Решение № 1244 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300501650 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от Община Раковски, с БУЛСТАТ: ***, против решение № 5207/21.12.2023г. постановено по гр.д.№2004/2022г. по описа на РС-Пловдив,поправено с решение №2213/17.05.2024г., с което е осъдена да заплати на М. П. П., с ЕГН:

**********, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, психически стрес, тревоги и дискомфорт, вследствие на спъване в счупени тротоарни плочки, падане и счупване на дясната ръка в областта на гривнената става, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3955, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпил инцидент - спъване в счупени тротоарни плочки, падане и счупване на дясната ръка в областта на гривнената става, от които : 1 200.00 лв. - закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на 12.08.2021г.; 40,60 лв. 1 платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги ЕАД на 15.08.2021г., 21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15.00 лв. – заплатена сума за копие на образно изследване на CD за 1 бр. диск – на 21.09.2021г., както и 2700,00 лв. помощ от жена - 3 месеца по 30 лв. на ден, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2338,50 лева- разноски по делото.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, евентуално обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от въззивния съд до справедливия размер от 1000 лева.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна със становище за нейната неоснователност и с искане до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение като правилно , законосъобразно и справедливо.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Ищцата М. П. П., с ЕГН: **********, е предявила срещу Община Раковски обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв., 2 обезщетение за причинените й неимуществени вреди от получено увреждасчупване на дясната ръка в областта на гривнената става, в резултат на падане на 12.08.2021г. на тротоара на улица „Московска”№14, в гр.Раковски, поради неизпълнение на задължението от служителите на общината за поддържането му във вид, годен да се ползва нормално и безпрепятствено, както и на сумата от общо 3955, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилия инцидент, от които :

1 200 лв. - закупен външен фиксатор за лигаментотаксис на 12.08.2021г.; 40,60 лв. - платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „Свети Георги ЕАД на 15.08.2021г., 21.08.2021г. и 23.09.2021г.; 15 лв. – заплатена сума за копие на образно изследване на CD за 1 бр. диск – на 21.09.2021г., както и 2700 лв. помощ от жена – за период от 3 месеца, по 30 лв. на ден.

Община Пловдив е оспорила както механизма на злополуката, така и вида на причинените на ищцата вреди и техния размер. Инвокирано е и възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от пострадалата , която не е била обута в подходящи обувки, не е избрала правилното място на преминаване , както и поради влошеното й към този момент здравословно състояние.

По делото няма спор по възприетата от районния съд фактическа обстановка,според която на 12.08.2021 г. ищцата е паднала на тротоара на улица „Московска”№14, в гр.Раковски, при което е получила счупване на дясната ръка в областта на гривнената става.Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и чл.30 ал.4 от Закона за пътищата – задължението за поддържането му е на общината.

Следователно ответникът има задължение да поддържа тротоарите в гр.

Раковски в състояние, безопасно за пешеходците при придвижването им или да предприеме такива действия, с които да бъдат приведени в такова състояние.

От събраните по делото гласни доказателства, настоящият състав намира, че именно противоправното бездействие на ответника, е довело до увреждането на ищцата, доколкото в процесния участък се установява, че тротоарът е бил в лошо техническо състояние, с разместени, липсващи и счупени плочки, които са поддавали при стъпване върху тях, създаващи риск за пешеходците да загубят равновесие или да се спънат. За този факт 3 свидетелстват безпротиворечиво, последователно и еднозначно свидетелят В.

Р. , пряк очевидец на инцидента , както и свидетелката А. Т., която добавя , че лошото техническо състояние на тротоара в този участък датира от 2000г. , като общината не предприема действия за неговото ремонтиране или обезопасяване. Съдът напълно кредитира техните показания като последователни и непротиворечиви в частта им, касаеща предмета на доказване, почиващи на непосредствени и лични възприятия.

При тези данни по делото настоящият състав на съда намира,че ответната община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа тротоара, на който е станал процесният инцидент, в такова състояние ,че същият да може да бъде използван по предназначение и за свободно придвижване на пешеходци. Разписаната от закона грижа на добрия стопанин вменява като задължение на общината тротоарите да бъдат поддържани до такава степен,че да се осигури нормално движение на пешеходци, които нямат вменено от закона задължение да се придвижват по тротоарната настилка бавно,внимателно и предпазливо. След като натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на процесния тротоарен участък в състояние, годно да поеме пешеходния трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за тяхното обезщетяване.

Неоснователно е възражението на ответника, че увреждането е настъпило поради поведението на самия ищец. От показанията на свидетеля Р. се установява, че ищцата е била спортно облечена, обута с ниски обувки.

Ищцата е преминавала по разрешен за движение на пешеходци тротоар, като по делото е безспорно, че в района не е имало поставени обозначения или пътни знаци, указващи за наличието на препятствия по тротоара, създаващи опасност за спъване и падане на пешеходците, поради което въззивният съд приема , че по делото не е установено с поведението си ищцата сама да се е поставил в опасност и да е предизвикала настъпване на инцидента.

Неоснователен е и доводът във въззивната жалба и срещу размера на присъденото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Характера и продължителността на претърпените от ищцата болки, страдания и негативни психически преживявания се установяват от показанията 4 разпитания по делото свидетел Е. П.-съпруг на ищцата , от представената по делото медицинска документация , както и от заключението на приетата СМЕ.

Според експертното заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, се установява,че след инцидента на 12.08.2021г. ищцата е откарана в спешното отделение на УМБАЛ „Пловдив“ , където след преглед от ортопедтравматолог и направени рентгенови снимки е констатирано - раздробено счупване на долния край на дясна лъчева кост, вътреставно. Приета в СОТ с И3№50561 и след направена предоперативна подготовка - наместване под рентгенов контрол е бил поставен външен фиксатор , с гладко проведен след оперативен период и приложена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Ищцата е изписана от болничното заведение на 15.08.21г. с указание за два контролни прегледа на 19.08. и 26.08.21г. отстраняване на външния фиксатор след 35 ден. При извършване на контролна рентгенография на 19.08.2021 г. е било констатирано разместване на фрактурата. Последвала е повторна хоспитализация на ищцата и извършена корекция , като ищцата е била изписана на 21.08.2021г. Постъпила е за трети път в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ на 21.09.2021г. с И3№59533 за отстраняване на външния фиксатор и изписана на 23.09.2021г. с указание за ЛФК. Постъпила е в УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив в ОФТР за провеждане на физиотерапия и рехабилитация с И3№ 17051 на 27.09.2021 г. След увеличение на обема на движение на дясна гривнена става и повлияване положително на болевия синдром е била изписана на 04.10.2021 г. Поради продължаване на болковия синдром в дясна гривнена става ищцата е постъпила в отделение по Ревматология на УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив на 19.10.2021 г. с И3 № 18447, като е била поставена диагноза Реактивен артрит (синдром на Райтер Лерой) - множествена локализация. Ходът на заболяването е описан като асиметричен олигоартрит с болки скованост и мекотъканен оток в ставите на горните крайници. Приложена е противовъзпалителна терапия, като след подобрение на функционалния капацитет на засегнатата става ищцата е била изписана на 22.10.2021г. с указание да продължи лечението в амбулаторни условия. При извършен контролен преглед от ревматолог на 17.11.2021 г. с амб.лист № 852 е било установена персистираща болка и ограничение на движенията на същата става. За тази си увреда ищцата е била във временна нетрудоспобност за 5 период от 4 месеца, съгласно издадени болнични листове от личен лекар и ЛКК комисии. Според вещото лице механизмът, по който е получена увредата у ищцата е индиректен: при падане човек инстинктивно се подпира на дланта си, като китъчните кости пресират и се вбиват в долния ставен край на лъчевата кост, като я счупват и разместват в различна степен и вид, т.е. отразените в мед. документация повреди съответстват на обяснения от ищцата механизъм на заявеното събитие. В конкретния случай травматичните увреждания на лицето са настъпили напълно по начина описан от него - при падане, т.е. има причинно-следствена връзка между извършените действия и получените травматични увреждания. Вещото лице сочи, че травмата на П. е довела до болки и страдания, които са намалявали бавно с времето. Болките, които е изтърпяла са били най-силно изразени, към момента на инцидента и при започване на рехабилитацията.Страданията, които е изтърпяла са били силно изразени поради засягането на десен горен крайник, което затруднява самообслужването, като ищцата е била във временна нетрудоспобност за период от 4 месеца. Според експерта ищцата е била диагностицирана със заболяването реактивен артрит /Синдром на Райтер-Лерой/ на 19.10.2021г., което заболяване няма връзка с травмата на ищцата получена при падането й на 12.08.2021г. и не се е отразило на лечението й и на периода на възстановяване. При извършения преглед на ищцата на 08.10.2023г. вещото лице е констатирало , че същата е с напълно възстановени движения на сгъване, разгъване и ротация в дясната лакътна става, като се отчита остатъчен дефицит във волтарната флексия /свиване/ с 5 градуса спрямо здравата става.