата като тотална такава, би следвало да бъдат в размер на 30 %. Сочи, че констатираните вреди обуславят квалифицирането на щетата като тотална и поради това, че ищецът не е доказал, че не е реализирал на вторичния пазар останалите незасегнати и здрави части и детайли по процесния автомобил, евентуалното дължимо обезщетение би следвало да бъде в размер на 70 % от неговата стойност /2 672.00 лева/ и при приспадане на вече заплатената сума, дължима би се явила разлика от 599.92 лева, от която следва да се извади стойността на предадените за скрап части и детайли в размер на 500 лева. Твърди се и неправилно приложение на нормата на чл.390, ал.1 КЗ предвид липсата на представени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, което е и относимо към дължимото от застрахователя обезщетение за забава. Излага се и несъгласие с извода на съда относно действителната стойност на увреденото имущество, като се сочи, че е налице надзастраховане, което обаче е неотносимо към отговорността на застрахователя, който отговаря до размера на реалната стойност. Позовава се и на допуснати от съда процесуални нарушения, като обективира доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността й, моли за потвърждаване на съдебното решение, представяйки доказателства за поясняване на твърденията му за отремонтиране на автомобила.

Подадена е и частна жалба „Перито“ ЕООД срещу определение № № 264786/14.06.2021 год.,постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, с искане за присъждане на разноски в заповедното и исковото производство. Излага се, че представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно ясно установяват по кое дело са, респективно че са по процесното и не е налице основание за отказ от присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоява се за отмяна на определението и допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на сумите от по 450 лева за заповедното и исковото производство.

Насрещната страна депозира отговор на частната жалба, с който изразява становище за неоснователност на същата.

В с.з. по същество, въззивникът ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД не изпраща представител. С писмена молба поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В с.з. по същество, въззиваемата страна не изпраща представител. Моли за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като 2 с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, определено и изплатено от застрахователно обезщетение на ищцата, с чийто размер ищеца не е съгласна, искът се преценява за допустим.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ , в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след завеждане на щета застрахователното дружество е определило и заплатила застрахователно обезщетение в размер на 1270.48 лева.

Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е относно размера на подлежащите за възстановяване щети, като в хода на първоинстанционното производство е изготвена САТЕ, установяваща общата стойност на уврежданията по автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието, включващи стойността на необходимия труд, материали и резервни части.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., р ешение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега действащия КЗ, Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 , когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. н а КФН. Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

В конкретиката на казуса, като съобразява изготвеното от вещото лице заключение по САТЕ и като се придържа към даденото тълкуване на чл. 386, ал.2 КЗ относно възприемането на действителна стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че възстановителната стойност НЕ надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото 3 имущество и не покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно средство /чл. 390, ал.2 КЗ/. Съгласно цитираната разпоредба, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, която стойност на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на при издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите /т.1/ или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение /т.2/. Видно от събраните доказателства, в частност представената фактура, стойността за разходите не надвишава застрахователната сума. А ако застрахованият представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност.

В контекста на изложеното, единственото основателно е възражението на ответника относно наличието на разходи, които не са в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. За този си извод, съдът изхожда от изготвеното пред първата инстанция заключение, съгласно което операцията боядисване броня и поправка на радиатор климатик и консумативи, не следва да се калкулират. И при невъзможност тези стойности да бъдат еднозначно определени и извадени от представената фактура, правилно първоинстанционният съд се съобразил със заключението на вещото лице за определяне размера на дължимото обезщетение.

И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.