Решение № 4722 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110210361 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „**********“ ООД чрез адв. В. В. срещу наказателно постановление /НП/ № 82203-F807054/ 04.04.2025г., издадено от С.К.Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като на основание чл. 185 ал.2 вр. чл. 185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

В жалбата се иска отмяна на НК като незаконосъобразно и необосновано. В условието на евентуалност се отправя искане съда да приложи института на маловажния случай, съгласно чл. 28 от ЗАНН. Излагат се доводи, че НП е издадено в нарушение на правилата на Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, както и при съблюдаване на правните норми на ЗДДС.

Твърди се, че НП е издадено в нарушение с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН и въз основа на порочен АУАН, както и, че не е спазен законово - определения едномесечен срок.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. с пълномощно по делото. Иска от съда да отмени НП като неоснователно и незаконосъобразно. Излага доводи, че не е нанесена вреда в държавния бюджет. Претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, 1

Дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП – редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. П. с пълномощно по делото. Процесуалният представител иска от съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „**********“ ООД е търговец, вписан в търговския регистър с ЕИК **********. Към януари 2025г., дружеството стопанисвало търговски обект – ресторант „**********“, находящ се в гр. **********. За нуждите на своя оборот търговецът използвал фискално устройство /ФУ/ модел „ДАТЕКС“ с индивидуален номер на ФУ DT 439249, ФП № 02439249, с рег. № на ФУ в НАП 439249/ 21.02.2022г.

На 07.01.2025г. в 12:10 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП – св. М. Б. Н. и Л.Б. извършили проверка на търговския обект, стопанисван от въззивника на посочения по – горе адрес.

При проверката от издаден фискален бон № 0030422/07.01.2025г. и издаден отчет ФП № 0030425/07.01.2025г. е установено, че продажбите на храна се отразяват в група „В“ – за течни горива, продажбите за които се облагат с 20% данък върху добавената стойност /ДДС/, вместо група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, за което административно наказващия орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка №0205292/07.01.2025г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110 ал.4 от ДОПК. В протокола е вписана и покана до управителя на дружеството – жалбоподател, да се яви в данъчната администрация за съставяне на АУАН.

Въз основа на констатираното и на преценката на контролните органи, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., св. Н. на 22.01.2025г. в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AN № F807054 в който описал констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром и словом нарушените разпоредби.

Въз основа на посочения АУАН, на 04.04.2025г. било издадено наказателно постановление (НП) № 822003-F807054 от С.К.Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" към Централно управление на Национална Агенция за Приходите, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за неизпълнение на правно задължение по чл. 27, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

По доказателствата:

2

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля М.Н., разписка за връчване на наказателно постановление, протокол за извършена проверка от 07.01.2025г. г. серия АА № 0205292, дневен отчет от фискално устройство, опис на парични средства в каса, Заповед за компетентност № 3ЦУ – 384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. - служител на ЦУ на НАП - София, като ги намира за непротиворечиви. Макар и свидетелят последователно и логически свързано да споделя фактите, които е възприел непосредствено в качеството си на контролен орган при извършената проверка, в съдебно заседание посочва погрешно процентното съдържание на проверените документи, удостоверени в изготвения от него констативен протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП. Тази неточност съдът отдава на обстоятелството, че свидетелят е житейски обосновано да не може да си спомни конкретика с оглед множеството извършвани проверки на различни търговски обекти, и която неточност не се отразява съществено на приетата за установена по-горе фактическа обстановка.

Данни за наличието на предоставени от дружеството услуги, за които е начислена данъчна ставка, се откриват и при запознаване със съдържанието на приобщените като писмени доказателства дневен отчет и фискален бон от установения в обекта на "**********" ООД фискален апарат.

Допълнително изясняват фактическата обстановка и писмените доказателства по делото - заповед на Изпълнителния директор на НАП, с което безспорно се доказва компетентността на органа, издал АУАН и НП.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

По съществото на спора:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за установяване 3 на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт.

Приложената към материалите по делото Заповед № 3ЦУ – 384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, в т. 1. 1 овластява и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" на Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения на чл.

185 от ЗДДС. Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в производството. С тези съображения съдът отхвърля като неоснователно възражението на въззивника за некомпетентност на участвалите в производството административни органи.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставения в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото датата на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение и неговият предмет са формулирани в двата процесуални акта с нужната конкретика, поради което изискването за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда, се явява удовлетворено.

Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат изискването в АУАН и в НП да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение. Възведената в казуса фактология касае неизпълнение от задълженото лице на правилото на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез ресторант, да регистрира извършваните в обекта си продажби на стоки и услуги по съответната данъчна група, съобразно вида на продажбите и по конкретно група "Б", предполагаща облагане на доставките с 20% данък върху добавената стойност. Буквалният прочит на цитираната като нарушена законова новела (чл. 27, ал. 1 от Наредбата), тълкувана съвместно и с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18, налага извод, че консумирането на състава на 4 административно нарушение по необходимост предполага даденост на няколко кумулативно свързани компонента - установен факт на извършена доставка, индивидуализирана с достатъчни белези, така че да се направи извод, че представлява основание за пораждане на задължение за стопанския субект да съобразява поведението си с нормите на специалния закон и липса на въвеждане на същата чрез фискалното устройство към правилната данъчна група, извършено към конкретен времеви момент, съвпадащ с датата на получаване на плащането. Ангажирането на факти в подкрепа наличието на нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 задължително налага включване на всяко от така описаните обстоятелства в текстовата част на АУАН и на санкционния акт, доколкото именно те се явяват изискуеми елементи от важимото правило, установяващо и съответно задължение.