Решение № 51 от 26.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000041 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.25 ал.4 изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на Д. Т. Б., чрез пълномощник – адвокат С. К., срещу Решение № 12/28.01.2026г. по т.д. № 3/2026г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърден Отказ № 20251204163105-2/10.12.2025г. на Длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление с рег. № 20251204163105 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ИМЖ – КОМЕРС“ АД, ЕИК 117047265.

Жалбоподателят счита решението за неправилно. Излага фактически и правни съображения срещу изводите на съда за нередовно връчване на отправеното от него до търговското дружество уведомление по чл.233 ал.5 от ТЗ. Поддържа, че същото е надлежно връчено на основание чл.50 ал.2 ГПК, считано от 26.08.2024г. с изтичане на тридневния срок за получаване на телепощата, съобразно ОУ на Български пощи. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат дадени задължителни указания на Длъжностното лице при Агенция по вписвания да извърши исканото вписване.

Претендира направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Агенцията по вписванията, ЕИК 131282355, чрез пълномощник - главен юрисконсулт П. К., е подала отговор на жалбата, в който заема становище за нейната неоснователност.

Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, намира 1 жалбата за процесуално допустима – депозирана в срока по чл. 25 ал. 4 изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разглеждайки я по същество, съдът намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Със заявление с рег. № 20251204163105/04.12.2025г. жалбоподателят в настоящото производство, чрез пълномощник с изрично пълномощно – адвокат С. К., е заявил за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на „ИМЖ – КОМЕРС“ АД, ЕИК 117047265, а именно заличаването му като член на Съвета на директорите на дружеството на основание чл.233 ал.5 ТЗ. Към заявлението са представени телепоща със заверка на съдържанието, върната в цялост с отразяване, че същата е непотърсена, известие за доставяне, разписка, квитанция, пълномощно и писмени пояснения на подателя на заявлението до Агенцията по вписванията. След извършена проверка по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл.22 ал.5 от с.з., на 08.12.2025г. длъжностното лице по регистрацията дало указания на заявителя за представяне на доказателства, установяващи, че отправеното до търговското дружество уведомление по чл.233 ал.5 от ТЗ е получено от същото, както и за датата на получаването му. На 10.12.2025г. длъжностното лице по регистрация постановило обжалвания отказ, като приело, че указанията му не са изпълнени, а липсата на представени доказателства за получаване на отправеното до дружеството уведомление прави невъзможна преценката дали е изтекъл 6-месечния срок по чл.233 ал.5 от ТЗ.

От своя страна, с обжалваното решение, с което е потвърдил отказа, първоинстанционният съд е изложил съображения в подкрепа на извода си, че същият е постановен в съответствие със закона и следва да бъде потвърден. Посочил е, че представените доказателства не удостоверяват надлежно връчване на уведомлението до търговското дружество и осъществен фактически състав на чл.233 ал.5 ТЗ.

При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.233 ал.5 от ТЗ, член на съвета на директорите на акционерно дружество може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца след получаване на уведомлението последното трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересованият член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

Следователно, за да се приеме наличие на предпоставките на посочената разпоредба, е необходимо да се установи, че писменото изявление в този смисъл на член на съвета на директорите е достигнало реално до дружеството, за да започне да тече 6-месечния срок.

Действително, в ТЗ е предвидена специална форма на уведомлението – писмена, но няма предвидени специални правила относно връчването му. Законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на уведомлението от дружеството, като способът, по който това е станало, няма решаващо значение. В случая, жалбоподателят е избрал 2 връчването да бъде извършено чрез телепоща, представляваща разновидност на пощенска услуга и допустим способ за връчване на съобщения, съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 от ГПК.

Според чл.21 ал.1 и ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенските пратки се определят според общите условия на договорите с потребителите.

Съгласно същите, препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес лично на получателя, в деловодството или на упълномощен служител. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне срещу подпис на получателя в известието. Когато пощенската пратка не е предадена на получател при посещение на адреса, пощенският служител оставя уведомление за явяване в пощенската служба за получаването й. Няма спор по делото, че изпратената до търговското дружество на адреса на управлението му, вписан в ТР, телепоща не е връчена нито лично на член на органите на дружеството или служител, нито на пълномощник, нито при отказ, а е върната като непотърсена след изтичане на предвидения в ОУ на Договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, срок за явяване и получаването й от пощенската станция. Нито в ЗПУ, нито в ОУ на договорите е въведена фикция, че при липса на фактическо връчване на адреса и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор, пратката ще се счита за доставена на получателя. Такова фингирано връчване, дори да е предвидено в ОУ, не би обвързало получателя, тъй като той не е страна между подателя и пощенския оператор.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбоподателя, поддържани и в подадените жалби, че е извършено надлежно връчване на изпратеното от него уведомление до дружеството на основание чл.50 ал.2 от ГПК. По делото не се твърди и няма данни, както и липсва такова удостоверяване в представените по делото документи по връчването, че търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес. В същото време, както бе посочено по-горе, фингирано връчване не е предвидено в ЗПУ и в ОУ, а ТЗ акцентира върху реалното получаване на уведомлението. Доказателства за фактическо връчване на подаденото от жалбоподателя уведомление, удостоверено от пощенски служител, по делото не са представени. Пратката е върната на подателя й с отбелязване „непотърсена“. Това е достатъчно, за да се обоснове извод, че уведомлението по чл.233 ал.5 от ТЗ не е получено от „ИМЖ – КОМЕРС“ АД според изискването на закона. Не са налице данни да са използвани други начини за връчване по реда на ГПК /напр. чрез нотариус, чрез ЧСИ идр./, за да се удостовери връчването чрез посочване на имената на получателя и полагането на подпис.

По така изложените съображения и при съвпадане изводите на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията по вписванията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Ето защо, на страните не се следват разноски в настоящото производство.

3

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – Велико Търново РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/28.01.2026г. по т.д. № 3/2026г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърден Отказ № 20251204163105-2/10.12.2025г. на Длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление с рег.

№ 20251204163105 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ИМЖ – КОМЕРС“ АД, ЕИК 117047265, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.“Цар Асен“ № 30.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4