Решение № 2512 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509385 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20094771/21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, е оставена без уважение молба с вх. № 25016141/12.04.2023 г., уточнена с молба с вх. № 25022449 от 30.05.2023 г. от М. Г. З., със заявено искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, решение

№ 20222299/12.10.2020 г.

Подадена е въззивна жалба от М. Г. З. срещу решение № 20094771/21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че предмет на преценка при постановяване на решение, с което съдът се произнася по молба за поправка на очевидна фактическа грешка, е единствено съответствието на действителната воля, изразена в основното решение, с диспозитива на решението. Твърди, че въпреки изложените мотиви за незаконност на уволнението, извършено с първото предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, с диспозитива на решението съдът се е произнесъл само 1 по законността на уволнението, извършено с предизвестието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за което впоследствие е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но не и по законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което е следвало да направи в съответствие с избрания от ищцата начин на предявяване на обективно съединените искове. Поддържа, че макар ищцата да е конкретизирала изрично начина на обективно съединяване на предявените искове за незаконосъобразност на уволнението, и в мотивите на решението СРС да е обсъдил законосъобразността и на двете уволнения, в диспозитива на решението съдът е изразил воля само по заявеното при условията на евентуалност основание, за което се отнася заповед № 376/10.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което се твърди, че е налице очевидна фактическа грешка в решение № 20222299/12.10.2020 г. по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, тъй като в диспозитива на решението липсва произнасяне по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на прекратяването на трудовия договор, извършено с предизвестието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20094771/21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, като постанови изричен диспозитив по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като незаконно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „С Плюс С – С. Т.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Твърди, че иск за отмяна на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е бил предмет на делото пред СРС, поради което в диспозитива на решението съдът се е произнесъл единствено по уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, постановено по реда на чл. 247 ГПК, въззивният съд намира следното:

Съгласно трайната практика на ВКС явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск на съда да се произнесе в диспозитива на решението, пропуск да се отрази в диспозитива на съдебното решение волята на съда , личаща от мотивите му. В този смисъл са Определение № 672/01.08.2016 г. по т. д. № 2570/15 г. на ВКС, II т. о., Решение № 38/01.02.2012 г. по гр. д. № 343/11 г. на ВКС, I г. о., Решение № 50157/14.10.2022 г. по гр. д. № 1923/21 г. на ВКС, III г. о. и други.

Видно от мотивите на решение № 20222299/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. на СРС, 77 състав, съдът е приел по отношение на уволнението, извършено с предизвестието от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т.

5 КТ, че е незаконосъобразно, тъй като предизвестието от 09.03.2020 г. не е мотивирано – в него не са посочени конкретните липсващи качества на ищцата за ефективно изпълнение на трудовите задължения, като обективно и трайно състояние, което й пречи да ги изпълнява /стр. 11, абзац 1 от решението/.

Видно от мотивите на решение № 20222299/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. на СРС, 77 състав, съдът е приел по отношение на уволнението, извършено с предизвестието от 10.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т.

3

2 КТ, че е незаконосъобразно, тъй като за да е налице надлежно упражнено право на работодателя да прекрати трудовия договор на това основание, следва в предизвестието да е конкретизирана приложената хипотеза по чл.

328, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата /стр. 11, абзац 3, изр. последното от решението/.

По отношение на заповед № 376/10.04.2020 г. в мотивите на решение № 20222299/12.10.2020 г. по гр. д. № 22824/20 г. на СРС, 77 състав, е прието от съда, че макар да не реферира изрично към предизвестието от 10.03.2020 г., същата е издадена именно с оглед на него, като в нея е конкретизирано основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, но това не може да санира незаконосъобразността на уволнението, тъй като тя се преценява към момента на издаване на предизвестието, което има конститутивен характер /стр. 11, абзац последен от решението/.

Същевременно в диспозитива на решение № 20222299/12.10.2020 г. по гр. д. № 22824/20 г. на СРС, 77 състав, съдът е посочил, че „Отменя по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на М. Г. З., с ЕГН:

**********, със заповед № 376/10.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от управителя на „С Плюс С – С. Т.“ ООД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1505, район Слатина, ул. „*******“.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20222299/12.10.2020 г. по гр. д. № 22824/20 г. на СРС, 77 състав, в частта му, касаеща липсата на диспозитив за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като незаконно, е основателна. Това е така, тъй като е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда, обективирана в мотивите на решението, че уволнението, извършено с предизвестието от 09.03.2020 г., по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и уволнението, извършено с предизвестието от 10.03.2020 г., по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, са незаконни, и обективираната в диспозитива на решението воля за незаконност на уволнението само на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за което се отнася заповед № 376/10.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

4

Ето защо, молбата по чл. 247 ГПК от М. Г. З. следва да се уважи като основателна, като се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20094771/21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, и се постанови изричен диспозитив за отмяна като незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.

Г. З., извършено с предизвестие от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, издадено от управителя на „С Плюс С – С. Т.“ ООД.

Поради разминаване между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20094771/21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 25016141/12.04.2023 г., уточнена с молба с вх. № 25022449 от 30.05.2023 г. от М. Г. З., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20222299/12.10.2020 г., постановеното по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20222299/12.10.2020 г. по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, като се постанови изричен диспозитив, с който да се отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на М.

Г. З., извършено с предизвестие от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, издадено от управителя на „С Плюс С – С. Т.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1505, район Слатина, ул.

„*******.

По разноските по делото:

Предвид изхода на спора право на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство има въззивницата. Видно от представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023 г. уговореното в него адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. касае процесуалното представителство по молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение само пред Софийския районен съд, но не и пред въззивната инстанция, поради което в полза на въззивницата не следва да се присъждат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

5

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20094771/21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20222299/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 22824/20 г. по описа на СРС, 77 състав, като на стр. 13, ред 24, вписва следния диспозитив:

„ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на М. Г. З., ЕГН: **********, извършено с предизвестие от 09.03.2020 г. по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, издадено от управителя на „С Плюс С – С. Т.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1505, район Слатина, ул. „*******“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6