Определение № 27375 от 04.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27375 гр. София, 04.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20221110116623 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по молба на назначения за особен представител на ответника по делото Д. Б.– адв. В. Н. с искане определения по делото размер на депозит за особения представител от 300 лева да бъде изменен на 763,93 лева на основание ТР № 6 на ВКС във връзка с Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответната страна по молбата и ищец по делото „И.“ чрез адв. К. Л. заявява становище за неоснователност на молбата.

При разглеждане искането за допълване съдът съобрази следното.

Предмет на делото е иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение. В момента е на етап размяна на книжа преди насрочването му. Вземайки предвид ниската правна сложност на делото към момента, и евентуална и много вероятна кратка продължителност на процеса съдът е определил ищецът да внесе 300 лева депозит за бъдещото възнаграждение на особения представител, което указание страната е изпълнила и се стига до назначаването на адвокатът, молител в настоящото произнасяне. В разглежданата молба се изтъква, че размерът не отговарял на минималния размер, определен в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет, която следвало да се прилага в случая директно.

Съдът, след анализ на приложимите норми и фактите по делото намира следното.

Цитираната от молителя Наредба с изменението от 28.03.2014г. и последващото такова според настоящия състав не следва да се прилага. Това е така, защото по силата на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС действително когато се определя юрисконсултско възнаграждение трябва да се определи размер по Наредбата – но онази Наредба, съществувала към момента на тълкуването, т.е. преди изменението й от 28.03.2014г. Тълкуването винаги е темпорално в зависимост от нормативната база към момента на постановяването му, ако ВКС имаше предвид да се прилага изменената Наредба 1 след като вече е постановено Тълкувателното решение следваше то да бъде актуализирано.

Ясна е целта на изменението от 28.03.2014г. на цитирания подзаконов нормативен акт (чийто автор дори няма нормотворчески правомощия) след като вече ТР № 6 е било факт – да се увеличат автоматичното възнагражденията. Прилагането й в този изменен вид обаче е заобикаляне на закона, тъй като ако тълкуваната норма е изменена – отпада тълкуването.

Стремежът на професионалните среди за по-високо заплащане на нашия труд е похвален, но не следва да бъде облечен в неправилно приложение и заобикаляне на правилата, които всички прилагаме. Конкретно в случая няма място за увеличение на възнаграждението, тъй като размерът е определен по справедливост, пар. 2 от същата наредба не се прилага съгласно цитираното вече ТР и съдът е свободен да определи размерът, както е и сторил.

Отделно от това определянето на възнаграждение на особен представител по конкретно дело винаги се извършва след комплексна преценка от страна на съда и по своя характер е такава по справедливост – взема се предвид не само цената на иска, а и правната сложност, евентуално отсега предвидимата продължителност и всякакви други характеристики на процесуалното представителство. Според молителя определянето се свежда до сляпото прилагане на една таблица с размери, каквато теза настоящият състав не споделя. Цената на един иск може да е много висока и правната сложност на делото да е ниска, и обратното – при ниска цена делото да мине по трудоемко и времеемко производство. Затова справедливостта изисква да се гледат всички обстоятелства едновременно, а не само цената на иска.

Цитираната Наредба има най-вече указателни функции при договарянето на адвоката с неговия клиент и в рамките на тези свободни пазарни отношения професионалната организация, каквато е Висшият адвокатски съвет /ВАС/, би могла да определя минимални прагове на възнагражденията, каквито практики има в много други професии, но в никой случай не би могло да се твърди, че с тези си действия твори задължителни норми.

Единствените нормотворци са посочени лимитативно в Конституцията на Република България и Висшия адвокатски съвет не е сред тях.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 180364/23.06.2023г. на особения представител адв. В. Н. с искане да бъде завишено определеното възнаграждение за участието му в гр. д.

16623/2022г. на СРС, 70 състав, от 300 лева на 763,93 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в седмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2