Решение № 846 от 04.07.2017, Районен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 846 гр.

Русе, 04.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд ІV граждански състав в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : Виржиния Караджова при секретаря Василена Жекова в присъствието на прокурора

…………………………….. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 761 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С.П.Н. твърди, че с ответника са бивши съпрузи.След прекратяване на брака им през 1999 г., двамата продължили да живеят на семейни начала в периода от 2000 г. до м.октомври 2015 г.Ищцата твърди, че през 2008 г. работила в Италия.Спестените от нея средства изпратила на ответника с цел да направят ремонт на негов имот в с.Николово, обл.Русе, на адреса му по исковата молба.Такъв бил предприет в периода 2012-2014 г.Ищцата твърди, че изцяло тя е заплатила вложените в обекта материали, както и за труда.След раздялата им, ответникът отказал да й възстанови дадените средства за ремонта по пера, както следва:

-хол (ремонт 2012/2013 г.)-за вътрешна изолация на 20 кв.м стени със стериопор- материали 500 лв. и труд-200 лв.;

-спалня (ремонт 2013/2014 г.)-за вътрешна изолация на 10 кв.м с фибран-материали 300 лв. и труд 100 лв.;

-санитарно помещение (ремонт 2013/2014 г.)

-тоалетна чиния

(санитарен фаянс)-130 лв.;

-теракот-330 лв.;

-душ-батерия-240 лв.;

-батерия мивка-120 лв., или общо за материали 820 лв. и за труд-700 лв. (600 лв. за поставяне на теракот и 100 лв. за поставяне на тоалетна чиния, душ-батерия и батерия мивка);

-кухня (ремонт 2013/2014 г.)

-боядисване на таван и на стени-материали за 1 300 лв. и труд-500 лв.;

-навес-измазване и подмяна на дървени греди-300 лв. само материали;

-тераса-измазване и боядисване, поставяне на остъкление от винкел и дърво-само материали 200 лв.;

-стопанска постройка (ремонт 2013/2014 г.)

-бетонна плоча-материали

400 лв. и труд 200 лв.

-покрив на къщата-изцяло подмяна на греди и цигли-1 200 лв. за материали и 800 лв. за труд;

Претендира ответникът да й заплати посочените суми.

Изложени са твърдения, че по време на фактическото съжителство, мъжът придобил лек автомобил марка ”Волво” с рег.№ , който след раздялата на страните се ползва еднолично от ответника.В тази връзка се претендира заплащане на обезщетение от 1 000 лв. за периода 01.10.2016 г.-19.01.2017 г.Търсят се разноски по делото.

Ответникът

И.Д.И. оспорва исковете.Твърди, че той не е собственик на процесния имот от 2009 г.Сочи, че в последния са извършени само част от заявените по исковата молба ремонти, но през други години, като разходите били заплатени изцяло от него и от сина му.Твърди, че той е едноличен собственик на автомобила, предмет на спора.Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи.Бракът им бил прекратен с развод през м.декември 1999 г. Първоначалните твърдения на ищцата са, че двамата с ответника продължили да живеят заедно до м.октомври 2015 г.Другата страна признава този факт.В заседанието на 12.06.2017 г. ищцата е заявила, че съвместното съжителство продължило до 2014 г.

По делото няма спор, че след развода и до окончателната раздяла, страните са живели в имот по бул. ...№ ..., в с.Николово, обл.Русе.Ответникът е представил доказателства, че на 10.08.2009 г. е продал тази недвижимост на сина си от предходен брак.В съдебно заседание ищцата е потвърдила, че е в известност за това обстоятелство.

По делото няма спор, че няколко години след развода на страните, ищцата започнала да работи периодично в Италия. Според ответника-от 2005 г., св.В.В., син на жената от предходен брак-от 2006 г., а според св.В.Х., бивша колежка-от 2007 г.Всички те установяват, че престоите на С. Н. в чужбина били за по няколко месеца.После се прибирала в България и чакала докато си уреди нов ангажимент. Според ищцовите свидетели месечно жената си осигурявала около 650-700 евро.Сочат, че единствените й разходи били за път и за телефон.Впоследствие свидетелите уточняват, че жената купувала също подаръци на низходящите си, както и на тези на ответника.За внуците давала и пари.След 2008 г. при ищцата се наложили разходи за лекарства.В.Х. установява, че синът на ищцата разполагал с пенсията й в България.Това се потвърждава и от В.В..В този смисъл са и твърденията на ответника.Същият сочи, че припечеленото от ищцата в чужбина се използвало, за да се издържа тя, когато е в България, както и за да погасява заеми и битови разходи на сина си.

В съдебно заседание С.Н. признава, че през 2010-2011 г. е правила ремонт за около 3 000 лв. на свой личен имот.

Свидетелите В.Х. и В.В. установяват, че от ищцата знаят, че е давала на ответника средства за ремонти по къщата, но не могат да кажат кога и за колко пари става въпрос.

Първата от тях знае за стопанска постройка в двора, изливане на бетонна плоча в кухнята (не е предмет на спора) и за терасата към кухнята.За последната говори и втория свидетел.В.В. уточнява, че той не е ходил в имота от детските си години.

Св.З.Г., познат на ответника, установява, че терасата е остъклена през 2011 г. със стари черчевета.С една част от тях И. разполагал от реди, а друга взел от приятели.В този смисъл са показанията и на св.Н.К..Същият сочи, че той с още няколко работника участвали в ремонта на кухнята, като описаните от свидетеля СМР не са предмет на спора.З.Г. и Н.К. установяват, че ремонт на покрива е бил правен през 2010 г.

Според ответника извършените ремонти по къщата са: вътрешна изолация на хола със стериопор през 1998 г., на спалнята с фибран през 2010 г., сменена тоалетната чиния през 2007 г., поставяне на теракот през същата година, поставяне на батерия мивка.Твърди, че в имота няма душ-батерия.Навесът на кухнята бил правен през м.декември 2015 г.Оспорва да е боядисвал стени и тавани през посочения по исковата молба период.Сочи, че бетонната плоча на стопанската постройка е лята 1997-1998 г.

Ответникът е посочил, че освен доходите от пенсия, разполагал със средства от отглеждане на кози и издаване на мляко, произвеждал мед ( печалба около 3 000 лв. годишно), получавал рента от 66 дка земеделски земи (около 2 900 лв. годишно).Впоследствие започнал да се занимава и с прасета.За реализираните от ответника допълнителни доходи данни изнасят и разпитаните в производството свидетели, без В.В..

По делото е представен платежен документ от 30.08.2008 г., който дублира този на л.8 от 31.08.2008 г.Ответникът признава, че е получил сумата от 500 евро, но по указания на ищцата с нея бил погасен заем на сина й.Аналогични са твърденията на страната и относно приложените доказателства на л.7 (от 23.05.2012 г. за 100 евро и от 21.05.2007 г. за 400 евро) Н.К. установява, че знае за дълговете на В.В. от двамата бивши съпрузи.Ищцата няколко пъти му се обаждала от чужбина с молба да даде заем на сина й, но той отказвал.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата е пояснил, че в част от платежните документи фигурира името на жената (31.08.2008 г.-500 евро,

20.04.2010 г.-100 евро, 150 евро, 23.09.2010 г.-500 евро).Тя обменяла валута в банка, като се сочи, че е дала парите за разходи на семейството.

Ответникът е представил бележки, за които твърди, че са на ищцата.С тях тя му давала указания как да се разплати вместо нея за дългове на сина й и за разходи на нейния апартамент. Авторството и съдържанието на документите не е оспорено от насрещната страна.

Назначеното в производството вещо лице, след запознаване с доказателствата по делото и извършен оглед на място, е описало какви СМР са извършени в имота, като стойността им е определена към различни години съобразно изнесеното от свидетелите и твърденията на страните.За топлоизолация на хола е дадена цена за 30 кв.м при претендирани 20 кв.м, за спалнята-27 кв.м при заявени 10 кв.м.Експертът е констатирал наличие на душ-батерия в имота.Ценени са бетонна плоча и теракот в кухнята, които не са предмет на спора.Експертът е докладвал, че на терасата няма винкели и мазилка.

По делото няма спор, че ответникът е едноличен собственик на процесиня автомобил.След раздялата на страните, вещта се ползва само от мъжа.

При тази фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи :

Ищцата претендира заплащане на суми в общ размер на 7 520 лева, за които твърди, че са спестени от нея през 2008 г. по време на престоя й в Италия, като през същата година ги е предоставила на ответника, неин бивш съпруг, за да извърши той ремонт на имот, в който двамата са живели по време на брака си, а след това и на семейни начала до 2015 г., като СМД били изпълнени през периода 2012/2014 г.

Съдът намира претенциите за неоснователни.В хода на настоящото производство ищцата не доказа, че през 2008 г. е предоставила на бившия си съпруг финансови средства в посочения размер, които да са били вложени за труд и материали за ремонт на къщата.От приложените платежни документи само един е от 2008 г. и е за сумата от 500 евро.По делото не се доказа тези пари да са били вложени в ремонт на къщата.Извън заявения начален момент на спестяване на парите е платежният документ от 2007 г. за сумата от 400 евро.Останалите вносни бележки са от 2010 г. и 2012 г.Тяхната стойност е много под размера на общата искова претенция.В част от документите получател на парите е ищцата.Не се установява средствата по тях, нито пък тези, за които ответникът признава, че са изплатени на него, да са били използвани за ремонт на процесния имота.Към тези години собственик на къщата е вече и трето за спора лица, за което обстоятелство ищцата не отрича, че е била в известност.Само на това основание исканията за връщане на дадени суми следва да се отхвърли, като насочени към ненадлежна страна.По делото не се доказва за периода 2008 г.-10.08.2009 г. ищцата да е дала средства на ответника, които той да е вложил в ремонтите от 2012/2014 г.

Липсва законово основание ответникът да плаща обезщетение на ищцата за това, че ползва еднолично своя автомобил след раздялата им от 2015 г.Претенцията не е доказана и по размер.

На основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ищцата са разноските за производството.

По изложените съображения , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.А.Е. ***, искове срещу И.Д.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 12, чрез адв.Я.П.

***, за връщане на дадени суми за ремонт на имот в с.Николово, извършен в периода 2012/23014 г., както следва: вътрешна изолация със стериопор на 20 кв.м стени на хол-материали 500 лв. и труд 200 лв., вътрешна изолация с фибран на 10 кв.м стени на спалня-материали

300 лв. и труд 100 лева, поставяне на тоалетна чиния-130 лв., теракот-330 лв., душ-батерия-240 лв., батерия мивка-120 лв. и труд 700 лв. ( 600 лева за поставяне на теракот и 100 лв. за поставяне на тоалетна чиния, душ-батерия и батерия мивка)в санитарно помещение, в кухня-боядисване на таван и стени-материали 1 300 лв. и труд 500 лв., измазване и подмяна на дървени греди на навес-материали 300 лв., боядисване и измазване на тераса, с поставяне на остъкление от винкел и дърво-материали

200 лв., изливане на бетонна плоча на стопанска постройка-материали

400 лв. и труд 200 лв., пълна подмяна на греди и цигли на покрив на къщата 1 200 лв. за материали и 800 лв. за труд, както и за заплащане на обезщетение от 1000 лв. за ползване на лек автомобил марка ”Волво” с рег.№ ..., собственост на мъжа, през периода 01.10.2016 г.-19.01.2017 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.А.Е. ***, да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 12, чрез адв.Я.П. ***, сумата от 800 лв.– разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.