Определение № 428 от 10.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200501127 по описа за 2025 година и за да се произнесе съдът съобрази следното:

По делото е постъпила молба от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 200440998, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д Б А., чрез Адвокатско дружество „А. и А.“, представлявано от адв. П. А., имейл: [email protected]; petia [email protected], съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, с която се иска връщане на сумата в размер на 76 лева, внесена по сметка на Окръжен съд – Благоевград дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, като надвнесена.

Сочи се в молбата, че при първоначално подаване чрез ЕПЕП на въззивна жалба с вх.№ 20948/27.08.2025 година срещу Решение № 613/17.07.2025 година, постановено по гр.дело № 3085/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 25,50 лева, която автоматично му е била начислена в платформата. Впоследствие в изпълнение на указания от районния съд е довнесъл сумата в размер на 76 лева. Сочи се още, че сумата от 76 лева според Окръжен съд – Благоевград не е постъпила по сметка на съда, поради което жалбоподателят в изпълнение на повторни указания е довнесъл сумата в размер на 55,04 лева /с оглед редукция на размера заради подаване на документите по ЕПЕП/.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна при следните съображения:

По силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси органите на съдебната събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В чл. 4, б. „а“ ЗДТ е предвидено, че държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни 1 дела от частен характер и за други услуги давани от съдилищата. Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или те са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени. Съгласно чл. 3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Затова и не е предвидено при прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата или иска, връщане на заплатената държавна такса.

Установява се в настоящия случай, че производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 20948/27.08.2025 година, подадена от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 200440998, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д Б А., чрез Адвокатско дружество „А. и А.“, представлявано от адв. П. А., имейл: [email protected]; petia [email protected], съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, против Решение № 613/17.07.2025 година, постановено по гр.дело № 3085/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК.

При извършена проверка на въззивната жалба въззивният съд е констатирал, че в същата се съдържат оплаквания от първоинстанционното решение, в частта за разноските, както и че жалбата не отговаря на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК – не е внесена в цялост дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата. С Определение № 1312/6.1.12025 година постановено по в.гр.дело № 1127/2025 година по описа на Окръжен съд – Благоевград съдът е върнал делото на Районен съд – Благоевград с указания за администриране на въззивната жалба съобразно изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК и за произнасяне по направеното във въззивната жалба възражение по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В изпълнение на указанията районният съд е събрал държавна такса по въззивната жалба в размер на 131,04 лева и се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение № 2192/2.12.2025 г. постановено по гр.дело № 3085/2024 г.

Като доказателства за заплатената държавна такса по въззивната жалба са приложени по делото две платежни нареждания, съответно за 55,04 лева и 76,00 лева, от които е видно, че сумите са заплатени по банковата сметка на Окръжен съд – Благоевград.

От извършената справка от счетоводител-касиер при Окръжен съд – Благоевград се установява, че сумите по представените платежни нареждания по в.гр.дело № 1127/2025 година по описа на, съответно за 55,04 лева и 76,00 лева, са постъпили по транзитната сметка на Окръжен съд – Благоевград, както следва:

По б.б.№ 204/15.09.2025 г. – 76 лева/38,86 евро

По б.б.№ 255/17.11.2025 г. – 55,04 лева/28,14 евро

2

Видно от електронния пакет приложен по делото /на л. 3 от въззивното дело/ с подаване на въззивната жалба по ЕПЕП е внесена от жалбоподателя „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД на виртуален ПОС сумата от 13,04 евро /25,50 лева/.

След извършена справка от счетоводител-касиер при Районен съд – Благоевград, се установява, че сумата в размер на 13,04 евро /25,50 лева/, заплатена чрез виртуален ПОС като държавна такса по депозираната въззивна жалба с вх.№ 20948/27.08.2025 година е постъпила по банковата сметка на Районен съд – Благоевград.

От изложеното следва, че по сметка на Окръжен съд – Благоевград е постъпила сумата в размер на 67 евро /131,04 лева/, заплатена като държавна такса за въззивното производство.

В случая съобразно обжалваемия интерес по въззивната жалба се дължи държавна такса в размер на 51,92 евро /101,54 лева/, а жалбоподателят е внесъл по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса по жалбата в размер на 67 евро /131,04 лева/.

С оглед изложеното съдът приема, че сумата в размер на 15,08 евро /29,50 лева/ е недължимо платена от жалбоподателя и същата подлежи на връщане на основание чл. 4б Закона за държавните такси.

Сумата в размер на 13,04 евро /25,50 лева/ е постъпила по сметка на Районен съд – Благоевград, поради което макар и същата да се явява недължимо платена, не може да се върне от сезирания съд – Окръжен съд – Благоевград, доколкото сумата не е постъпила по сметка на същия съд.

Компетентен да се произнесе по искането за връщане на такса, като надвнесена е само съдът, който е титуляр на сметка, по която сумата е постъпила. Ето защо, молбата в частта, с която се иска връщане на сумата в размер на 23,78 евро /46,50 лева/ по реда на чл. 4б ЗДТ следва да се остави без разглеждане.

По делото е депозирана и частна жалба - частна жалба с вх.№ 30284/15.12.2025 г., подадена от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 200440998, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д Б А., чрез Адвокатско дружество „А. и А.“, Булстат 177485987, представлявано от управителя адв. П. А., срещу Определение № 2192/2.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 3085/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, поради нередовности на същата. По същата не е внесена дължимата се държавна такса, която е платима по сметка на Окръжен съд – Благоевград в размер на 7,67 евро / лева/.

С оглед дължимостта на държавна такса по разглеждане на депозираната частна евро да се прихване на дължимата съгласно чл. 19 ТДТССГПК държавна такса в размер 7,67 евро /15 лева/, при това се следва на молителя да се върне сумата от 7,41 евро /14,49 лева/.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 20948/27.08.2025 година, подадена от „ГЕОСТРИЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 200440998, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д Б А., чрез Адвокатско дружество „А. и А.“, представлявано от адв. П. А., 3 имейл: [email protected]; petia [email protected], съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, против Решение № 613/17.07.2025 година, постановено по гр.дело № 3085/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград.

С Определение № 1312/6.11.2025 година съдът е върнал делото на Районен съд – Благоевград за администриране на въззивната жалба съобразно изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК и за произнасяне по направеното възражение в същата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В изпълнение на указанията районния съд е събрал дължимата държавна такса по въззивната жалба и се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение № 2192/2.12.2025 г. постановено по гр.дело № 3085/2024 г.

Срещу така постановеното Определение № 2192/2.12.2025 г. е постъпила частна жалба с вх.№ 30284/15.12.2025 г., подадена от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 200440998, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Т А.“ № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д Б А., чрез Адвокатско дружество „А. и А.“, Булстат 177485987, представлявано от управителя адв. П. А..

С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, като противоречи на събраните доказателства и е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Твърди се липса на валидно облигационно правоотношение между страните по спора по изложените подробно съображения във въззивната жалба. Твърди се в жалбата, че неправилно районният съд е приел, че осчетоводяването на фактурите и ползването на ДДС кредит само по себе си представляват признание на задължението, като не е обсъдил възраженията на ответника – въззивника в тази насока, че това не е достатъчно за доказване на възникването, действителността на правоотношението, надлежно изпълнение на задълженията на издателя на фактурата. Твърди се във въззивната жалба, че въззивникът не е получавал доставки, не е поръчвал стоки или услуги от ищеца - въззиваем и не е подписвал приемо- предавателен протокол. Твърди се, че фактурите са били осчетоводени по грешка.

С въззивната жалба се твърди, че липсва правно основание за вземанията на въззиваемия, доколкото предявените искове се основават на едностранно издадени фактури, по които: не е доказано съгласие за покупка или възлагане на услуга; не е доказано получаване на стоки/услуги и изискуемост на задължение за плащане; не са представени предавателен протокол, стокова разписка, заявка или електронна комуникация, от които да е видно волеизявление на ответника; машината, предмет на ремонта, не е собственост на ответника и не се съдържа в инвентарната книга, с оглед на което не се твърди и не се доказва по какъвто и да било начин наличие на правен или икономически интерес за ответника за участие в процесното правоотношение и да заплаща за твърдените стоки и услуги; не е доказано местонахождението й, идентичност, връзка с ответника, или как е възможно да е предадена от него, нито какво се е случило с тази машина, ако такава е била изобщо ремонтирана от ищеца, чие е, на кого е върната и т.н.

4

С въззивната жалба се оспорва и се твърди липса на представителна власт на лицата, подписали сервизния протокол. Твърди се нарушено приложение на чл. 116 ЗДДС.

С оглед на заявеното във въззивната жалба се иска първоинстанционното решение и присъди разноски на въззивника. съдът да отмени

С частната жалба се твърди, че присъдените разноски от първоинстанционния съд са недължими, прекомерни и неподлежащи на присъждане, като в този смисъл се иска въззивният съд и да отмени Определение № 2192/2.12.2025 г.

Препис от въззивната жалба и частната жалба са връчени на въззиваемия, който оспорва същите и иска от съда да ги остави без уважение.

Страните не сочат и не представят нови доказателства и не са заявили доказателствени искания.