Решение № 233 от 03.11.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Елин Пелин, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100812 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба С. В. Б., ЕГН ********** против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********** по предявен отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 15666.67 лева, от които главница в размер на 14114,12 лева и просрочени лихви в размер на 1552,55 лева, както и законна лихва от датата на подаване на молбата в съда, до окончателното изплащане на дължимото вземане, както и сумата от 313.00 лева направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2007 г. по гр.д. № 19/2007 г. по описа на РС Д..

С Решение №217/25.07.2025 г. по т.д. №1583/2024 г., по описа на ВКС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с указания за конституиране на основание чл. 227 ГПК на „Банка ДСК“ АД като правоприемник на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД и постановяване на съдебен акт спрямо надлежните страни.

С определение от 25.08.2025 г. съдът е конституирал на основание чл.227 от ГПК като ответник по делото „Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н О., ул.

М. № 19 Телефон: **********, представлявано заедно от С.Л.С. и Б.Ф.С., като правоприемник на преобразуващото се дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

1

Ищецът излага твърдения, че е длъжник по изпълнително дело № 20158810400322 по описа на ЧСИ П.М. - рег. №..... по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС С.. Сочи, че изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист издаден на 29.01.2007 г. по гр.д. № 19/2007 г. по описа на РС Д.. По силата на този изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ размер от 15666.67 лв., от които: главница в размер на 14114,12 лева и просрочени лихви в размер на 1552,55 лева, както и законна лихва от датата на подаване на молбата в съда 02.01.2007 г. до окончателното изплащане на дължимото, и направени по делото разноски в размер на 313.00 лева.

Сочи, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника вземането си от ищеца С.

Б., ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. По образуваното изпълнително дело на ищеца бил наложен запор върху трудовото възнаграждение за събиране на дължимите суми.

Ищецът твърди, че не дължи горепосочените суми за главница и лихви, както и съдебни разноски, тъй като вземането на ответника по издадения изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. В случая към момента на образуване на изпълнителното производство, вземанията на взискателя по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Сочи, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист е първото действие, с което кредиторът предприема действия по принудително събиране на вземането си, поради което макар и да не е елемент от изпълнителното производство, тази молба следва да се разглежда като предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и прекъсва давността за вземанията, предмет на молбата. Сочи, че когато изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, както е в конкретния случай, не е налице вземане установено със съдебно решение, тъй като разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е резултат на спорно исково производство и поради това не се ползва със сила на присъдено нещо. Поради това нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима и новата 2 давност за вземането по изпълнителния лист е с продължителността на първоначалната давност за съответния вид вземане. Сочи, че в случая вземанията по издадения изпълнителен лист са за дължими суми за главница и за лихва за забава. Поради това вземането за главница, попада в хипотезата на чл.110 от ЗЗД и за него следва да важи общата петгодишна погасителна давност, а вземанията за лихви попадат в хипотезата на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.

Сочи, че изпълнителния лист е издаден на 30.01.2007 г. и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност, която е петгодишна за присъденото вземане за дължима главница - чл.110 от ЗЗД и съответно тригодишна за вземанията за присъдени лихви - чл.111 б. „в“ от ЗЗД. Молбата на ответника за образуване на изпълнително производство е подадена на 20.05.2015 г. - т.е. след изтичане на посочените давностни срокове, считано от 30.01.2007 г. - датата на издаването на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 19/2007 г. по описа на РС Д.. Ето защо към момента на образуване на изпълнителното дело срещу ищеца вземането по издадения изпълнителен лист за присъдени главница и лихви за забава е било погасено по давност.

Твърди, че вземането е било погасено дори още преди сключването на Договора за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който сочи, че иска е допустим, но неоснователен.

Не спори, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника вземането си от ищеца С. Б., ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Твърди, че на ищеца е изпратено писмо с обратна разписка в изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, като същият е уведомен за извършената цесия и с връчването на Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 322/2015 г. по описа на ЧСИ П.М..

Твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2005 г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ищеца сумата от 14500.00 лева, които са изцяло усвоени от кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2012 г.. Поради системно неплащане на дължимите вноски, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем. На 02.01.2007 г. „Банка ДСК“ ЕАД предприела действия по събиране на кредита 3 по съдебен ред и въз основа на подадена в Д.ския районен съд молба по реда на чл.237, буква „в“ от ГПК /отм./ било образувано гр.д. № 19/2007 г. по описа на РС Д., който издал изпълнителен лист от 30.01.2007 г., съгласно който ищецът следва да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 14114,72 лева главница, ведно със законната лихва от 02.01.2007 г. до окончателното изплащане и сумата от 1552,55 лева просрочени лихви, 313.00 лева разноски по делото.

На основание издадения изпълнителен лист на 02.04.2007 г. „Банка ДСК“ ЕАД подала молба за образуване на изпълнително дело срещу С. В. Б. въз основа на която пред ДСИ при РС Д. било образувано изпълнително дело № 22/2007 г.. С молбата било поискано извършването на опис и продажба на движими вещи на длъжника. На 28.04.2007 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, като длъжникът не е подал възражение в седемдневния срок по чл.250, ал.1 от ГПК /отм./ и не се е възползвал от тази възможност. Сочи, че по изп.дело № 22/2007 г. е извършен опис на движими вещи на длъжника, като съгласно Обявление № 1 на ДСИ в периода от 10.08.2007 г. до 10.09.2007 г. се е провеждала публична продан, която с Протокол от 11.09.2007 г. е обявена за нестанала. На 25.09.2007 г. е подадена молба от взискателя да бъде извършена нова публична продан на описаните движими вещи.

Сочи, че по силата на сключения Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подало молба за конституиране като взискател по изпълнително дело № 22/2007 г. по описа на ДСИ при РС Д. и с разпореждане от 28.05.2014 г. на ДСИ „ОТП Факторинг България“ ЕАД е конституирано като взискател. С молба от взискателя по изпълнително дело № 22/2007 г. по описа на ДСИ при РС Д. е поискано прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ К.Д. с район на действие ОС Пловдив. С протокол от 28.05.2014 г. делото е прекратено и е изпратено на ЧСИ К.Д. с район на действие ОС Пловдив, като е преобразувано под № 201481804000305. С постановление от 08.08.2014 г. изпълнително дело № 201481804000305 е прекратено на основание чл.433, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция. С протокол от 16.04.2015 г. е взет оригиналът на изпълнителния лист по делото, като взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника с посочен изпълнителен способ налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника до ЧСИ П.М. с район на действие ОС С. с вх. № 06082/20.05.2015 г., като делото е образувано 4 под № 322/2015 г.

Сочи, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 5865/25.05.2015 г. длъжникът С. Б. е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело, както и за сключения Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г., като длъжникът е подал възражение по връчената му нова покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М., въпреки, че срокът за подаване на възражение е бил изтекъл и за възможността е била преклудирана поради връчена вече покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 22/2007 г.

След образуване на изп.дело № 322/2015 г. по описа на ЧСИ П.М. по молба на взискателя с посочване на конкретен изпълнителен способ на 27.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в ТП „............................. - с.О., Общ.Е.П.“, като на 15.06.2015 г. по делото започват ежемесечно да постъпват суми във връзка с наложения запор на трудовото възнаграждение. На 26.06.2015 г. е вписана възбрана върху следния имот, собственост на ищеца - ид.ч. от УПИ Х-197 в кв.17 по ПУП на с.Т., Община Д., Област С. с площ 561 кв.м., ведно с построената върху имота сграда на два етажа със застроена площ от 80 кв.м.

Сочи, че на 11.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в Търговска банка АД. На 12.02.2020 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение в Институт за гората.

Сочи, че в периода от 15.06.2015 г. до 05.12.2022 г. по делото са постъпвали ежемесечно суми, като изп.дело № 322/2015 г. по описа на ЧСИ М. не е перемирано, нито вземането се е погасило по давност.

Сочи, че в молбата за образуване на изп. дело № 22/2007 г. на ДСИ при РС Д. е бил посочен конкретен изпълнителен способ - опис и продажба на движими вещи на длъжника, с което давностният срок е бил прекъснат.

Предвид Тълкувателно постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС в случая по време на изпълнително дело № 22/2007 г.; изпълнително дело № 305/2014 г. и в началото на изпълнително дело № 322/2015 г. погасителната давност за вземането не е текла. Същата е започнала да тече отново на 26.06.2015 г. по изпълнително дело № 322/2015 г. поради което спорното вземане не е погасено по давност и по изпълнително дело № 322/2015 г. не е настъпила перемпция, което се установява от плащанията отразени на гърба на изпълнителен лист № 22/29.01.2007 г. издаден по гр.д. № 19/2007 г. на РС Д..

5

Сочи, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че за част от вземанията се прилага по-кратката тригодишна давност относно присъдените лихви, тъй като за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения при договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части.

По изложените доводи моли съдът да отхвърли изцяло иска като неоснователен.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна: