Решение № 188 от 03.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Враца, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20221420103128 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. М. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** и Е. М.

И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу П. Б. А. с ЕГН ********** и адрес гр. *****.

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на поземлен имот XXI, образуван от поземлен имот № 500.1241 в квартал 53 по регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Общ. К., с административен адрес гр.

*****, а ответницата е собственик на съседния поземлен имот XX, образуван от поземлен имот № 500.1241 в квартал 53 по регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Общ. К., с административен адрес гр. *****. Непосредствено след придобиването на имота през месец май 2022 г. ответницата започнала ремонт на находящата се в същия имот къща, част от който било изграждането на септична яма в имота на ответницата на не повече от един метър от регулационната линия на двата имота, на една линия и в непосредствена близост със сондажа на ищците, от който те черпят вода за битови нужди и който е регистриран като водовземно съоръжение за добиване на подземна вода в Басейнова дирекция гр. Плевен, клон Враца под № РКГЗ-01103-16/30.11.2006 г. Тъй като строящата се яма не отговаряла на законовите, технически и санитарно-хигиенни изисквания, ищцата Т. И. подала сигнал до Общ. К., чиито служители изготвили на ответницата предписание да премахне ямата. Ответницата се съобразила, прекратила изграждането и заринала строящата се яма. Непосредствено след това обаче ответницата 1 започнала изграждането на нова яма в имота си на място, което било съобразено с изискванията на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за отстояние поне три метра от регулационната линия между двата имота, но не е и с изискванията на чл.

18 от Наредба № 2 от 01.08.1989 г. за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, а именно ямата да бъде изградена на отстояние поне 25 метра от водоизточника по посока на наклона на подпочвените води, като се съобрази вида и структурата на почвите. Поддържа се, че изгражданата по този начин от ответницата яма уврежда качеството на водите, черпена от ищците и незаконосъобразно смущава правото на ползване на изградения в имота на ищците сондаж за вода според предназначението му.

Искането към съда е да осъди ответницата да премахне изградената от нея септична яма в поземлен имот XX, образуван от поземлен имот № 500.1241 в квартал 53 по регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Общ. К., с административен адрес гр. *****. Претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответницата П. Б. А. е постъпил писмен отговор, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че посоченият в исковата молба сондаж в имота на ищците няма характер на водовземно съоръжение за добиване на подземна вода, а представлява водовземно съобъжение тип „ръчна помпа“, което не е за питейно-битови нужди, а за поливане. С оглед на това се поддържа, че сондажът не се ползва от нормативна защита и за него не се прилагат изискванията на Наредба № 2 от 01.08.1989 г. за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, а отделно септичната яма в имота на ответницата е изградена от бетонни бурета, които не позволяват разливането на отпадни води в почвата, след издадено разрешение от Общ. К. и в частта от имота в близост до единствената улица, с която същият граничи, тъй като след въвеждането й в експлоатация ответницата ще е длъжна периодично да извозва отпадните води.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от представените нотариален акт за покупко-продажба № 114, т. IV, дело № 1361/1967 г. на Ц. Т.-Врачански народен съдия, удостоверение с изх. № 114/05.07.2022 г. на Общ. К., скица № 311/05.07.2022 г., удостоверение с изх. № 94-Е.408-1/16.07.2020 г. и удостоверение с изх. № 94-т.3325/29.08.2022 г., и двете на Общ. К., нотариален акт № 68, т. II, рег. № 1564, дело № 148/2022 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара и скица № 202/09.05.2022 г. на Общ. К., че ищците Т. И. и Е. И. са съсобственици по наследство на поземлен имот № 500.1241 в квартал 53 по регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Общ. К., с административен адрес гр. К., ******, а ответницата П. А. е собственик по силата на покупко-продажба на съседния поземлен имот XX, 2 образуван от поземлен имот № 500.1241 в квартал 53 по регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Общ. К., с административен адрес гр.

******.

Видно от приложените на л. 48 и 49 от делото писмени доказателства, изграденото в имота на ищците водовземно съоражение е надлежно регистрирано в Басейнова дирекция „Дунавски регион“ като такова за задоволяване на собствени потребности на гражданите по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.

По делото е изготвено и прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява следното: в собствения на ищците имот № 500.1241 е изграден сондаж за подземни води, който се намира на 3,00 метра от оградата на собствения на ответницата съседен поземлен имот XX, образуван от поземлен имот № 500.1241 в квартал 53 и на 7,50 метра от уличната регулация (за този сондаж ищците представиха доказателства, че е регистриран като водовземно съоръжение за задоволяване на собствени потребности на гражданите по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите). В имота на ответницата е изградена изгребна яма, която е на разстояние 7,30 метра от оградата на ищците, на 9,30 метра от уличната регулация и на 10,46 метра от сондажа в имота на ищците. Ямата е изградена въз основа на виза, издадена от Главния архитект на Общ. К., предоставена на вещото лице, в която е указано изграждането на водоплътна изгребна яма на разстояние не по-малко от 3,00 метра от границите на съседния имот. Двата имота са равнинни, без денивелация между тях. Изградената от ответницата изгребна яма не отговаря на чл. 18 от Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съораженията за питейно-битово водоснабдяване (отменена през 2000 г.), но отговаря на действащата Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Не е ясно дали изградената от ответницата изгребна яма е водоплътна, т.е. дали има водоплътно дъно и дали между стоманобетоновите пръстени, от които е изградена, има водоплътно замонолитване.

Заключението на съдебно-техническата експертиза беше оспорено в съдебно заседание от пълномощника на ищците с искане за допускане на допълнителна техническа експертиза за отговор на въпросите дали изградената от изградената от ответницата изгребна яма има бетонно дъно, дали стоманобетонните пръстени, от които е изградена, са уплътнени по необходимия начин и дали ямата отговаря на санитарно-хигиенните изисквания, а не само на техническите такива, като за целта беше нужно да се изгребе ямата, да се почисти и разкопае. Съдът отхвърли искането за допълнителна съдебно-техническа експертиза, като прие, че изготвянето й не би допринесло за изясняването на предмета на делото.

Съдът възприема изцяло като обективно и компетентно заключението на съдебнотехническата експертиза.

При така установеното, съдът достигна до следните изводи:

3

Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или бездействие, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимирано по иска по чл. 109 от ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да е и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.

За уважаване на предявения от тях иск ищците следваше да докажат, че са съсобственици на поземлен имот XXI в гр. К., че ответницата е собственик на поземлен имот XX в гр. К., че в имота на ответницата е изградена септична яма, че същата е построена в разрез с приложимите нормативни изисквания, че ямата пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците, както и че бездействието на ответницата да премахне ямата е протИ.правно.

В исковата молба подробно е развита тезата, че построената от ответницата изгребна яма не е съобразена със санитарно-хигиенните изисквания на чл. 18 от Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съораженията за питейно-битово водоснабдяване (отменена), която съдът приема за доказана от заключението на съдебнотехническата експертиза.

В чл. 87, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е предвидено, че в населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води в имоти, предвидени с подробен устройствен план за ниско застрояване, се заустват във водоплътни изгребни ями или се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води. Водоплътните изгребни ями и съоръженията за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води следва да отговарят на изискванията на чл. 41 и чл. 47, ал. 2, както и на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания, както и на техническите изисквания, определени в наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.

Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установено, че изграждането от страна на ответницата на изгребна яма е при спазване на изискването на чл.

47, ал. 2 от ЗУТ и при наличие на виза, издадена от Главния архитект на Общ. К., която съгласно действащото законодателство е единственият необходим за такъв строеж строителен документ. Ямата отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово 4 водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Също от заключението на вещото лице съдът приема, че спорен между страните е въпросът дали изградената в имота на ответницата изгребна яма е водоплътна и на този въпрос експертизата не е дала категорично заключение поради необходимостта да се изгребе ямата, да се почисти и разкопае.

Предвид съвпадащите по този въпрос твърдения на страните, съдът приема, че изгребната яма в имота на ответницата е изградена през 2022 г., с оглед на което за нея не се прилага Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съораженията за питейно-битово водоснабдяване, а се прилага Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, поради което твърденията на ищците, че построената от ответницата изгребна яма не е съобразена със санитарно-хигиенните изисквания на чл. 18 от Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съораженията за питейно-битово водоснабдяване (отменена), макар и доказани, се явяват неотносими към предмета на доказване.