Решение № 115 от 08.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велико Търново, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20234110201753 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Д. В. В. с ЕГН *****, с постоянен адрес:

*****, против Наказателно постановление № 23-1275-002188 от 14.11.2023 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново, с което за допуснато от В. нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба в размер на 100 (сто) лева. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП, както и че описаната в същото фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като се моли пълната му отмяна.

Жалбоподателят – редовно призован, се явява лично и с адв. Б. З. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. З. прави доказателствено искане в предишно съдебно заседание за събиране на писмени доказателства, както и представя такива, като съдът уважи исканията. Жалбоподателя лично дава обяснения, в които сочи, че не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение. По същество адв. З. счита, че процесното наказателно 1 постановление е неправилно и незаконосъобразно, като моли да бъде отменено като такова. Излага подробни доводи в тази насока.

Въззиваемата страна – Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново, редовно призована – не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 14.10.2023 год. вечерта служители от сектор „ПП“ и служители при ОД на МВР – В. Търново са изпълнявали служебни задължения във връзка с установяване на нелегални мигранти на Път ІІ-55 в района на км. 8. Около 21.45 свидетеля Й. Г. Д. (мл. автоконтрольор) и Й. Г. Х. спрели за проверка л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег. № *****. При извършената проверка полицейските служители установили, че автомобила е собственост и се управлява от жалбоподателя Д. В. В. с ЕГН *****, с постоянен адрес: гр. П..

При проверката В. представил лична карта на гражданин на Република България и свидетелство за управление на моторно превозно средство образец Кипър. Св. Д. проверил лицето в системите на МВР, като се установило, че същото не се издирва, след което Д. проверил свидетелството за управление на моторно превозно средство, образец Кипър, през ОДЧ на ОДМВР – Велико Търново, който му заявил, че няма достъп до извършване на тази проверка и единствената структура, която може да направи тази проверка е Координационен център. Тогава св. Д. се обадил по телефона на Координационния център и изпратил снимки на представеното от В. свидетелството за управление на моторно превозно средство. Няколко минути по-късно от въпросния център се обадили и заявили, че няма пълно съвпадение на данните.

Св. Д. изтълкувал тази информация като обстоятелство, че е водачът В. е неправоспособен, при което в присъствието на св. Й. Х. и в присъствието на самия Д. В. съставил на последния АУАН серия GA № 1023037, затова, че на 14.10.2023 год. в 21:45 часа в Община Велико Търново, на път Дебелец - Килифарево - Нова Загора - Радецки Полски Градец - Таван - Младиново – Свиленград, при следните обстоятелства: км. 8 в посока на движение към град Велико Търново управлява личния си лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 200“ черен металик на цвят, с peгистрационен номер *****, като след извършена проверка и справка с РСОД 61, ОДЧ при ОД на МВР град Велико Търново и 2

Координационен Център се установи, че водача не притежава валидно свидетелство за управление на МПС (водача е неправоспособен) и е сам в автомобила.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

При връчване на АУАН В. го е подписал доброволно и без възражения.

В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани от В. допълнителни писмени възражения.

Въз основа на описания акт на 14.11.2023 год. от Началника група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 23-1275-002188, с което на Д. В. В. с ЕГН *****, с постоянен адрес: *****, за допуснато от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба в размер на 100 (сто) лева. НП е връчено лично на В. на 14.11.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗНН в законоустановения срок (на 24.11.2023 год.).

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.

Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

Съдът обаче намира за основателни доводите изложени в съдебно заседание от жалбоподателя и неговия процесуален представител, че неправилно е наложена административна санкция на В. за допуснато нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител.

Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на 3 извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина …“. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В настоящият случай, от фактическа страна контролния орган и наказващият такъв са приели, че нарушението по чл. 150 от ЗДвП е извършено от Д. В., като на 14.10.2023 год. в 21.45 ч. на Път ІІ-55, км. 8, в посока на движение към град Велико Търново управлява личния си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“ черен металик на цвят с регистрационен номер *****, като след извършена проверка и справка с РСОД 61, ОДЧ при ОД на МВР град Велико Търново и Координационен Център е установено, че водача не притежава валидно свидетелство за управление на МПС (водача е неправоспособен) и е сам в автомобила.

В процесното НП наказващия орган е описал освен това, че от извършена допълнителна проверка се е установило, че Д. В. е притежавал българско СУМПС и е изгубил правоспособността си на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП с влязла в сила на 18.05.2007 год. ЗППАМ 5025/2005/12.04.2005 г. издадена от ОДМВР Велико Търново, С-Р Пътна полиция, връчена лично на лицето на 03.05.2007 година. На мястото на проверката водачът е представил на контролните органи СУМПС № 5/458900 (образец Кипър). На основание чл. 17, ал. 17 от Наредба 1-157/2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, не се признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП 4 поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. Притежаваното от В. българско СУМПС № 211748146 е било отнето на 03.05.2007 год. и към момента е със статус "унищожен".

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по акта. В показанията си пред съда актосъставителят Й. Д. и св. По акта Й. Х. твърдят, че на посочената дата действително са спрели за проверка В., като при проверката той е представил СУМПС образец Кипър, като след извършена проверка в Координационен център се било установило, че нямало пълно съвпадение на данните и според св. Д. това СУМПС било невалидно и съответно водачът В. е бил неправоспособен.

В хода на съдебното следствие адв З. представя писмени доказателства и прави искане за изискване на такива от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.

Търново. Съдът прие и приложи представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства, както и изиска посочените от него такива от Сектор „ПП“.

Както от представените от адв. З. писмени доказателства, така и от представените от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново такива, се установява по безспорен начин, че СУМПС (образец Кипър) с № 5/458900, издадено на 01.06.020 год. към момента на извършената проверка на 14.10.2023 год. е било напълно валидно и законно.

От представеното в оригинал с апостил писмо на Министерство на транспорта, комуникациите и труда на Република Кипър до Д. В. (л. 60 от делото) се установява по безспорен начин, че кипърската шофьорска книжка с № 5/458900, издадена на 01.06.2020 год. на Д. В. В. след преминат изпит за категории В, С, ВС, СЕ и национални категории, е валидна до 02.10.2052 год., а административната и валидност е до 31.05.2025 година.

На 28.11.2023 год. жалбоподателят Д. В. си изважда от Кипър документ, от който е видно, че има „0 наказателни точки“, тоест неправилно е възприето, че той има 0 (нула) контролни точки. Този документ е представен в хода на съдебното следствие в заверен препис с преводач и приложен към делото. Т.е. на В. не са наложени наказателни точки. В хода на делото бе представено в оригинал и писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна 5 администрация“, което потвърждава, че кипърската книжка е валидна, анулират изкарания от В. българския шофьорски изпит и му препоръчват да подмени кипърската си шофьорска книжка с българска, тъй като не може да има две валидни книжки.

Освен това по делото е приет и приложен и друг документ – Писмо с рег. № 127500-2731 от 09.02.2024 год. от сектор „Пътна полиция“ на Велико Търново, подписано от Началник сектор – Радостин Върбанов, с което уведомява жалбоподателя Д. В., че шофьорската му книжка от Кипър с № 5/458900 е валидна и следва да бъде подменена, като сумата, която е заплатил за издаване на българска книжка, ще му бъде приспадната от сумата, която е заплатил за подмяна на кипърска книжка с българска. В писмото изрично е посочено, че Началника на Сектор „ПП“ уведомява Д. В., че притежава валидно СУМПС кипърски образец № 5/458900, със съответните категории и правомерно издадено от отдела за пътищата и транспорта на Кипър.

От така събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява по безспорен начин, че въпросната книжка № 5/458900, издадена от страна-членка на Европейския съюз (Кипър), е била валидна към 14.10.2023 год. и към тази дата (когато е била извършена проверката на В. от полицейските служители) В. е бил с валидно СУМПС и напълно правоспособен водач по смисъла на ЗДвП. Всички тези обстоятелства водят до извода, че в хода на съдебното следствие не се доказва жалбоподателя Д. В. да е осъществил нарушението по чл. 150 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административно наказателната му отговорност за това нарушение, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева. В този смисъл съдът намира атакуваното НП за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.