Решение № 3089 от 19.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3089 гр. Пловдив, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12697 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, срещу Д.В. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2718,72 лв. – главница, предсрочно изискуема, представляваща 24 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.04.2017 г. до 14.03.2019 г. по договор за потребителски паричен кредит № **** от 13.03.2015 г., сключен между Д.В.Г. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 20.11.2017 г. с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 246,55 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 14.04.2017 г. до 20.11.2017 г.; сумата от 107,04 лв. – лихва за забава за периода от 14.04.2017 г. до 01.04.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3141/03.04.2018г. по ч.гр.д. № 5416 по описа за 2018 г. на ХХII гр.с., и при условията на евентуалност при отхвърляне на заявените установителни искови предявява предявява осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми на основание настъпил падеж на вземането на ищеца по процесния договор за кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.03.2015 г. бил одобрен, а на 13.03.2015 г. подписан договор за потребителски кредит № **** между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, като договорът бил сключен при Общи условия, неразделна част от него. Посочва, че по силата на процесния договор била предоставена на ответника сумата в размер на 4500 лв., която била преведена по сметка на кредитополучателя на 13.03.2015 г. Начислена била и такса за разглеждане на кредита в размер на 225 лв. Сочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ОУ усвоената парична сума се олихвявала с възнаградителна лихва в размер на 15 % годишен лихвен процент, фиксиран за целия срок на договора, която възлизала на сумата от общо 1618,20 лв. Твърди, че общият размер на задължението възлизал на сумата от 6343,10 лв., която следвало да се върне на 48 броя месечни погасителни анюитетни вноски, всяка в размер на 132,15 лв., като първата вноска била дължима на 14.04.2015 г., а последната на 14.03.2019 г. Ответникът заплатил по процесния договор сумата в размер на 3186,79 лв. Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ, поради забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, последният дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на 122,23 лв., за периода от 14.04.2017 г. до 01.04.2018 г. Поддържа, че предвид неизпълнение на задълженията за заплащане на погасителните вноски в срок, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем съгласно чл.13, ал.2, б. „а” от Общите условия. Твърди, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на 30.11.2017 г. Посочва, че вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца на 20.11.2017 г. с индивидуален договор за прехвърляне на вземания, ведно с приложение № 1 към него, сключен на основание чл.2.1 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.

Посочва, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия, като едновременно с това заявява, че към исковата молба представя заверени копия от уведомленията за извършената цесия, които моли да бъдат връчени на ответника с преписа от исковата молба. Посочва, че за процесните вземания, заявени на основание предсрочна изискуемост, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3141/03.04.2018г. по ч.гр.д. № 5416 по описа за 2018 г. на ХХII гр.с., която била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове.

При условията на евентуалност, предявява осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесите суми, на основание настъпил падеж на погасителни вноски. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.В.Г., чрез назначения й особен представител адв. Н.Т., със становище за неоснователност на предявените искове. Възразява длъжникът да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, като изтъква, че тя не възниквала автоматично, а било необходимо и уведомяване на длъжника. Поддържа, че ответникът не е уведомен и за извършената цесия. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие относно цената, дължима от цесионера за прехвърлянето. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 5416 по описа за 2018 г. на ПРС, ХХII гр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 3141/03.04.2018 г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 28.06.2018 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит № **** от 13.03.2015 г. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. (л.19 от делото), сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството му на цесионер, цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, определени и индивидуализира съгласно приложение № 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. В рамковия договор в § 3 е уговорена и покупна цена, платима от цесионера на цедента срещу прехвърлянето на вземанията. С оглед посочената уговорка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие относно цената. Процесното вземане е предмет на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017 г., видно от приложение № 1 към него. Извършването на цесията е потвърдено от цедента с потвърждение № Д-17-00238-1/ 20.11.2017 г. (л.30 от делото).

За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно пълномощно (л.34 от делото), е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства това писмо да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Представени са доказателства за изпращането му, но писмото се е върнало в цялост с отбелязване на пощенския плик „пратката не е потърсена от получателя”.

От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключения договор за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.

Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.

Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.

№ 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.

В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о. на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай, да не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Дори и да не се възприеме така изложената теза, то уведомлението за цесията е връчено на ответника – длъжник и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата фикция, видно от книжата по делото – л. 95 от делото.