Решение № 949 от 30.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Варна, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110200799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. Н. З., ЕГН ********** с адрес гр.Аксаково, ж.к.“Надежда“№1, вх.3, ет.2, ап.36, чрез процесуален представител адв. К. Т. от АК - гр. Варна против Наказателно постановление № 24-0445-001052, издадено на 31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в него.Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв.П. Г.. Същият поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото адв.Г. пледира за отмяната на НП, тъй като счита, че за възз. не е установено по категоричен начин, че именно той е управлявал автомобила.

Въззиваемата страна, Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител-юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2024г., около 02:52 часа св. К. Н. Н. и В. Д. П., двамата полицейски органи при РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна се намирали на пътя между гр.Игнатиево и гр.Аксаково, като извършвали проверки във връзка с изоставен на пътното платно автомобил. Там били и други служители на специализираните полицейски сили при ОД на МВР-Варна. В същото време по пътя от гр.Игнатиево към гр.Аксаково, с лек автомобил марка “Фолксваген Пасат“, с рег.№Т 8515 КК, собственост на Георги Н. З. ЕГН ********** се придвижвал възз. Х. З.. При наближаване на полицейските служители възз. спрял в близост до тях. Органите на реда му подали знак да продължи движението си, при което възз. започнал да форсира автомобила, да го премества напред-назад, без да може да потегли. Горното пътно поведение привлякло вниманието на органите на реда и те решили да извършат проверка на водача. Полицейските служители осветили автомобила на възз. и му подали знак да отбие и спре. Възз. преустановил движение и органите на реда предприели проверката, като разпоредили на водача да излезе от автомобила.

При излизане на възз. З. от автомобила, органите на реда преценили, че същият се държи неадекватно, като според тях бил в нетрезво състояние. Чрез документите му за самоличност и СУМПС те установили самоличността му като Х. Н. З.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, като му разяснили и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.З. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като заявеният от него отказ бил възприет както от св.Н.. Възз. отказал тест и за употреба на алкохол. Предвид отказа на водача, св.Н. издал на възз.талон за медицинско изследване № 276905, в което вписал, че той отказва да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с Drager Drug Test-5000 с фабричен номер ARMF-0099, както и че трябва да се яви МБАЛ Св.Анна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 02:52ч., както и че възз. следва да се яви във МБАЛ Св.Анна до 50 мин от часа на връчване на талона-връчен в 03:45ч. Възз. отказал да подпише талона за изследване, което било удостоверено с подписа на полицейски служител В. Д.

П..

Св.Н. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП, тъй като отказва тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не изпълни предписание за химико-токсилогично лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел В. Д. П.. Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.02.2025г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, които 2 съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетеля К. Н. Н.– очевидец на отказа за тестване с Drager Drug Test-5000. В своите показания, органите на реда са категорични, че именно възз. е бил лицето, което са установили при пътната проверка на 07.12.2024г. да управлява лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с рег.№Т 8515 КК на пътя от гр.Игнатиево към гр.Аксаково. Органите на реда са и категорични, че самоличността на водача е установена чрез представените от него лични документи, в това число и СУМПС.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 24.02.2025г. чрез ССЕВ, видно от разпечатката от системата/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния.

Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Drager Drug Test-5000.

3

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ , с рег.№Т 8515 КК на 07.12.2024г, около 02:52 ч. по път VA R 2024 от гр.Игнатиево към гр.Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drug Test-5000. Същите фактически обстоятелства, се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че за лицето не е постъпила кръвна проба за изследване. В обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по второто предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.

В този смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други. Съдът не споделя изложеното в жалбата, че с издаването на НП предмет на разглеждане на настоящото дело е допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“ при положение, че срещу въззивника е издадено и Наказателно постановление № 24- ***, издадено на 31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП / за отказ да бъде тестван за употреба на алкохол по същото време и на същото място/, предмет на разглеждане по АНД № 800/2025г. по описа на ВРС. По този въпрос е налична задължителна съдебната практика, а именно ТР № 13/2021г. по Тълкувателно дело № 1/2021г. на Общо събрание на Върховния административен съд, в която е посочено, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в 4 кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. Затова и съдът намира, че изцяло в духа на закона и задължителната съдебна практика АНО е издал две НП за две отделни и самостоятелни нарушения на разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП /предмет на настоящото производство/ и разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП /предмет на АНД №800/2025г. по описа на ВРС.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи: Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Показанията на разпитания свидетел – полицейски служител са последователни, логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, непосредствено след управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотични вещества, състоял се на мястото на проверката. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от св.Н.. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, а напротив категорично е отказал тестване, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства З. да е съдействал на проверяващите с оглед извършването на проверка за наркотици. Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда, възприето от органите на полицията, че отказва да бъде тестван и да подпише документите във връзка с извършената му проверка.