Решение № 1074 от 27.05.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1074 Година 2021,

27.05. Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на 08.02.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3067 по описа за 2020 година и като обсъди :

Производството е по реда на чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба на П.Я.Н. *** чрез пълномощник адв.Б., против Решение №359/09.11. 2020г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив/погрешно посочено в жалбата като Решение №959/, с което е оставена без уважение жалба вх.№94-00-6769/ 26.10. 2020г., подадена от лицето срещу Разпореждане изх.№С200016-137-0007943/ 29.09.2020г., издадено от Г.Г.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта, с която се отказва погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело №16070019872/2007г.

За прецизност следва да бъде направено уточнение, че в жалбата си до съда, жалбоподателят конкретизира задълженията по 13 бр. декларации, които счита, че са погасени по давност, като е посочил, че декларацията за данъчен период декември 2014г. не е предмет на настоящия казус. Констатира се обаче, че в жалбата липсва коментар по отношение на декларация обр.5 №16002150 3329946/17.04.2015г. за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. Същевременно в петитума се иска да бъде отменено решението на директора на ТД на НАП – Пловдив в частта, с която се отказва погасяване по давност на публични задължения, без да се сочи конкретна част, поради което и настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с жалба против Решение №359/09.11.2020г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив в неговата цялост, още повече, че по този начин делото е докладвано и съответно жалбата поддържана от пълномощника на жалбоподателя.

Твърди се от жалбоподателя, че актът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда отмяна на обжалвания акт в частта, с която се отказва погасяване по давност на публични задължения като незаконосъобразен и връщане на преписката на публичния изпълнител. Допълнителни съображения са развити в приложена по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото, като е направено възражение по отношение претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника досежно начина на определяне на неговия размер.

Ответникът – Директор на ТД на

НАП – Пловдив чрез процесуален представител – юриск. Д., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като списък с разноски е представен със становището по жалбата, представено с административната преписка/л.8/.

Разпореждане изх.№С200016-137-0007943/29.09.2020г., издадено от Г.Г.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта, с която се отказва погасяване по давност на публични задължения на жалбоподателя, е обжалвано в предвидения за това срок пред решаващия орган, който със своето решение го е потвърдил в обжалваната в настоящото производство част. Така постановеният от Директора на ТД на НАП - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският административен съд –

Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

С Възражение вх.№94-00-576/27.01.2020г., подадено от П.Н., е поискано от публичен изпълнител погасяване задължения за ДОО, здравно осигуряване, УПФ и ДДФЛ, дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. и 01.01.2014г. – 31.12.2014г., както и задължения за патентен данък по АУЗД №1057/05.11.2013г. за периода 01.01.2011г.

– 31.12.2011г. и 01.01.2012г. – 31.12.2012г., ведно с прилежащите лихви/л.29/.

Както вече бе казано, с Решение

№359/09.11.2020г. Директор на ТД на НАП – Пловдив, е оставил без уважение жалбата на П.Я.Н., подадена чрез адвокат Б., срещу Разпореждане с изх.№С200016-137-0007943/29.09.2020г., издадено на основание чл.226 ал.1 ДОПК от Г.Г.на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване по давност на публични задължения на жалбоподателя в общ размер на 7 536,19 лева за фонд ДОО, НЗОК, фонд ДЗПО и ДДФЛ, произтичащи от декларации обр.6 за 2013г. и 2014г. и публично задължение за окончателен годишен патентен данък за 2011г. и 2012г., установено с АУЗД №1057/05.11.2013г. на Община Пловдив, ведно с лихвите. За да постанови този резултат ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело

№16070019872/2007г. по описа на ТД на НАП – Пловдив е образувано на 20.05.2009г. за събиране на публични вземания, на която дата е издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№19872/ 2207/000001/20.05.2009г. По преписката липсват данни съобщението да е връчено на жалбоподателя, но това обстоятелство е прието, че не променя факта, че на посочената дата в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания, установени с посочения в съобщението изпълнителен титул.

Със съобщение за доброволно изпълнение изх.№5081-000001/14.10. 2009г., връчено на 16.10.2009г., е образувано изпълнително дело с длъжник ЕТ „Братя Найденови – П.Н.“ и едноличен собственик П.Я.Н.. С Протокол изх.№5081/2009/000005/04.02.2014г. двете дела са обединени и изпълнително дело №5081/2009г. е закрито, а изпълнително дело №19872/2007г. е оставено активно.

За задълженията, произтичащи от

45 бр. декларации обр.6 за 2013г. и 2014г. е прието, че давностният срок започва да тече от 01.01.2014г. – годината, следваща годината, през която е следвало да се платят първите от тях и от 01.01.2015г. за тези, подадени през 2014г. с изключение на декларацията за данъчен период м.декември 2014г., за която началото на давността е от 01.01. 2016г. Съответно предвидената в закона кратка 5-годишна давност за най-ранните задължения, според ответния директор, би изтекла на 31.12.2018г., но от приложените документи по изпълнителното дело е установено, че за периода от 01.01.2014г. до момента на постановяване на процесното решение, длъжникът не е погасявал публични задължения.

Посочва се също така, че публичният изпълнител е издал Разпореждане за присъединяване изх.№С160016-105-0112809/07.10.2016г. към вече образуваното изпълнително дело №16070019872/2007г., с което е присъединил декларации обр.6 за 2013г. и 2014г. и е прекъснал давностния срок на основание чл.172 ал.2 ДОПК. Преди изтичането на кратката давност е последвало и издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170016-022-0044671/09.08.2017г., с което е запорирал банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, като е изпратил Запорно съобщение изх.№ С170016-003-0209474/09.08.2017г., постъпило в банката на 16.08.2017г. В отговор на това, в ТД на НАП – Варна е получено писмо изх.№З-74840/08.09.2017г., с което публичният изпълнител е уведомен, че запорът е наложен към датата на получаване на запорното съобщение. Мотивирано е, че правните последици от наложения запор по отношение на давностния срок, са спиране на основание чл.172 ал.1, т.5 ДОПК, банковата сметка е активна, макар и без авоари, а съгласно чл.202 ал.1 ДОПК запорът се извършва чрез връчване на запорното съобщение на банката и се смята наложен от часа на връчването на банката.

Прието е, че в закона не е предвидено, че за да породи своето правно действие тази обезпечителна мярка трябва да бъде връчена на длъжника, тъй като е даден превес на фискалния интерес, който не кореспондира с твърденията на жалбоподателя.

При това положение ответникът е достигнал до извода, че към момента на издаване на решението, давността на тези публични вземания е спряна, като не е изтекла предвидената от чл.171 ал.2 ДОПК абсолютна 10-годишна давност. Към 29.09.2020г. задължението по декларации обр.6 за 2013г. и 2014г. е установено в размер на 6 649,98 лева, в това число 4 070,30 лева главница и 2 579,68 лева лихви.

По отношение на публичното вземане за патентен данък за 2011г. и 2012г. в размер на 886,21 лева, установено с АУЗД №1057/05.11.2013г., издаден от Община Пловдив е прието, че срокът за плащане на патентния данък е до 31 октомври на годината, за която се отнася. Давностният срок за 2011г. е започнал да тече от 01.01.2012г. с издаването на АУЗД на 05.11.2013г., с който е установено вземането, давността е прекъсната на основание чл.172 ал.2 ДОПК и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Междувременно публичното вземане за патентен данък е предадено от публичния взискател по компетентност в ТД на НАП – Пловдив за предприемане на действия по принудително събиране на 13.12.2017г. С разпореждане за присъединяване изх. № С180016-105-01146774/04.05.2018г., вземането е присъединено по изпълнително дело №16070019872/2007г. за събиране на патентния данък, като давността отново е прекъсната. По идентичен начин е процедирано и по отношение на патентния данък за 2012г., установен със същия АУЗД.

Допълнително е посочено, че този АУЗД е връчен редовно на жалбоподателя и той е запознат с констатациите на съответните органи и размера на установените задължения.

Към момента на издаване на оспореното решение е прието, че за тези публични вземания не е изтекла и предвидената от чл.171 ал.2 ДОПК абсолютна 10-годишна давност.

Издадените от публичния изпълнител две разпореждания за присъединяване и едно постановление за налагане на обезпечителни мерки е посочено, че са изпратени за връчване на длъжника по пощата, но пратките са се върнали с отметка „заминал/отсъства“. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че актовете на публичния изпълнител не са му връчени, е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.28 ал.3 ДОПК длъжникът има задължение да уведоми органа, водещ започналото производство по събиране на публични вземания, за промяна на адреса за кореспонденция, в противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.

В хода на съдебното производство от страните не са ангажирани доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

Административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл.267 ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 ДОПК и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма. Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти няма. Действително, следва да се констатира, че решението е подписано ЗА Директор ТД на НАП – Пловдив от Иван Видолов Видов, който обаче със Заповед №ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на Изпълнителния директор на НАП е надлежно оправомощен в случай на едновременно отсъствие на териториалния директор и неговия заместник Марина Маринова Петкова-Синджирлиева, да изпълнява функциите на териториален директор, като в тази връзка са представени и съответните доказателства, в т.ч. за отсъствието на титуляря Венелин Н. и посочения по-горе заместник Синджирлиева/л.10-12/.

Спорът по делото е правен и се отнася до правилното приложение на материалния закон и се концентрира най-общо в отговора на въпроса налице ли е погасяване по давност на публичните задължения на жалбоподателя по Данъчна декларация №160021400390759 от 23.01.2014г. за период 01.12.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна декларация №160021403925602 от 29.04.2014г. за период 01.01.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна декларация №160021401237940 от 21.02.2014г. за период от 01.01.2014г. - 31.01.2014г., Данъчна декларация № 160021402674197 от 26.03.2014г. за период от 01.02.2014г. - 28.02.2014г., Данъчна декларация №160021403369495 от 22.04.2014г. за период от 01.03. 2014г. - 31.03.2014г., Данъчна декларация №160021404491919 от 20.05.2014г. за период от 01.04.2014г. – 30.04.2014г., Данъчна декларация №160021405739 214 от 25.06.2014г. за период от 01.05.2014г.

Разпечатката съдържа 40 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dd9fbe7-6206-4f66-89d1-013b273a2ff9