Решение № 5308 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5308 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100510843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 10564/19.06.2023 г., постановено по гр. д. № 73555/21 г. по описа на СРС, 31 състав, Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, е осъдена да заплати на Б. Н. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2021 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5000 лв. С решението е отхвърлена и акцесорната претенция на Б. Н. К. за осъждане на Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, да заплати на ищеца законната лихва върху уважения размер на главницата от 19.07.2021 г.

С решението Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, е осъдена да заплати на Б. Н. К. на основание чл. 10, ал. 3 1

ЗОДОВ сумата от 10,00 лв. – разноски за държавна такса.

Подадена е въззивна жалба от Б. Н. К. срещу решение № 10564/19.06.2023 г., постановено по гр. д. № 73555/21 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 5000 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът не е извършил обоснована преценка на обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението. Твърди, че съдът погрешно е интерпретирал обстоятелството, че 10 месеца досъдебно производство с първоначално привличане като обвиняем за престъпление от общ характер – нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице по хулигански подбуди е разумен и непродължителен срок. Поддържа, че този срок е продължителен и това е една причините ищецът да изпитва и понася негативното засягане на правната му сфера. На следващо място, твърди, че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, касаещи прекратяването на трудовото му правоотношение, като е приел, че прекратяването му не е в причинно – следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство в досъдебната му фаза. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че определената парична гаранция в размер на 400 лв. като мярка за неотклонение за целия 10 – месечен срок на досъдебното производство не е затруднила по никакъв начин ищеца и не е довела до негативно засягане на правната му сфера. Счита за неправилни и изводите на съда за липсата на причинно – следствена връзка между медицинското му състояние /обостряне на симптомите на хронична дископатия/ и воденото срещу него досъдебно производство. Твърди, че неправилно съдът е приел, че липсва причинно – следствена връзка между отказа на ищеца да се кандидатира отново за народен представител, след като кандидатурата му за народен представител е била издигната в две листи на партия „Възраждане“ и воденото срещу него досъдебно производство. Поддържа, че негативният оттенък върху действията на ищеца в рамките на предизборната кампания през пролетта на 2021 г., в която е участвал в две листи на партията, от воденото срещу него досъдебно производство, се презюмира, тъй като на никого не му е приятно да се притеснява по време на срещи с избиратели. В тази връзка поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение за 2 неимуществени вреди по справедливост не са взети всички критерии по чл. 52 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Прокуратура на Република България не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание поддържа становището, че въззивната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът Б. Н. К. твърди, че с постановление от 03.09.2020 г. по ДП № 228 ЗМК – 1258/20 г. на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 31885/20 г. на СРП, е бил привлечен като обвиняем в извършването на две престъпления от общ характер по чл. 131, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК. Твърди, че срещу него е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 400 лв., а с оглед привличането му като обвиняем е била извършена полицейска регистрация. Поддържа, че в рамките на досъдебното производство са били извършени редица процесуално – следствени действия, както и че разследването по досъдебното производство е продължило около 10 месеца и е било прекратено с постановление от 17.06.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвиненията по несъмнен и категоричен начин. Посочва, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство му е било връчено на 24.06.2021 г. и същото не е било обжалвано от него. Поддържа, че в резултат на осъщественото срещу него наказателно преследване са му били причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, което е завършило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2021 г. /съгласно уточнението, направено в първото открито съдебно заседание/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – Прокуратура на Република България оспорва иска като 3 неоснователен. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и че е налице причинно – следствена връзка между вредите и повдигнатото му обвинение. Поддържа, че постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде основание за воденото дело, само ако то е придобило стабилитет. Твърди, че в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство не е придобило стабилитет, тъй като не е потвърдено с акт на съда и съществува възможност за служебната му отмяна по реда на инстанционния контрол.

Поддържа, че Прокуратурата на Република България не е разпространила информация относно воденото срещу ищеца наказателно производство, поради което злепоставянето му в обществото, пред работодателя и пред колегите му не е в резултат на нейни действия. Оспорва прекратяването на трудовото му правоотношение и влошеното му здравословно състояние да са в причинно – следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва претендираното обезщетение като завишено, както и началната дата, от която се претендира законна лихва.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от ТР № 1/13 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

С доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд по реда на чл.

140 вр. чл. 146 ГПК, е указано, че по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил обвинен в извършване на 4 престъпление; че образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между обвинението и вредите.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че с постановление от 03.09.2020 г. по ДП № 228 ЗМК – 1258/20 г. на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 31885/20 г. на СРП, ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на две престъпления от общ характер по чл. 131, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК, и в качеството на обвиняем е бил разпитан на 03.09.2020 г.; че с постановление от 03.09.2020 г. ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на обвинението; че с протокол от 03.09.2020 г. ищецът е освидетелстван; че с протоколно определение от 05.09.2020 г. по НЧД № 11873/20 г. на СРС е оставено без уважение искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца в качеството му на обвиняем, и е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 400 лв.; че на 14.09.2020 г. е внесена от ищеца определената парична гаранция в размер на 400 лв.; че с постановления от 26.10.2020 г., 16.12.2020 г. 18.12.2020 г. и 29.04.2021 г. срокът на разследването по досъдебното производство е удължен; че с протокол от 04.06.2021 г. на ищеца е предявено разследването, като на същата дата досъдебното производство е изпратено на СРП с мнение за преценка за предаване на обвиняемия на съд; че с постановление от 17.06.2021 г. е прекратено досъдебното производство № 228 ЗМК – 1258/20 г. на 04 РУ – СДВР, пр. пр.

№ 31885/20 г. на СРП, по отношение на ищеца за престъпление по чл. 131, ал.

2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.

4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК, отменена е взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 400 лв. и е спряно производството срещу неизвестен извършител за същите две престъпления; че постановлението за прекратяване е влязло в сила на 20.07.2021 г.

Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с определянето на размера на претендираните неимуществени вреди и наличието на причинно – следствена връзка между неимуществените вреди и незаконното обвинение /обвинението в извършването на престъпление, производството по което е било прекратено по отношение на ищеца поради 5 недоказаност на обвинението/.

За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Т. и И., както и писмени доказателства /статии, публикувани в сайтовете „actualno.com” и „iskra.bg” на 05.09.2020 г. и 04.09.2020 г./.

От показанията на св. Т., която е в приятелски отношения с ищеца и симпатизант на партия „Възраждане“, се установява, че след воденото срещу него наказателно производство, същият се затворил в себе си и не бил вече толкова общителен, както преди това. Свидетелката заявява, че ищецът й бил споделил, че приятели и колеги му се подигравали, че е бил задържан от органите на реда.

От показанията на св. И., който също е симпатизант на партия „Възраждане“, се установява, че след воденото срещу ищеца наказателно производство, същият започнал да избягва служебните контакти със свидетеля. Споделя, че е присъствал на случаи, при които по отношение на ищеца били отправяни негативни коментари във връзка със задържането му, както и подигравателни такива.

В статиите, публикувани в сайтовете „actualno.com” и „iskra.bg” на 05.09.2020 г. и 04.09.2020 г., които са представени по делото, е посочено, че ищецът, който е бил привърженик на партия „Възраждане“, е бил задържан във връзка с протест на партията.