Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 29.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 740/2026
Вид
Решение № 238
Подписан
29.06.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пазарджик, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220200740 по описа за 2026 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление / НП/ № 26-1006000528 от 21.04.2026г. на Началник група ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, жалбоподателят К. А. С., ЕГН ********** от гр.... твърди,че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага конкретни доводи. Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, не се явява процесуален представител. Не взема становище по депозираната жалба.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя К. С. е издадено обжалваното наказателно постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 25.03.2026г. в 15.43ч. в община Пазарджик, път втори клас №37 , км.113, посока на движение към гр.... ,управлява лек автомобил „..., рег.№ ...,, лична собственост, като управлява МПС, което е със служебно прекратена 1 регистрация на 24.03.2025г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП. По случая е била образувана преписка за извършено престъпление по чл.345ал.2 НК, като с Постановление по прокурорска преписка 2212/2026г. Районна прокуратура Пазарджик отказва да се образува ДП. За нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП е наложена на К. С. глоба в размер на 255.65 евро/ 500лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.

Видно от прието по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.04.2026г. на Районна прокуратура Пазарджик, преписка вх.№2212/2026, същата е образувана с оглед евентуално за престъпление по чл.345ал.2 НК, по повод на това, че при извършена проверка от полицейски служители на 25.03.2026г. , около15.43ч. в Община Пазарджик, път втори клас №37 , км.113, посока на движение към гр.... е установено, че К. С. управлява лек автомобил„..., рег.№ ..., със служебно прекратена регистрация на 24.03.2026г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП, поради липса на ЗЗ „ГО“.

Прието е от Районна прокуратура Пазарджик, че не е налице пряк умисъл за извършване на престъпление по чл.345ал.2 НК, тъй като няма данни К. С. да е знаел или да е бил уведомен от конкретен административен орган за служебно прекратената регистрация.

Св.А. Х., полицейски служител, заяви, че поддържа констатациите по съставеният в деня на проверката АУАН,след съставяне на който административно наказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция от 30.03.2026г. / л.22 от делото/ , на основание чл.33ал.2 ЗАНН, като преписката е изпратена на Районна прокуратура Пазарджик. Св. Х. каза, че при проведен разговор с жалбоподателя последният е заявил ,че не е знаел за прекратената регистрация.Същият ден представил доказателства за направена застраховка.

По делото е прието копие на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ сключен на 25.03.2026г., 18.10ч. между К. С. и ЗАД „ Далл Богг Живот и Здраве“ АД, относно по МПС рег.№ ....Крайната дата на покритие е 25.03.2027г. Това обстоятелство се установява и от приета извадка от сайта на Гаранционен фонд.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна 2 страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.

В настоящето производство Съдът следва да провери изцяло правилността на постановения санкционен акт, независимо от основанията , посочени от жалбоподателя, както от формална, така и от материална страна.

Съдът на първо място счита ,че процесното НП е издадено от компетентен орган , съобразно цитираната в постановлението Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР,в условията на отказ на прокурора да образува наказателно производство, с оглед разпоредбата на чл.36ал.2 ЗАНН и препращане преписката на наказващия орган.

В този аспект, с оглед довода на жалбоподателя за нарушено право на защита –участието му на етапа преди издаване на НП, следва да се отбележи, че чл.36ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП , без издаване на АУАН, в хипотезата именно на отказ на прокурора да образува наказателно производство. От тази гледна точка, не може да се приеме наличието на съществено процесуално нарушение. Въпреки това, в принципен план, по удачно е в такъв случай да се състави отново АУАН, за да може санкционираното лице да упражни правата си по чл.44ал.1 ЗАНН.

Правилно е посочена в НП като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП, според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен ,че са с регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя страна е уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП.

След измененията на ЗДвП /ДВ бр.64 / 2025г/ , в сила от 07.09.2025г., т.е. към датата на процесното нарушение от 25.03.2026г. , е отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно тази редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От друга страна, считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите 3 или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.

При тази нормативна регламентация се налага извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е предпоставка за настъпване на правните последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В настоящия случай, не са налице данни за извършено уведомяване на К.

С. ,собственик на лек автомобил „..., рег.№ ..., за липсата на валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Следователно, не е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

При това, в тежест на наказващия орган е орган е да докаже наличието на това обстоятелство, а отделно и да го изложи в обстоятелствената част на постановлението. По този начин ,макар НП да съдържа основни реквизити, е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57ал.1т.5 ЗАНН - не е посочен релевантния факт на уведомяването. Така Съдът констатира нарушение на чл.57ал.1 т.6 ЗАНН, тъй като не са описани в достатъчна степен обстоятелства, които имат значение за обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение.

При служебна проверка Съдът установява още едно съществено процесуално отношение – в обжалваното постановление очевидно погрешно е посочена дата на служебно прекратена регистрация на основание чл.143ал.10 ЗДвП – на 24.03.2025г., вместо правилната дата , посочена не само в 4 съставения същият ден АУАН серия G A №4918703,но също и в приета Справка от наказващия орган. Това обстоятелство е съществено за вмененото нарушение.

В същото време, разпоредбата на чл.53ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП при нередовност на акта, но не и обратното – да се издаде НП със съществена нередовност в самото наказателно постановление.

На второ място, основателни са доводите на жалбоподателя за липсата на субективния елемент за извършване на вмененото нарушение. От правна страна не се доказа от наказващия орган жалбоподателят К. С. да е действал виновно , съответно да е знаел, че управлява процесното МПС, след като е със служебно прекратена регистрация.

С Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ОСС на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС постанови, че не се наказва с предвиденото по чл.175ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно на основание чл.143ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Относно субективната страна на това нарушение е прието, че собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателна отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо 5 обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а според настоящия състав, след изменението на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗД вП / ДВ бр. 64 от 2025, в сила от 07.09.2025 г./ – на задължението за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В настоящият случай ,както вече беше отбелязано, липсват установени фактически обстоятелства, при които жалбоподателят К. С. да е могъл да се усъмни , че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. По делото липсват доказателства не само да е бил уведомен, но също и да му е даден 14 дневен срок да представи доказателства за сключен и действащ договор за ЗЗГО.Т.е. собственикът е бил лишен от тази правна възможност ,която, ако беше реализирал, нямаше да доведе до отговорност за нарушение, санкционирано по чл.175ал.3 пр.1 ЗДвП.

Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. При установената фактическа обстановка и цитираното Тълкувателно постановление

№2/05.04.2023г. се налага извод ,че жалбоподателят С. не е действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с някои становища в практиката, че всеки правоспособен водач на МПС , преди да предприеме управлението на едно МПС, а дори и собственост на друго лице, трябва да извърши проверка з а наличието на регистрация на МПС, евентуално за служебно прекратена регистрация, при липсата на каквито и да е обективни признаци за съмнение в тази насока. Дори и органите по КАТ установяват такова нарушение едва след справка в служебната база данни, както е станало при процесната проверка ,извършена от полицейските служители .