Решение № 260002 от 10.01.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е №26002 гр. Кюстендил, 10.01.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

Веселина Джонева при секретаря Вергиния Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия Богоева в.гр.д. № 142/2021 г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 263209/17.03.2021 г. от С.А.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез пълномощника му адв. Е.П. от САК, насочена против решение № 260118 от 09.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2202/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил предявените от С.А.Н. срещу „*******************************” ООД искове с правно основание: чл. 334, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 001/24.11.2020 г., с която трудовото правоотноение между страните е прекратено; чл. 344, ал. 1, т.

3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за сумата от 539, 75 лева за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г. за сумата от 1 481 лева месечно, като неоснователни, както и го е осъдил основание чл.

78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи, че приетото от съда в първоинстанционното решение относно липса на нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, доколкото изготвянето на заповедта за уволнение преди изслушването на служителя не е нарушение на чл.

193 от КТ, противоречи на относимите към казуса материално-правни разпоредби на КТ, като сочи доводи в тази насока, твърдейки, че е налице хипотезата на чл.

193, ал. 2 от КТ и съдът следва да отмени дисциплинарното наказание на въззивника, без да разглежда спора по същество. Противопоставя се на приетото от съда, че тежестта на доказване на липсата на предпазни облекла и други предпазни средства е на уволнения служител, независимо че тежестта за доказване на законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение е на работодателя. Акцентира, че неясно защо съдът е приел, че липсата на предпазни облекла не може да бъде причина за отсъствие от работа за повече от два работни дни, макар че по отношение на ищеца може да се твърди, че работи в прекалено рискова среда, която предвид преките контакти с болни пациенти без предпазно облекло, отчитайки възрастта и здравословното му състояние, със сигурност би довела до негативни последици върху здравето му. Подчертава, че задължение за работодателя е осигуряването на здравословни и безопасни условия за труд на работника/служителя, и изпълнението на това задължение е относимо към настоящото производство обстоятелство, по което съдът не се произнесъл.

С въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че съдът не се е мотивирал защо кредитира показанията на св. К.-Р.и К., нито ставало ясно коя част от техните показания водела до извод относно съблюдаване на условията на чл. 189, ал. 1 от КТ, също така съдът използвал бланкетни изрази. Акцентира, че предвид събраните по делото гласни доказателства ищецът не е извършил тежко дисциплинарно провинение, тъй като неговите функции са били поети от трето лице. Твърди, че съгласно постоянната съдебна практика на ВКС неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило. Отделно се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е посочил и анализирал всички събрани по делото доказателства, визирайки събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетел по искане на ищеца. По същество се иска отмяна изцяло на първоинстанционното решение като неправилно и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „*******************************“ ООД чрез пълномощника адв. Й.Г. ***, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Твърди се, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е била спазена от работодателя и съдът правилно е приел, че не е налице санкцията по смисъла на чл. 193, ал. 2 от КТ, сочат се аргументи в подкрепа на това становище. Във връзка с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина подчертава, че по делото е безспорно доказано, че въззивникът не се е явявал на работа за целия период от 10.11.2020 до 25.11.2020 г., че работодателят е осигурил на служителите си здравословни и безопасни условия на труд, както и защитни облекла и предпазни средства, а ищецът не е имал пряк контакт с пациенти. Определят се като необосновани твърденията на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения и се посочва, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е изчерпателно мотивирано, а съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, достигайки до правилни и обосновани правни изводи от фактическа и правна страна. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските във въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

- 2 -

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 и 2 КТ от С.А.Н. срещу „*******************************” ООД.

Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника от 01.10.2015 г. по силата на сключен Трудов договор № 39/01.10.2015 г. С последното подписано между страните Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор от 02.01.2020 г., основното трудово възнаграждение на ищеца е определено да бъде 2 300, 00 лв., считано от 01.01.2020 г., а със Заповед № 49 от 18.11.2020 г., работодателят „********************” ООД с ЕИК **********е поискал писмени обяснения от ищеца относно неявяването му на работа за периода от 10.11.2020 г. до 18.11.2020 г. В предоставения на служителя срок, същият е подал писмените си обяснения по указания в заповедта начин, като твърди, че обясненията на ищеца са получени надлежно от работодателя на 25.11.2020 г., а със Заповед № 1/24.11.2020 г., издадена от „****************” ООД, работодателят го уволнил дисциплинарно за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно – неявяване на работа в рамките на 10 последователни работни дни, като в рамките на отсъствието лицето не е предоставило извинителна причина пред работодателя.

Възразява срещу законността на извършеното уволнение, излагайки съображения за неспазване на условията на чл.

193 КТ от страна на работодателя – ответник, както и обстоятелства, касаещи оспорване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с твърдения за липса на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца и несъобразяване от страна на ответника на липсата на предходни дисциплинарни наказания на ищеца при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да го отмени; да му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 438, 09 лв. изчислено върху последното получавано трудово възнаграждение, а именно 2 300 лева; да му присъди обезщетение за времето, през което е започнал по-нископлатена работа поради уволнението, а именно за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г., в размер на 1 274 лева месечно, на основание чл. 225, ал. 2 от КТ. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдението за законосъобразност на наложеното наказание, подкрепяйки го с обстойно изложени доводи. Искането е за отхвърляне на предявените искове.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че изготвянето на заповедта преди изслушването не е нарушение на чл. 193 КТ, тъй като наказанието се смята за наложено и поражда действието си от момента на връчването на заповедта; че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ и при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; както и че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение предвид събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. – Р. и К.. По изложените съображения районният съд е приел за доказано, че работодателят – ответник е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай, доколкото ищецът е извършил визираните нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказанието.

Мотивирал е решението си относно извършения съдебен контрол за тежестта на наказанието и съответствието му на тежестта на нарушаването, намирайки го за адекватен предвид професията на ищеца и хода на пандемията от Ковид – 19, в която се намира страната и градът, в който ищецът работи към момента на извършване на нарушението – м. ноември 2020 г.

Като резултат от формираните правни изводи е отхвърлил иска по чл. чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен.

Отчитайки, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ и предвид изхода на процеса относно главния иск, ги е отхвърлил .

Във връзка с доводите в жалбата настоящият съдебен състав следва да добави и следното:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 39/01.10.2015 г., по което ищецът е заемал длъжността „**********”, в ответното ТД – негов работодател.

От приетото по делото като писмено доказателство писмо на РЗОК с изх. № 211-00-7-1 от 17.02.2021 г. до прокуриста на ответното дружество - Павлина К.а – Рангелова се установява, че ищецът д-р С.А.Н. е представил уведомление, че прекратява договора с НЗОК от 10.11.2020 г.

Разпечатката съдържа 39 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dd92870-e460-44c5-b521-2610236f5149