Акт от 04.10.2018, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 04.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 203 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №

181/21.06.2018 г., постановено по гр.д. № 562/2018 г. по описа на Районен съд Разград е отхвърлен предявеният от „Северагро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, ул. „Стефан Караджа“ №20, вх.А, ап.16, представлявано от управителя М.С.Х., иск с правно основание чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ, във връзка с чл.87 ал.2 ЗЗД, срещу Я.С.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, за частично разваляне на договор за аренда относно три поземлени имота – ниви с № 028037 в землището на с. Лудогорци, № 005011 в землището на с. Йонково и № 006043 в землището на с. Йонково. В тежест на въззивника - ищец са присъдени и направените от Я.С.Ю. – ответник, разноски по делото в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е предявена въззивна жалба от ищеца, в която първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, като се иска от съда да го отмени и реши спора по същество, като бъде уважен изцяло предявеният иск.

Въззивникът излага доводи, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по делото, като е приел, че е изпратено до въззиваемата предложение за изменение на процесния аренден договор съобразно законовите изисквания, отчел е и опитите на въззивника да се свърже с нея на всички известни и възможни адреси, като последната е получила предложението, но не е отговорила писмено в указания срок. Счита, че в същото време първоинстанционният съд неправилно е приел, че мълчанието на страната не може да се тълкува като виновно поведение и именно поради тази причина е отхвърлил и предявения иск, като посочва, че самият законодател в Закона за арендата в земеделието, е вменил в задължение на арендатора, да отговори писмено на предложение за изменение на договора за аренда, като в противен случай, според въззивника е налице виновно поведение.

На следващо място счита, че въззиваемата, дори да няма задължение на уведоми въззивника при промяна на адреса си, е следвало да направи това, тъй като самата промяна, според него е внесла несигурност в отношенията между страните по процесния договор. Излага становище, че не е имал интерес от предявяване на иск за намеса относно изменението на процесния договор за аренда, тъй като иска развалянето му, поради неизпълнение не на договора, а на разпоредбите на ЗАЗ. Излага доводи, че в изпратеното предложение до въззиваемата е уведомена, че ще се търси, именно развалянето му, като независимо от това обстоятелство, последната не е отговорила писмено, не само на предложението за изменение на договора за аренда, но и на предложението за неговото разваляне и приема, че въззиваемата се е дезинтересирала от неговото действие.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява. Депозирала е писмена молба, в която изразява становище да се даде ход на делото, като посочва, че поддържа въззивната жалба и моли съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде приета за основателна и първоинстанционното решение бъде отменено изцяло. Няма доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е подала в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който излага становище, че първоинстанционното решение е правновалидно, допустимо и правилно, поради което моли съдът да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение. В отговора счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд при стриктно спазване на правилата на ГПК е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими и допустими доказателства, приложил е правилно материалния закон и е достигнал до правилни правни изводи в своето решение.

Излага доводи, че ЗАЗ се явява специален по отношение на ЗЗД, поради което въззивникът е следвало да предяви иск с правно основание чл.16, ал.5 ЗАЗ, а не да иска развалянето на процесния договор. Въззиваемата твърди, че след като законодателят е предвидил специален ред за изменение на арендния договор в частта му, касаеща договорното арендно плащане, несъгласието с предложението от нейна страна, не съставлявало договорно неизпълнение, а проява на автономията на волята на страните по един двустранен договор. Във връзка с горното счита, че в конкретния казус няма договорно неизпълнение, поради което и нормите на чл.87 ЗЗД и чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ са неприложими.

В съдебно заседание въззиваемата страна – Я.С.Ю., чрез процесуалния си представител – адвокат Маринов, моли съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно, валидно допустимо, по съображения изложени подробно в отговора на въззивната жалба, които поддържа. Няма доказателствени искания и не претендира разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд

Разград е бил сезиран с иск с правно основание чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ, във връзка с чл.87 ал.2 ЗЗД.

За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че в процеса на доказване ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не е установил по несъмнен и безспорен начин правнорелевантното обстоятелство, че е налице неизпълнение по смисъла на чл.87 ЗЗД от страна на въззиваемата – ответник Я.С.Ю.. Счел е, че от събраните по делото доказателства и в частност решение по гр. д. № 1006/2015г. по описа на Районен съд Исперих, въззивникът – „Северагро“ ЕООД, с влизане в сила на решението на 14.08.2017г., е станал изключителен собственик на процесните три недвижими имота, които попадат в предмета на договора за аренда, сключен на 26.02.2014г. между един от предишните съсобственици и въззиваемата, първия като арендодател, втората като арендатор за срок от 10 години. Приел е, че няма спор, относно обстоятелството, че встъпвайки в правата на арендодателя въззивникът е уведомил въззиваемата за настъпилото заместване по договора за аренда с писмо от 08.07.2015г. и въззиваемата е извършвала аредните плащания за стопанските 2014/2015г.; 2015/2016г. и 2016/2017г. на въззивника и то в уговорения в арендния договор срок, както и, че въззивникът е поискал изменение на договора по реда на чл.16, ал.1 ЗАЗ, относно размера на арендното плащане и срокът на плащането, но е счел, че мълчанието на ответничката по направеното предложение за изменение на договора за аренда и промяната на нейния настоящ адрес не представляват неизпълнение по смисъла на чл.87 ЗЗД.

Ищецът, обосновавайки предявения иск е навел в исковата молба твърдения, че е собственик на процесните три поземлени имота, предмет на договора за аренда, сключен на 26.02.2014 г. между един от предишните съсобственици и въззиваемата, първия като арендодател, втората като арендатор за срок от 10 години, по силата на решение по гр. д. № 1006/2015г. по описа на Районен съд Исперих, въззивникът – „Северагро“ ЕООД, с влизането му в сила на 14.08.2017г.. Твърди, че е изпълнил задължението си по чл.17 ЗАЗ, като е уведомил въззиваемата, че замества арендодателя, като едновременно с това е направил и предложение за изменение на договора за аренда по чл.16 ЗАЗ, тъй като било налице трайно изменение на обстоятелствата, от които страните се ръководили и това довело до очевидно несъответствие между поетите задължения. Посочва, че първоначално уведомлението не е стигнало до въззиваемата, тъй като си сменила адреса, и едва на третото изпращане, след като се сдобили с актуалния й настоящ адрес ***, същата го получила на 16.10.2017 г., но в определения от него срок, въззиваемата не се свързала с него. Посочва, че изпратил отново уведомление, за разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, което получила на 13.11.2017 г., но не е изразила становище, поради което намира, че самият договор за аренда не е развален и поради тази причина предявява иска пред районния съд, тъй като е налице бездействие от страна на въззиваемата и това е правило неизправна страна.

В отговора на исковата молба ответничката, сега въззиваема, на първо място прави възражение за местна подсъдност, тъй като нейният постоянен адрес ***, което попадало в съдебния район на РС Разград, който е компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност. Същото възражение е уважено от Районен съд Исперих и делото е изпратено на Районен съд Разград. Намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като договорът за аренда е сключен за срок от 10 години и неговото разваляне не може да стане по съдебен ред. При условията на алтернативност, в случай, че искът бъде приет за допустим от районния съд, иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди, че промяната на настоящия й адрес е породен от причината, че същата е студентка в гр. София, както и, че законодателят е регламентирал изрична процедура за изменение на размера на арендното плащане в нормата на чл.16 ЗАЗ. Излага доводи, че неприемането на предложението на едната страна за изменение на сключения двустранен договор не съставлявало основание за неговото разваляне, тъй като не е налице неизпълнение на договорни задължения, а упражняване на субективни права. Посочва, че е изплатила арендните плащания в полза на ищцовото дружество за стопанските години 2014 г. – 2015 г., 2015 г. – 2016 г.. Споделя, че процесните три поземлени имота за включени в предмет на Стандартен договор № BG-3621-2014 г. от 22.12.2014, сключен с „Лакон“ – частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти, като това обстоятелство било известно на ищеца.

От приложения като писмено доказателство по делото договор за аренда на земеделска земя, сключен на 26.02.2014 г., между С.Ю. Х. в качеството си на арендодател и въззиваемата Я.С.Ю. в качеството си на арендатор, се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които, арендодателят предоставя на арендатора, за временно и възмездно ползване пет на брой поземлени имот, като три от тях са и процесните, за които се иска частично разваляне на договора за аренда. В чл.3 от договора, се установява размера на арендното плащане – 30 /тридесет/ лева за един декар за една стопанска година, като в чл.5 е посочен периода на неговото сключване – от 10 /десет/ години. В чл.18 до чл.20 от договора за посочени условията, при които същият може да бъде изменен и прекратен. Процесният договор е нотариално заверен от нотариус Роска Иванов, с рег. № 378, в района на Районен съд Разград.

По делото е приложено като писмено доказателство и решение № 178/15.06.2017 г. по гр. д. № 1006/2015г. по описа на Районен съд Исперих, влязло в сила на 14.08.2017 г., от което се установява, че въззивникът е станал изключителен собственик на следните три недвижими имота, които са включени в предмета на процесния договор и в тази част се иска да бъде развален от съда: ПИ №028037 в землището на с. Лудогорци, обл. Разград, с площ от 23,002 дка с начин на трайно ползване-нива; ПИ №005011 в землището на с. Йонково, обл. Разград, с площ от 23,401 дка, с начин на трайно ползване-нива и ПИ №006043 в землището на с. Йонково, обл. Разград, с площ 20,185 дка, с начин на трайно ползване нива.

От приетото по делото уведомление от 08.07.2015 г., се установява, че въззивникът е уведомил въззиваемата, че определени поземлени имоти, включително и процесните три са негова собственост и следва заплащането на дължимите по договора за аренда плащания за същите, да бъдат извършвани в негова полза.