Решение № 3443 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3443 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110163573 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от А. Л. М., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, за осъждане на ответника Я. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща главница по сключен между страните устен Договор за заем от 22.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2024 г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща получена без основание сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2024 г., около 15ч., в офис на автокъща, намираша се в /адрес/, ищеца е предоставил в заем на ответника сумата от 4000 лв., за закупуване на лек автомобил на стойнсот 10000 лв. Сумата била преброена пред М.Р.С..

Ответника обещал да върне сумата до 31.07.2024г., но това не се случило, въпреки многократните разговори след тази дата.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска при възражение, че не е получавал сумата от 4000,00 лв. от ищеца. Твърди, че на посочената дата не се е намирал в офиса на автокъщата. Твърди, че между него и ищеца е водена кореспондеция за други и все още неразрешени имуществени спорове.

Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Г., която поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е постъпила писмена защита.

Ответника, редовно призован, се явява лично и с С., която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

1

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно удостоверение на СДВР, отдел П.П., от 05.09.2014г. на името на ответника има регистриран л.а. марка Ф.Г., с ДКН ********.

Съгласно постъпили писма от „А.Б.“ и „Й.Б.“ ЕАД, съгласно които тел. №********** не е регистриран в тяхната мрежа.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е направило екранни снимки от системата на „С.Х.“ ЕООД, относно регистрираните клиенти на фитнес центъра, с кой треньор са тренирали и името на служителя, който е бил на работа на 22.04.2024г. Вещото лице дава заключение, че наличните данни в софтуера, са същите, каквито са били и на 22.04.2024г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.В.И., А.А.Л. и А.Г.Г..

Свидетеля И., посочва, че присъствал на срещата между ищеца и ответника, която се състояла в /адрес/, в сграда на /адрес/. Двамата си говорили, че на Я. му трябвала допълнителна сума, която да даде, за да си закупи кола. Тримата били в офиса на човека, който щял да предостави автомобила. Тримата коментирали условията за закупуване на колата и Я. помолил А. да му даде сумата от 4000 лева, които преброили пред него.

Свидетеля не участвал в броенето, но всеки от останалите трима преброил парите поотделно. А. предал сумата на Я., за да може последния да закупи автомобил, като Я. обещал да върне парите на А. в рамките на 2 месеца.

Свидетеля Л., посочва, че познава страните от „С.Ф.“, където работи като рецепционист, като въвежда данните данните в компютъра относно клиентите и треньора, с който тренират. Я. бил външен инструктор във фитнеса и работел всеки ден, по едно и също време, от 08:00ч. до 11:00 – 12:00 ч. На 24.04.2024г., както всеки ден, Я. излязъл преди или около обяд, за да се срещне с ищеца, в офиса на техен клиент- М., който внасял коли и от който ответника щял да вземе на лизинг автомобил марка „М.“. Я. казвал, че на тази среща А. ще му даде пари назаем- 4000 лева, за да си купи колата. След това видяла автомобила, който Я. бил взел от М., но понеже не го изплатил изцяло, впоследствие М. си го взел обратно.

Свидетеля Г., посочва, че на 21.04.2024г. тренирал с ответника в сградата на „К.Ф.“ на /адрес/. По това време, понеделник, сряда и петък не бил пропускал тренировка, защото работел в сградата. Слизал за тренировка към 13.30ч.-14ч., но в повечето пъти закъснявал и отивал в 14.30ч. Продължителността на тренировката била около един час и половина, като свършвали към 15.30ч.-16ч. Ответника имал и други клиенти и идвал към 13ч. Посочва, че в много редки случаи изпускал тренировки или отменяли такава. През месец април 2024 г. тренирали всеки понеделник, сряда и петък, като не били пропускали тренировка.

Тренировките започвали не по-късно от 13.30-14ч.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и евентуА. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок. В тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

Съгласно чл. 240 и сл. от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По силата на сключен между страните договор за заем, ответникът се е задължил да върне в уговорения срок, сумата, която му е била предоставена в заем от ищеца по делото. По своята правна същност договорът за заем е неформА. и консенсуА. договор и като такъв предполага постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му. В производството по такъв иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения (Решение № 524/28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. – IV г. о. ВКС). Договорът е реА., защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а 2 другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. В случаите когато ищецът претендира плащане на сумите на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД, по силата н а чл. 154, ал. 1 ГПК, той трябва да установи основанието, на което е възникнало задължението на ответника по делото. С оглед на това той трябва да установи осъществяването на фактическия състав водещ до възникването на заемното правоотношение между страните. На първо място трябва да бъде установено, че между страните е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем и на второ място, че именно въз основа на това съгласие е извършено предаването на паричните суми.

Законодателят не е предвидил форма на действителност на договора за заем, поради което отношенията по него могат да бъдат установени и в устна форма - при постигнато съгласие между страните по съществените негови елементи и предаване на сумата със задължението за връщане. Пораждането на това облигационно отношение може да се установи с всички допустими по закон доказателства, при съобразяване на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, регламентираща относителната забрана за установяване на договори на стойност по голяма от 5000,00 лв. В конкретният казус тази забрана не е налице.

Разпитаният по делото свидетел И. установява взаимоотношенията между страните, като всеки от тях е участвал при предаване на сумата. На тези доказателства не са противопоставени никакви от ответника.

От показанията на св. Г., се установява, че през м. април 2024г., всеки понеделник, сряда и петък, се е срещал с ответника в периода 13.30ч.- 14.30ч., като свидетеля не си спомня конкретен час за датата 22.04.24г. Това, че двамата са имали уговорка обаче, не означава, че в периода от 12.00ч., когато е тръгнал от „С.Ф.“, в каквато насока са показанията на св. Л., до 14-14.30ч. ответника не е бил на среща с ищеца, на /адрес/.

Самото предаване се свързва с предоставяне на фактическото държане на сумата. В случая, св. И. установява, както фактическото предаване на сумата, като пряк свидетел очевидец, така и относно размера й, доколкото същия присъства и свидетелства при броенето на парите, както и при разговора на страните, че сумата е именно 4000 лв.

Необходимо е, освен предаването на сумата да бъде установено, че същото е извършено въз основа на постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем. Предаването на сумата е фактическо действие, което не се свързва задължително с изпълнение на задължението на заемодателя по сключен между страните договор за заем.

Свидетелят сочи обаче, че страните са уговорили връщане на сумата "в рамките на два месеца", което било заявено изрично от заемателя. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат релевантните факти и връзките между фактите. В случая ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че предаването на сумата е във връзка с правоотношение по договор за заем. В случая по делото са доказани и двата елемента от фактическия състав - предаването на паричната сума и сключен договор за заем, обуславящ задължението на заемателя да върне сумата, за което лично е дал съгласието си.

Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде частично уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски размер на 81,81 € за държавна такса, 204,52 € за депозит за вещо лице, 7,67 € за дт за СУ, както и 1000 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено значително над предвидения за това минимум, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., която предвижда възнаграждение в размер на 357,90 € (700 лв.), съобразно цената на предявения иск. Предвид това съдът счита, че до този размер следва да признае направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на това, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 651,90 €.

Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на ответника.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Я. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, да заплати на А. Л. М., ЕГН:

**********, с адрес /адрес/, сумата от 2 045,17 EUR (две хиляди четиридесет и пет евро и 17 евроцента), представляваща дадена в заем сума по Договор за заем от 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба28.10.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА Я. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, да заплати на А. Л. М., ЕГН:

**********, с адрес /адрес/, сумата от 651,90 EUR (шестстотин и петдесет и едно евро и 90 евроцента), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 81,81 € за внесена държавна такса, сумата от 204,52 € за депозит за вещо лице, сумата от 7,67 € за ДТ за съдебно удостоверение и сумата от 357,90 € за заплатен адвокатски хонорар.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4