Определение № 14 от 07.01.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Благоевград , 07.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Андонова

Красимир Аршинков

Диана Узунова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20201200600811 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частeн протест на районна прокуратура - Р. против определение № 504685 от 25.11.2020г. по ЧНХД № 523/2020г. по описа на Районен съд- Р., с което е отменено постановлението на РП- Р. за прекратяване на наказателното постановление. В протеста се излагат подробни съображения за неправилност на атакуваното определение на съда, като се прави анализ на събрания в хода на ДП доказателствен материал. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното определение на РРС и потвърждаване на прекратителното постановление на прокурора.

Ведно с протеста в съда са изпратени и досъдебно производство № 68/20г. на РУ- Р. и ЧНХД № 523/20г. по описа на РРС.

След като се запозна с жалбата и материалите по делото, въззивната инстанция, намира следното:

Досъдебното производство е образувано с Постановление за това за престъпление по чл.129,ал.2,НК. По делото са разпитани множество свидетели, извършени са огледи на местопроизшествието, събрани са писмени доказателства, изготвени са съдебно-медицински експертизи във връзка с травмите на пострадалите Д. М. и К. Ц., както и ветеринаро- 1 медицинска експертиза, съдебно-техническа експертиза, съдебноикономическа експертиза и комплексна експертиза на веществени доказателства. От анализа на тези доказателства се налага извода, че на 07.04.2018г. около 20-20,50 часа пред дома на св.Д. М. възникнал /поредния/ скандал между последния и неговия син- св.Д. Д. и и от друга странасвидетелите Л. Ц., А. Ц. и К. Ц.. В хода на същия св.Л. Ц. с моторна резачка срязал входната врата, стрелките на каруцата и хълбока на коня на св.Д. М., причинявайки смъртта на животното, както и причинил лека телесна повреда на св.Д. М.. Несъмнено е установено /с медицинската документация и съдебно-медицинските експертизи/, че след инцидента св.К. Ц. е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, счупване на челюстта и обезобразяване на лицето и тялото /шия/. Спорният въпрос /между прокурора и районния съд/ е посочените телесни увреди дали са причинени на св.К. Ц. от племенника му- св.Л. Ц. по непредпазливост /така прокурора/ или от св.Д. Д. умишлено /както е приел РС в атакуваното определение/.

Съобразно правомощията си, лимитивно определени в правната норма на чл.243,ал.6,НПК първостепенният съд – в това производство- може да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване, да го измени относно основанията за прекратяване и разпореждането с веществените доказателства или да го отмени и върне делото на съответната прокуратура със задължителни указания относно прилагането на закона. В казуса районният съд е отменил постановлението на прокурора, приемайки, че същото е необосновано, постановено е при неправилен анализ на доказателствата и в противоречие със закона, като е върнал делото на РРП без указания по прилагането на закона. В мотивите към протестираното определение- предмет на въззивен контрол – районният съд е изложил различна фактическа обстановка от възприетата от прокурора в прекратителното му постановление, правейки собствен анализ на доказателствената маса. Доколкото в правомощията на съда в това производство е и преценката му за необоснованост на постановлението за прекратяване, то РРС не е излязъл извън същите. Съдът обаче си е позволил да се произнесе с категоричност /допустима единствено с присъдата/ относно деянието, авторството и вината му. Настоящият въззивен състав нееднократно 2 е твърдял, че прокурорът е господар на досъдебната фаза на наказателното производство и единствено негова е преценката какво обвинение и на кого да повдигне, респ.- за какво деяние, като в този смисъл съдът не може да изземва тези негови правомощия и респ.- замества суверенната му воля.

Срещу определението на РС-Р. в законоустановения срок е постъпил протест, който настоящият въззивен състав освен допустим, намира и за основателен по следните съображения:

Безспорно е, че по делото има условно три групи свидетелски показания тези на Ц., тези на семейството на Д. М., вкл. и на свидетелката Д. К. и нейните баща, майка и чичо и показания на т.нар. независими свидетели /съседи и полицейския служител- св.Коцаков/, от анализа на които – в съвкупност с писмените доказателства /протоколи за оглед и доброволно предаване, епикризи и медицински свидетелства, справки за съдимост, писма от дирекция „Национална система 112“ и от мобилните оператори/ и заключенията по изготвените експертизи, може да се изведе фактическа обстановка, такава каквато е възприета от прокурора, а именно че св.Д. не е държал на инкриминираните време и място моторна резачка и не той е причинил средните телесни повреди на пострадалия свидетел К. Ц..

Не се спори, че свидетелите А. Ц. и Л. Ц. до 20,00 часа изпили голямо количество алкохол и били повлияни от него, поради и което, когато св.Д. М. се обадил на св.А. Ц. да му потърси отговорност за ударения му по-рано с автомобила на баща му кон, двамата братовчеди реагирали бурно, запътвайки се към дома на св.Д. М. – А. Ц., държейки брадва, а Л. Ц.- моторна резачка марка „Щил“. Св.К. Ц. ги последвал, държейки метална тръба, като след него тръгнала и майка му –св.А. Ц.а. По пътя към къщата на св.М. горепосочените свидетели /Ц./ се разминали със св.А. С.. Когато стигнали дома на св.Д. М. св.Л. Ц. започнал да реже входната врата. Чувайки шума от моторната резачка свидетелите М., Д. и Д. К. излезли от къщата, където видели А., Л. и К. Ц.и. Последните двама повалили на земята св.М., като св.Л. Ц. с острието на работещия моторен трион причинил седем рани на лявата ръка, линейна рана на лявата предмишница, рани на дясното бедро, кръста и челото вляво на св.М.. Последният успял да се отскубне и избягал, като се обадил по телефона на св.Б. Г., че Ц. са „рипнали да ги бият“ и той тръгнал незабавно с 3 автомобила си към дома на св.М., а впоследствие със същото превозно средство завел последния в ЦСНМП-Р., където раните му били обработени и съшити.

Преди обаче да избяга св.М., св.К. Ц. се бил навел да вземе камък от земята, за да удари първия свидетел, когато усетил порязване по дясната буза и шията и паднал на улицата, но бързо се съвзел и с помощта на идващия в този момент негов син- св.Е. Ц. /който междувременно се обадил на тел.112 за помощ/ се придвижил до дома си, откъдето по-късно с лекия си автомобил отишъл до МБАЛ-Р.. Там било установено, че пострадалият К. Ц. е с разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на лицето и шията и открита фрактура на долната челюст.

Афектирани от това, че св.К. Ц. е пострадал, а св.М. -избягал , св.А. Ц. ударил с брадвата вързания пред дома на св.М. негов кон, а св.Л. Ц. срязал с острието на моторната резачка корема му и една от стрелките на каруцата.

Междувременно св.Д. и св.К. се прибрали в къщата, като последната влязла в стая на първия етаж, от прозореца на която наблюдавала ставащото пред дома им. Било отворено само едното крило на прозореца и в следващия момент другото /дясното/ било счупено с хвърлена по него от св.А. Ц. брадва /намерена на местопроизшествието, а в близост до нея и метална черна тръба/.

Действията на свидетелите Л. Ц. и А. Ц. /във връзка с хвърлената брадва по прозореца на къщата на св.М. и срязването корема на коня му/ били възприети от пристигналите на местопроизшествието свидетели С. П. и Б. П.

/предупредени от св.С., че пред дома на св.М. става нещо, а и чула виковете на св.К./, излязлата от дома си съседка –св.Х., а чувайки викове и шум от резачка от дома си излязъл и св.Х., който видял отдалечаващите от местопроизшествието А., Л. и Е. Ц., както и че откъм ул.И.“ се придвижва към дома си св.М., държейки едната си ръка, увита с кърпа. Последното било възприето и от пристигналия тогава на място св.Б. Г., който позвънил на тел.112 и не след дълго на местопроизшествието дошъл екип на РУ-Р., а покъсно и разследващ полицай.

Последният в присъствието на поемни лица и специалист-технически помощник извършил оглед на местопроизшествието и съставил протоколи за 4 това, както и фотоснимки. Същата вечер св.Д.Д. предал за нуждите на разследването два броя моторни триони без дъски и без режещи вериги, единият марка „Green Tools“, а другият- без надписи, а на следващия ден Г. З.

/живееща на семейни начала с Л. Ц./ предала на разследващия полицай 1 бр. моторен трион, марка „Shtihl“. И трите триона /моторни резачки/ били надлежно огледани и фотографирани, а впоследствие –обект на комплексна експертиза, вещите лица по която –при извършеното изследване- не са установили наличие на кръв, а поради това, че по тях е имало нефтени продукти, не са успели да фиксират и изземат от тях /резачките, обозначени като обекти с №№№ 1,2 и 3/ дактилоскопни следи.

От едноличната СМЕ на д-р Т. се изяснява, че нараняванията на св.М.

/описани по-горе/ са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му /деяние, квалифицирано като такова по чл.130,ал.1,НК/. От СМЕ, изготвена от вещите лица Х. и Г. става ясно, че разкъсно-контузните рани в областта на лицето, шията и двете предмишници на св.К. Ц. са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, че същият е получил и открито счупване на долната челюст, както и голямата разкъсно-контузна рана в областта на лицето, достигаща до дясната ключица, съчетана със счупването на челюстта е деформирала лицето и шията на този свидетел, което покрива медико-биологичния критерий обезобразяване на лицето и тялото /шията/, т.е. престъпление по чл.129,ал.2,НК. Посочените експерти приемат, че травмите на св.К.Ц. не са получени едномоментно стационарно, а в динамика и е напълно възможно при отклонение от равновесие, залитане и/или падане лицето на този свидетел да достигне с дясната си част до работещо острие на триона, преди държащият да може да го отмести /както е приел и прокурора/.

Както се посочи и прокурорът, и районният съд са изложили подробни съображения кои свидетелски показания кредитират и защо. В тази връзка въззивният съд възприема изцяло аргументите на прокурора, изложени в постановлението му за прекратяване и респ.- в протеста. Така, в подкрепа на показанията на св.М. и Д., че именно свидетелите Ц. дошли пред дома им, „въоръжени“ с моторен трион, брадва и тръба и че те самите нищо не са държали /моторни резачки, тесла и брадва, както твърдят А., Л., К. и А. Ц./ са косвените такива досежно този факт показания на свидетелите К.Х. /че св.М.

5 и сина му –св.Д. търсят от тях моторна резачка, когато им е необходима за рязане на дървата/ и Д.Х. /че чул шум само от една резачка, за каквато не се спори, че е държал и употребил св.Л. Ц./, тези на св.Коцаков /че него вечер в дома на св.М. намерил два неработещи- без режещи вериги, без дъски, а единият и без карбуратор, студени на пипане моторни триона/, на св.Б. Г. /че при пристигането си на местопроизшествието не е видял пред къщата на св.М. моторен трион/. На следващо място, районният съд превратно е анализирал показанията на свидетелите Д., М. и К., че нито един от тях не съобщавал да е чул или забелязал св.Л.Ц. да реже входната врата на къщата преди да е била причинена телесната повреда на чичо му. Напротив, и тримата са последователни в показанията си, че шумът от моторен трион ги е мотивирал да излязат от дома си и тогава видели, че именно св.Л. Ц. реже входната им врата. Освен това показанията на св.Д. и К. относно хвърлянето на брадва и счупването на прозореца на стаята, в която е била последната се потвърждават и от останалия доказателствен материал. Показанията на свидетелите М., К. и Д. са еднопосочни и логични и са в синхрон и с косвените такива /освен на горепосочените свидетели/ на свидетелите С., П. и Георгиева. От друга страна, са налични противоречия в показанията на свидетелите А. Ц., Л. Ц. и К. Ц. относно това какво са държали при пристигането им пред дома на св.М. последния и сина му –св.Д.. Така, св.А.