Определение № 339 от 12.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 12.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000258 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК връзка чл.121 ГПК.

Образувано е по жалба на Г. П. А., К. К. А., М. Л. Ф. и З. А. А., представлявани от адв.Г. Х., срещу определение №44/18.02.2025 година, постановено по т.дело №8/2025г. на ОС - Търговище, с което съдът е оставил без разглеждане предявените от част от ищците искове, прекратил производството по същите и ги изпратил по подсъдност на районен съд, съответно според адресите на иницииралите ги ищци - на РС -гр.Попово и на РСгр.Търговище. Производството е продължило пред ОС -Търговище по т.дело №8/2025г. единствено по иска на К. Г.ов П., представляван в процеса от своя баща и законен представител Г. П. А., с оглед цената на предявения от този ищец иск, който надхвърля прага за родова подсъдност на окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с една обща искова молба ищците, всички пострадали от ПТП, са предявили претенциите си за обезщетяване по чл.432 КЗ на търпените от тях неимуществени вреди спрямо застрахователя на ГО на деликвента - ДЗИ Общо застраховане АД, независимо, че част от исковете са с цена под 25 000 лева и само един от тях надхвърля родовата подсъдност на РС. Твърди се допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът приел, че не е налице основание за подобно обективно съединяване на исковете на отделните ищци без да обсъди разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК. Твърди се, че предявените искове попадат именно в тази хипотеза като съдът е следвало да ги разгледа в общо производство без значение, че цената на част от претенциите е под 25 000 лева.

Оспорва извода на съда, че не е налице основание за субективно и обективно съединяване на исковете предвид общност на фактите, въз основа на които ищците претендират защита на субективни права. Твърди се, че исковете са били предявени заедно именно поради това, 1 че всички ищци се явяват пострадали от едно общо деяние/престъпление/, предявили са претенция по отношение на общ ответник, което поставя по необходимост доказването на общи за всички тях факти и обстоятелства. Изтъква се целесъобразността в съединяването на обективно и субективно съединените искове за общо разглеждане. Претендира се отмяна на определението като неправилно.

Препис от частната жалба е бил надлежно връчен на насрещната страна в изпълнение на определение рег.№234/23.04.2025г., постановено по предходно образуваното ВЧТД №177/2025г. по описа на АС-Варна. В срока за отговор не е постъпило становище на насрещната /ответна/ страна.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посоченияпроцесуален ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по настоящото дело е инициирано по подадена обща искова молба от Г. П. А. лично и като представител по закон на непълнолетния К. Г.ов П., К. К. А., М. Л. Ф. и З. А. А.. Предявени са преки искове по чл.432 КЗ срещу застраховател на Гражданската отговорност на виновен за ПТП деликвент, за заплащане на обезщетение за понесените от всеки от ищците неимуществени вреди, резултат от предизвикана от виновния застрахован водач верижна катастрофа с два насрещно движещи се автомобила, както следва: частични искове на К. Г.ов за сумата от 30 000 лева/от 50 000 лева/ и искове за по 1 000 лева, частични от 10 000/30 000 лева, предявени от Г. А., К. А., М. Ф. и З. А.. Ищците твърдят, че поради виновно поведение на застрахования деликвент – навлизане в насрещна пътна лента, било реализирано ПТП между л.а.БМВ 530 Д с двата насрещно движещи се автомобила, в които са се намирали ищците /групирани в двата автомобила/, от което за последните са произтекли неимуществени вреди, предмет на предявените с обща искова молба искове.

Съгласно чл.104, т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Един от исковете – този, предявен от К. Г.ов е над прага за подсъдност на ОС и е останал за разглеждане пред ОС-Търговище. Разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК предвижда подсъдност на ОС и на исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, при изискването да подлежат на разглеждане по реда на същото производство.

В тази връзка е и синхронизираното изменение в ДВ, бр.50/2015г. на чл.210, ал.2 ГПК, според което, не се допуска разделяне на исковете, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. В първото предложение на алинеята е предвидена дискреция на сезирания съд, при предявени няколко обективно съединени иска, с оглед приложимия съдопроизводствен ред и възможността от затрудняване на производството, първоначално съединените искове да бъдат разделени.

Тази преценка е предоставена на сезирания съд.

В настоящия случай съдът е формирал мотиви, че с оглед цената на съединените 2 искове, не е налице основание за съвместното им разглеждане с предявения от К. Г.ов иск за сумата от 30 000 лева, обезщетение, по който иск производството е продължило пред ОС – гр.Търговище. Съдът е приел още, че решението по който и да е от тези искове не е обуславящо за другите искове и не е необходимо да бъде еднакво за всички ищци. Посочил е още, че наличието на общ деликт, причинил уврежданията на всички ищци, не е основание за съединяване на исковете им за обезщетение. Преценил е, че в случая не са налице предпоставки за общо разглеждане на исковете, поради което с обжалвания акт прекратил производството по делото и изпратил по подсъдност на съответните РС, съобразно постоянните и настоящи адреси на ищците, съответно на РС -Попово /за К. А./ и РС – Търговище – за всички останали ищци без К. Г.ов.

Основното оплакване в частната жалба по разделяне на исковете /от ТД №8/2025г. на ОС-Търговище/ е, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК, според която на ОС като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени с обща искова молба с иск, подсъден на този съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Определението на съда по разделяне на исковете не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите, когато същото е постановено едновременно с прекратяване на производството и изпращане на исковете на родово и местно компетентните РС, в който случай въззивният съд се явява сезиран по реда на чл.121 ГПК.

Актът на съда по чл.210, ал.2 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а преценката относно възможността за съвместно разглеждане на обективно съединените претенции е възложена в изключителна дискреция на сезирания съд. Въззивният съд дължи инстанционна преценка единствено за спазване на правилата по подсъдността.

В случая в частната жалба са изложени единствено аргументи, черпени не от определената родова и местна подсъдност на исковете, а от неправилно извършеното от съда разделяне на първоначално предявени обективно и субективно съединени искове.

Определението, с което съдът постановява разделянето на исковете на ищците в отделни производства не подлежи на обжалване, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост изрично е предвидена в закона, съответно жалбата срещу такова определение би била недопустима. Разпоредбата на чл.210 ГПК не предвижда обжалваемост на категорията актове, с които се съединяват и разделят предявени искове, тъй като по своята правна същност те не са преграждащи и с тях не се слага край на производството по делото, а процесуалното правоотношение продължава спрямо родово и местно компетентния съд. Съединяване на исковете за общо разглеждане не може да бъде наложено на сезирания съд по пътя на частната жалба, тъй като по-горната инстанция няма правомощие нито да съединява, нито да дава задължителни указания за съединяване на делата в общо производство /стр.432-436, "Българско гражданско процесуално право", девето издание от 2012г./. Аналогично, разделянето на делата не може да бъде ревизирано по пътя на инстанционния контрол. По тези съображения извън обхвата на допустимия предмет на настоящето производство остават всички изложени оплаквания в частната жалба за незаконосъобразност на определението по разделяне на исковете.

3

В процесния случай с обжалваното първоинстанционно определение е прието, че не са налице условията за съединяване на исковете като същите следва да бъдат разгледани в отделни производства, поради което производството по исковете с цена на иска под 25 000 лева е прекратено и разпоредено изпращането им на РС, при спазване на правилата за местна и родова подсъдност съгласно чл.104, т.4 и чл.113 и чл.115 ГПК. Изискванията на подсъдността не са нарушени, доколкото всички искове, по които производството е било прекратено са с цена на иска под предвидения в чл.104, т.4 ГПК. Поради изложеното, при съвпадане на правните изводи, постановеното от ОС-Търговище определение от 18.02.2025г., следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№44/18.02.2025г., постановено по т.дело №8 по описа за 2025г. на ОС -Търговище в обжалваната част, в която производството по предявените преки искове на Г. П. А., К. К. А., М. Л. Ф. и З. А. А. срещу ДЗИ Общо застраховане ЕАД са прекратени и изпратени по подсъдност на РС -Попово /за К. А./ и на РС-Търговище /за останалите/.

Определението подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал.

1 и ал. 2 от ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4