Решение № 260018 от 08.02.2021, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И

Е гр.ЛОВЕЧ, 08.02.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ

РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №331 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

Иск за съществуване на вземането с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и предявен при условията на евентуалност облигационен осъдителен иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер общо на 20 597,33 лв..

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “Райфайзенбанк (България)”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров”№55, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков, действащи чрез пълномощника си Георги Георгиев Стамболов, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№1355,1356/10.02.2017 год. по описа на Лила Лакова – Нотариус с район на действие СРС, вписана под №151 в регистъра на НК срещу ответника К.А.М. ***, в коато твърди, че в законоустановения срок и на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 и чл.124 от ГПК, от името на своя доверител - „Райфайзенбанк (България)"ЕАД (Банката) предявява положителни установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност относно вземания в общ размер на 20 597,33 лева, от които : изискуема главница в размер на 19 582.42 лева (деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки), от която - редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лева (хиляда двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), начислена за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18 298.01 лева (осемнадесет хиляди двеста деветдесет и осем лева и една стотинка); изискуема редовна лихва в размер на 512.26 лева (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 502.65 лева (петстотин и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислена за периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането.

Относно процесуалната допустимост на главните искове счита, че са налице общите и специалните положителни предпоставки за допустимостта на главните установителни искове. След успешно проведено заповедно производство, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата на която на длъжника К.А.М. е разпоредено да заплати на "Райфайзенбанк (България)"ЕАД дължими по Договор за кредит суми.

Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 30.01.2020 г. заявителят е уведомен от заповедния съд по Ч.гр.д.№1580/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч, V-ти състав, че следва да подаде иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. Моли при обсъждане на служебния въпрос за допустимостта на установителните искове, съдът да прецени, че същите са допустими и своевременно подадени от заявителя.

По основателността на исковете пояснява, че на 17.05.2018 г. между „Райфайзенбанк (България)"ЕАД (Банката) и кредитополучателят К.А.М. е подписан Договор за потребителски кредит №1805152352136815, с който е отпуснат кредит в размер на 20 630.00 лева (двадесет хиляди шестстотин и тридесет лева). Кредитът е напълно усвоен от кредитополучателя на 17.05.2018 г.

Съгласно чл.1 от Договора, кредитът ще бъде използван за потребителски нужди, като крайният срок за погасяване на кредита е 15.06.2025 г.

Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.4 от Договора страните са уговорили размера на възнаградителната (редовна) лихва. Съгласно цитираната договорна разпоредба се дължи лихва в размер на 4.70% (четири цяло и седемдесет стотни процента), за първите 12 (дванадесет) месеца, считано от първата падежна дата на кредита, след което дължимата редовна лихва е в размер на 6-месечен Sofibor и надбавка от 5.235 (пет цяло и двеста тридесет и пет хилядни пункта), като редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база.

Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка - наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта годишно (чл.4.5 от Договора). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

В чл.5.2. от Договора страните са уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.07.2018 г. до 15.06.2025 г. включително, като размерът на погасителната вноска, дължима за първите 12 (дванадесет) месеца от действието на Договора е 288.68 лева (двеста осемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки).

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Като обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита ищецът се позовава на чл.430 от ТЗ, съгласно който основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.

Съгласно чл.8.1 от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение. Съгласно чл.9.2 от същия, при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати - 15.12.2018 г., 15.01.2019 г., 15.02.2019 г., 15.03.2019 г., 15.04.2019 г. и 15.05.2019 г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.

Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя К.А.М. на 14.06.2019 г. с писма с изх.№№ ИЗХ.-001-43417 от 22.05.2019 г. и ИЗХ-001-43418 от 22.05.2019 г. Видно от приложените обратни разписки, писмата са достигнали до адресите на кредитополучателя (постоянен и настоящ адрес), посочени в титулната част на Договора за кредит, с което съгласно чл.11.8. от Логовора, се считат за надлежно получени.

Според Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г. на ВКС, I т.о., както и Решение №148/02.12.2016 г. по т.д.№2072/2015 г. на ВКС, I т.о., е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от Банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на Банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

В случая писмата не са получени, защото пратките не са били потърсени. Фактическото получаване на уведомленията от длъжника не е осъществено, поради неговото бездействие, а кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяването му, упражнявайки правомощието си да обяви предсрочната изискуемост на кредита. В Договора е предвидена уговорка - чл.11.8, че изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя. Тази уговорка е действителна и не е неравноправна, защото нейната цел е да се защитят интересите на Банката в случай на недобросъвестно поведение на страната, която се укрива и поставя в невъзможност другата страна да упражни права, за което е необходимо уведомяване.

Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 14.06.2019 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т.д.№610/2011 г. на I т.о. ВКС е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано Ч.гр.д.№1580/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч, V-ти състав.

Предвид гореизложеното моли да бъдат призовани страните в открито съдебно заседание, в което ищецът да докаже твърдяните факти, като съдът да се произнесете с решение, с което :

1.Да признае за установено спрямо ответника К.А.М. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит №1805152352136815 от 17.05.2018 г., а именно :

- изискуема главница в размер на 19

582.42 лева (деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки), от която - редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лева (хиляда двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), начислена за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18 298.01 лева (осемнадесет хиляди двеста деветдесет и осем лева и една стотинка);

- изискуема редовна лихва в размер на

512.26 лева (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително;

- изискуема наказателна лихва в размер на 502.65 лева (петстотин и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислена за периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително;

-законна лихва за забава за периода от

09.08.2019 г. до изплащане на вземането.

2.При условията на евентуалност - в случай, че главните установителни искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, на основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т.11б), моли съда да осъди ответника К.А.М. да заплати на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД гореописаните суми.

Твърди, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава.

Исковата им молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията им за главницата. Процесните им вземания претендирани с настоящия иск стават предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба (позовава се на Решение №178 от 12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г., т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следва да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл.235, ал.З от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от TP №4/2013 на ОСГТК на ВКС). Когато с предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. В подобен аспект е и постановеното в Решение №61/30.04.2010 г. по т.д.№741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение, в което е прието, че въз основа на приложението на чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо (Решение №167 от 22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т.д.№3174 по описа за 2013 г.) Съгласно, приетото от ОСГТК на ВКС в TP