Определение № 557 от 06.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20214000500453 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 435 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Спарки” АД (в несъстоятелност), ЕИК 117010838, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Розова долина“ № 1, представлявано от синдика В. Ст. Ст., със служебен адрес: гр. София, *********, против Определение № 552/17.08.2021 год., постановено по в. гр. д. № 495/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Спарки“ АД (в несъстоятелност), гр. Русе, представлявано от синдика В.С. против Постановление за възлагане № 7285/02.07.20221 г. по изп. дело № 20208330400362 на ЧСИ В. М., с рег. № 832 в Регистъра при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Посочени са съображения, че извършеното от съда тълкуване на нормата на чл. 435, ал. 3, пр. 3 от ГПК е неправилно. Посочва се, че с Решение № 46/21.06.2021 год., постановено по т.д. № 69/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Спарки“ АД, открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството. Твърди се, че решението е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 25.06.2021 г., като съдът не е съобразил, че към датата на издаване на процесното постановление за възлагане, имуществото, предмет на възлагане е било възбранено. Излага се, че решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено на 21.06.2021 г., а постановлението за възлагане – на 02.07.2021 г. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС на РБ, според която нормата на чл. 638 от ТЗ намира 1 приложение в случаи, в които фактическият състав на публичната продан не е завършен – не е издадено постановление за възлагане преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което следва от обстоятелството, че публичната продан се счита за неприключила, тъй като не е постановен крайният акт от фактическия състав.

Излага се още, че съдът правилно е възприел факта, че с Постановление от 25.06.2021 г. производството по изпълнителното дело е спряно по отношение на „Спарки“ АД, но независимо от това е приел, че извършеното изпълнително действие – издаване на постановление за възлагане, не е акт, който подлежи на обжалване, като не се е съобразил с нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Направено е искане да бъде отменено Определение № 552/17.08.2021 год., постановено по в. гр. д. № 495/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе, като неправилно.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от лицата, които участват като насрещна страна по делото.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 495/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на жалба на „Спарки” АД (в несъстоятелност), ЕИК 117010838, представлявано от синдика В. Ст. Ст., срещу Постановление за възлагане № 7285/02.07.2021 год. на недвижими имоти по изпълнително дело № 362/2020 год. по описа на ЧСИ В. М., peг. № 833 в Регистъра при КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Русе.

В мотивите на жалбата е посочено, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. По същество доводите, изложени в жалбата пред окръжния съд са идентични с тези, които се поддържат и пред настоящата инстанция, а именно, че с Решение № 46/21.06.2021 год., постановено по т.д. № 69/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Спарки“ АД, открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството; свикано е първо събрание на кредиторите с дневен ред по реда на чл. 679 от ТЗ. Твърди се, че решението е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 25.06.2021 год. Излага се, че решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено на 21.06.2021 год., а постановлението за възлагане – на 02.07.2021 год. Посочва се, че съобразно правната доктрина, вещнопрехвърлителният ефект по смисъла на чл. 496, ал. 2 от ГПК настъпва след като постановлението за възлагане влезе в сила. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС на РБ, според която нормата на чл. 638 от ТЗ намира приложение в случаи, в които фактическият състав на публичната продан не е завършен - не е издадено 2 постановление за възлагане преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което следва от обстоятелството, че публичната продан се счита за неприключила, тъй като не е постановен крайният акт от фактическия състав. Моли съда да отмени обжалваното Постановление за възлагане № 7285/02.07.2021 год. на недвижими имоти по изпълнително дело № 362/2020 год. по описа на ЧСИ В. М., peг. № 833 в Регистъра при КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Русе.

С обжалваното Определение № 552/17.08.2021 год., постановено по в. гр. д. № 495/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Спарки” АД (в несъстоятелност), представлявано от синдика В.С. против действия на ЧСИ В. М. по изп. дело № 362/2020 год. – Постановление за възлагане на недвижими имоти № 7285/02.07.2021 год. и производството по делото е прекратено.

За да постанови горния резултат, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, защото е основана на оплаквания извън лимитативно изброените в чл. 435, ал.

З от ГПК.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Съобразно чл. 435, ал. 3, пр. 3 от ГПК, постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ е осъществено уеднаквяване на практиката по отношение на това кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Съобразно приетото разрешение в т. 8 от цитираното ТР на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител в тази хипотеза е сведена до лимитативно изброените от Върховен касационен съд на Република България случаи, което изключва всяко разширително тълкуване.

В настоящия казус, изложените в жалбата възражения не попадат в обхвата на проверката при обжалване на постановлението за възлагане, защото имат отношение към незаконосъобразното провеждане на публичната продан – действия, които са извън лимитативно посочените в чл. 435, ал. З от ГПК. Те не съставляват действия по наддаването, нито касаят възлагането по най-високата цена, поради което и не покриват хипотезата на чл.

435, ал. 3 от ГПК, за да бъдат разгледани по същество. В този смисъл оплакванията в настоящата жалба са в разрез с правната норма и трайно установена съдебна практика, поради което се явяват несъстоятелни. Като предпоставка за обжалване законодателят 3 посочва не „ненадлежно извършване на публична продан”, а само „ненадлежно извършване на наддаването”. Стесненият кръг на имащите право да обжалват, отнесен към предмета на обжалване, налага категоричен извод, че при позоваване в жалба на основанието на чл. 435, ал. 3 от ГПК, трябва да се посочат и изследват само нарушения, пряко свързани с процеса на наддаването или с невъзлагането на имуществото по най-високата предложена цена, а не нарушения, свързани с целия изпълнителен процес. Гражданският процесуален кодекс ограничава възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите, свързани с обжалване действията и отказите на съдебния изпълнител.

От съображения за пълнота на изложението следва да се посочи също, че цитираното в жалбите пред окръжния съд и пред настоящата инстанция Решение № 55/20.05.20201 год., постановено по гр. д. № 3415/2020 год. на ВКС на РБ е неотносимо към предмета на производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Посоченият съдебен акт е постановен в производство по предявен установителен иск за собственост и съдържа произнасяне на ВКС на РБ по въпроса за противопоставимостта на постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, спрямо длъжника и кредиторите на несъстоятелността. Обсъдената в решението хипотеза е специфична и надхвърля границите на съдебен контрол по отношение на постановлението за възлагане, поради което не може да бъде обсъждана в производството по чл. 435, ал. 3 от ГПК. В конкретния случай, доводите, които жалбоподателят черпи от цитираното решение, не са в състояние да обосноват и допустимост на депозираната пред окръжния съд жалба.

Определението на окръжния съд е съобразено и е постановено в съответствие със закона и с цитираното по-горе тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата.

С оглед на изложеното, подадената жалба е недопустима и правилно не е била разгледана от окръжния съд по същество.

По гореизложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното Определение № 552/17.08.2021 год., постановено по в. гр. д. № 495/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 437, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 552/17.08.2021 год., постановено по в. гр. д. № 495/2021 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Спарки” АД (в несъстоятелност), ЕИК 117010838, със седалище и 4 адрес на управление: гр. Русе, ул. „Розова долина“ № 1, представлявано от синдика В. Ст.

Ст., със служебен адрес: гр. София, *********, против действия на ЧСИ В. М. по изп.дело № 20208330400362 – Постановление за възлагане на недвижими имоти – собственост на длъжника № 7285/02.07.2021 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5